Уилям Шекспир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

При представянето на фактологическата информация е използван юлианският календар, т.е. т.нар. стар стил.

Уилям Шекспир
английски драматург
Уилям Шекспир 
Роден: около 23 април 1564
Стратфорд на Ейвън, Англия
Починал: 23 април 1616  (на 52 години)
Стратфорд на Ейвън, Англия

Уѝлям Шѐкспир (на английски: William Shakespeare[б. 1]) е английски драматург и поет, смятан за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история.[1][2][3] Той е наричан често „национален поет на Англия“ и „Ейвънския бард“.[4][б. 2] Оцелелите произведения на Шекспир, някои от тях писани в съавторство, включват 38 пиеси,[б. 3] 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург.[5]

Шеспир се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца: Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 година той започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена Хората на лорд Чембърлейн, а по-късно - Хората на краля. Изглежда около 1613 година той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно. Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и дали произведенията, които му се приписват, не са писани от други хора.[6][7][8]

Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 година.[9][10][б. 4] Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 година, той пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи.

Докато Шекспир е жив, много от неговите пиеси са публикувани в издания с променливо качество и точност. През 1623 година двама от неговите сътрудници издават т.нар. „Първо фолио“, сборник с неговите драматични произведения, който включва 36 от 38-те пиеси, смятани днес за писани от Шекспир.

Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през 19 век. По това време романтиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича „бардопоклонство“.[11] През 20 век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Ранни години

Къщата на Джон Шекспир в Стратфорд на Ейвън, която се смята за родното място на Уилям Шекспир

Уилям Шекспир е роден през 1564 година в град Стратфорд на Ейвън и е кръстен на 26 април. Датата на раждането му е неизвестна, но традиционно се приема, че това е 23 април, Гергьовден.[12] Тази дата води началото си от грешка на изследовател от 18 век, но се утвърждава в биографиите на поета, донякъде заради съвпадението с датата на смъртта на Шекспир - 23 април 1616 година.[13][14]

Бащата на Уилям, Джон Шекспир, произлизащ от Снитърфийлд, е заможен производител и търговец на ръкавици и изделия от кожа и общински съветник в Стратфорд, а майка му, Мери Ардън, е дъщеря на богат селянин.[15] Уилям е третото от осем деца в семейството и най-големият син, доживял до зряла възраст.[16]

Въпреки че няма оцелели документи за това, повечето биографи на Шекспир приемат, че той вероятно учи в училището „Крал Едуард VI“ в Стратфорд,[17][18][19] безплатно училище, основано през 1553 година[20] и разположено на няколкостотин метра от дома му. Качеството на обучението в началните училища по това време е различно, но учебната програма е унифицирана[21][22] и включва обучение по латински език и литература.[23]

Осемнадесетгодишен, Шекспир се жени за двадесет и шестгодишната Ан Хатауей, като свидетелството за брак е издадено на 27 ноември 1582 година. На следващия ден двама от съседите на Хатауей дават гаранции, че няма законови пречки за брака.[24] Сватбената церемония може би е организирана набързо, тъй като канцлерът на Устър издава специално разрешение предварителните публични обявявания да се намалят от обичайните три до едно,[25][26] а шест месеца по-късно Ан ражда своята дъщеря Сюзана, кръстена на 26 май 1583 година.[27] Две години по-късно (кръстени са на 2 февруари 1585 година) се раждат и близнаците Джудит и Хамнет.[28] Хамнет е единственият син на Шекспир, но умира на 11 години (погребан е на 11 август 1596 година).[29]

[редактиране] Преместване в Лондон

След раждането на близнаците сведенията за живота на Шекспир практически изчезват до неговата поява на театралната сцена в Лондон, като изследователите често наричат времето между 1585 и 1592 година „изгубените години“.[30] Биографите, опитващи се да възстановят този период от живота му, цитират множество непотвърдени истории.Никълас Роу, първият биограф на Шекспир, преразказва една стратфордска легенда, според която той заминава за Лондон, за да избегне преследване за бракониерство в имението на местния скуайър Томас Луси, на когото поетът си отмъщава, посвещавайки му вулгарна балада.[31][32] Според друг разказ от 18 век Шекспир започва театралната си кариера като гледа конете на собственици на лондонски театри.[33] Джон Обри пише, че той е бил учител в провинцията.[34] Някои изследователи от 20 век предполагат, че Шекспир може би е бил нает като учител от Аликзандър Хогтън, земевладелец католик от Ланкашър, който споменава в своето завещание някой си Уилям Шейкшафт (William Shakeshafte).[35] [36] Единствените доказателства за тези хипотези са слухове, събрани след смъртта на Шекспир, а Шейкшафт е често срещано име в Ланкашир.[37][38]

Не се знае със сигурност кога Шекспир започва да пише, но някои намеци и регистри на представленията показват, че към 1592 година някои от пиесите му вече са поставяни на лондонска сцена.[39] По това време той е достатъчно известен, за да бъде критикуван в посмъртно издаден памфлет на драматурга Робърт Грийн:

... има един начинаещ гарван, разкрасен с нашите пера, който със своето Тигрово сърце, загърнато с мантията на актьора, си представя, че е толкова способен да изсипва бомбастични бели стихове, колкото най-добрите от вас: и като един абсолютен Johannes factotum, той е по собственото си мнение единственият разтърсвач на сцени в страната.[40]

Изследователите не са единодушни за точното значение на тези думи,[40][41] но повечето от тях смятат, че Грийн обвинява Шекспир в опити да надскочи нивото си, като се опитва да се мери с получили университетско образование писатели, като Кристофър Марлоу, Томас Наш или самия Грийн.[42] Фразата за тигровото сърце, която пародира стиха „O, сърце на тигър, скрито в облик на жена“ от пиесата на Шекспир „Хенри VI“, както и играта на думи в „разтърсвач на сцени“ (в оригинала - „Shake-scene“), дават основание Шекспир да бъде идентифициран като мишената на Грийн в този откъс. Латинският израз „Johannes factotum“ означава човек, който се стреми да се занимава с много дейности, като не постига особено качество в никоя от тях.[40][43] Нападките на Грийн са най-ранното запазено сведение за театралната кариера на Уилям Шекспир. Предполага се, че тя може да е започнала по всяко време между средата на 80-те години до времето, непосредствено преди памфлета на Грийн.[44][45][46]

[редактиране] Театрална кариера

От 1594 година пиесите на Уилям Шекспир се играят само от Хората на лорд Чембърлейн, театрална трупа, притежавана от група актьори, сред които и самия той, която скоро се превръща в най-популярната в Лондон.[47] След смъртта на кралица Елизабет I през 1603 година трупата получава кралски патент от новия крал Джеймс I и променя името си на Хората на краля.[48]

През 1599 година съдружие на членове на трупата изгражда техен собствен театър на южния бряг на река Темза, който наричат „Глобус“. През 1608 година съдружието поглъща и Блекфрайърския театър. Множество документи за покупка на имоти и инвестиции показват, че трупата превръща Шекспир в богат човек.[49] През 1597 година той купува втората по големина къща в Стратфорд, Ню Плейс, а през 1605 година участва с дял в изкупуването на енорийския десятък на града.[50]

От 1594 година Уилям Шекспир започва да публикува някои от пиесите си като печатни издания. Към 1598 година името му се е превърнало в добра реклама и започва да се появява на кориците на тези издания.[51][52][53] Дори и след успеха си като драматург Шекспир продължава да играе в своите собствени и в други пиеси. Изданието от 1616 година на произведенията на Бен Джонсън го споменава сред изпълнителите на негови пиеси през 1598 и 1603 година.[54] Отсъствието му в списъците на следващата пиеса от 1605 година се приема от някои изследователи за знак, че по това време актьорската му кариера е към края си.[44] В същото време в издаденото през 1623 година „Първо фолио“ той е посочен като един от „главните актьори във всички тези пиеси“, някои от които са поставени за пръв път след 1605 година, макар че не е известно кои роли е играл.[55] През 1610 година Джон Дейвис пише, че „добрият Уил“ е играл „кралски“ роли.[56] През 1709 година Роу предава една легенда, според която Шекспир играе призракът на бащата на Хамлет в едноименната пиеса.[57] Според други по-късни легенди той играе също Адам в „Както ви харесва“ и Хор в Хенри V,[58][59] но съвременните изследователи се съмняват в тези сведения.[60]

През цялата си кариера Уилям Шекспир разделя времето си между Лондон и Стратфорд. През 1596 година, малко преди да купи Ню Плейс като свой семеен дом в Стратфорд, той живее в Лондон в Бишопсгейт, на северния бряг на Темза.[61] Премества се на южния бряг в Саутарк през 1599 година, когато трупата му строи наблизо театър Глобус.[62] През 1604 година той отново живее на северния бряг, в добър жилищен квартал на север от катедралата „Свети Павел“, където наема стаи от френски хугенот и перукер на име Кристофър Маунтджой.[63][64]

[редактиране] Последни години

Гробът на Уилям Шекспир в църквата „Света Троица“ в Стратфорд на Ейвън

Никълас Роу, първият биограф на Шекспир, пръв пише, че той се оттегля в Стратфорд няколко години преди смъртта си,[65] но по това време пенсионирането е непознато[66] и в действителност Шекспир продължава да посещава Лондон. През 1612 година той е призован като свидетел в съдебно дело, свързано с брака на дъщерята на неговия хазяин Маунтджой.[67][68] През март 1613 година купува къща в бившия приорат в Блекфрайърс,[69] а през ноември 1614 година е в Лондон за няколко седмици със своя зет Джон Хол.[70]

В същото време след 1606-1607 година Шекспир пише много по-малко пиеси, а след 1613 година не е известна нито една.[71] Последните му три пиеси са писани в съавторство, вероятно с Джон Флечър,[72] който го наследява като драматург на трупата Хората на краля.[73]

Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 година[74] и е надживян от съпругата си и двете си дъщери. Сюзана се жени през 1607 година за лекаря Джон Хол,[75], а Джудит — два месеца преди неговата смърт за търговеца на вино Томас Куини.[76]

Със своето завещание Шекспир оставя основната част от значителното си състояние на своята по-голяма дъщеря Сюзана.[77] В условията се указва тя да го предаде непокътнато на „първия син на своето тяло“.[78] Джудит има три деца, като всичките умират без да се оженят.[79][80] Сюзана има само една дъщеря, Елизабет, която се омъжва два пъти но умира бездетна през 1670 година, прекъсвайки линията на преките потомци на Уилям Шекспир.[81][82] Завещанието на Шекспир почти не споменава съпругата му Ан, която вероятно получава по закон една трета от имуществото му.[83] Той отбелязва, че ѝ оставя своето „второ най-добро легло“, фраза, която предизвиква много спорове.[84][85][86] Някои изследователи смятат, че това е обида към Ан, докато според други второто най-добро легло е брачното.[87]

Уилям Шекспир е погребан до олтара на църквата „Света Троица“ в Стратфорд два дни след смъртта си.[88][89] Епитафията, изсечена на надгробната му плоча, съдържа проклятие към хората, които биха преместили останките му, нещо, което е внимателно избегнато при реконструкцията на църквата през 2008 година.[90] Още преди 1623 година на северната стена на църквата е поставен погребален паметник на Шекспир, който го изобразява в момент на писане, а изсеченият текст го сравнява с Нестор, Сократ и Вергилий.[91]

[редактиране] Произведения

Шекспировият „канон“ съдържа 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Все още се водят спорове по въпроса за тяхното датиране и хронологическият им ред е приблизителен, а в някои случаи несигурен. Съществуват различни периодизации на шекспировото творчество. Както е добре известно самият Шекспир не е имал дял или участие в публикуването на собствените му произведения, нещо повече, той не е имал интерес в това. Той е предоставял ръкописите на пиесите за групата си (Първоначално кръстена Мъжете на Чембърлейн, а после Мъжете на краля), но компаниите по това време смятали, че е лошо за бизнеса да публикуват текстовете — така са могли да станат достъпни за други компании, самият Шекспир се вълнувал само от представянето на пиесите на сцена. Все пак осемнадесет (18) от пиесите биват публикувани като евтини малки кварто издания (кварто наподобява памфлет, страниците са оформени като листата са прегънати през средата), макар с не особено достоверен и точен текст. Всъщност на Шекспир дори не е заплатено за тези издания, понеже по онова време издателствата заплащали за ръкопис без да се интересуват кой всъщност е автора. Все пак двама от приятелите на Шекспир, Хеминг и Конел, събрали общо тридесет и шест (36) негови пиеси, осемнадесет (18), от които дотогава непубликувани и ги издали като фолио, и досега известно като Първо фолио. Това издание се появява през 1623, седем години след смъртта на Шекспир. Именно в това първо фолио пиесите на Шекспир са разделени на три групи: трагедии, комедии и исторически. Днес някои от пиесите (комедии) се отделят в четвърта група — романси или трагикомедии.

Трагедии
Комедии
Романси
Исторически драми
Загубени пиеси
  • Победоносните усилия на любовта (Love's Labour's Won)
  • Карденио (Cardenio)
Апокрифни
  • Едмънд Храбрият (Edmund Ironside)
  • Едуард III (Edward III)
  • Сър Томас Мор (')
Поезия
  • Сонети (Sonnets)1592 - 98
  • По-дълги стихотворения:
    • Венера и Адонис (Venus and Adonis)1592
    • Похищението на Лукреция (The Rape of Lucrece)1593
    • Влюбеният пилигрим (The Passionate Pilgrim)
    • Фениксът и Гълъбът (The Phoenix and the Turtle)

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Фамилното име на Шекспир, освен в наложилата се в наши дни форма Shakespeare, е изписвано и по други начини: Shaxpere, Shakspere, Shak-speare, Shake-speare. Правописът като Шекспир се е утвърдил в България от руски, като за първи път е посочен в „Енциклопедия на братя Данчови“ от 1936 г. Правилният правопис по съвременните правила за транскрипции от английски е Шейкспиър.[източник?]
  2. ↑ „Националният култ“ към Шекспир и определянето му като „бард“ водят началото си от септември 1769 година, когато актьорът Дейвид Гарик организира едноседмичен карнавал в Стратфорд, за да отбележи почетното звание, присъдено на Шекспир от градския съвет. Освен че дарява на града статуя на Шекспир, Гарик съставя и бездарно стихотворение, подложено на подигравки от лондонската преса, в което нарича бреговете на Ейвън родно място на „несравнимия бард“.(McIntyre 1999, с. 412–432.)
  3. ↑ Точният брой на написаните от Шекспир пиеси е неизвестен.
  4. ↑ Датите на представянето и точното време на написване на отделните пиеси не са известни.

[редактиране] Източници

  1. ↑ Greenblatt 2005, с. 11.
  2. ↑ Bevington 2002, с. 1–3.
  3. ↑ Wells 1997, с. 399.
  4. ↑ Dobson 1992, с. 185–186.
  5. ↑ Craig 2003, с. 3.
  6. ↑ Shapiro 2005, с. xvii–xviii.
  7. ↑ Schoenbaum 1991, с. 41, 66, 397–98, 402, 409.
  8. ↑ Taylor 1990, с. 145, 210–23, 261–5.
  9. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 1: 270–271.
  10. ↑ Taylor 1987, с. 109–134.
  11. ↑ Bertolini 1993, с. 119.
  12. ↑ Schoenbaum 1991, с. 24-26.
  13. ↑ Schoenbaum 1987, с. 24, 296.
  14. ↑ Honan 1998, с. 15–16.
  15. ↑ Schoenbaum 1987, с. 14-22.
  16. ↑ Schoenbaum 1987, с. 23-24.
  17. ↑ Schoenbaum 1987, с. 62-63.
  18. ↑ Ackroyd 2006, с. 53.
  19. ↑ Wells 2005, с. xv–xvi.
  20. ↑ Baldwin 1944, с. 464.
  21. ↑ Baldwin 1944, с. 164–84.
  22. ↑ Cressy 1975, с. 28, 29.
  23. ↑ Cressy 1975, с. 80-82.
  24. ↑ Schoenbaum 1987, с. 77-78.
  25. ↑ Wood 2003, с. 84.
  26. ↑ Schoenbaum 1987, с. 78–79.
  27. ↑ Schoenbaum 1987, с. 93.
  28. ↑ Schoenbaum 1987, с. 94.
  29. ↑ Schoenbaum 1987, с. 224.
  30. ↑ Schoenbaum 1987, с. 95.
  31. ↑ Schoenbaum 1987, с. 97–108.
  32. ↑ Rowe 1997.
  33. ↑ Schoenbaum 1987, с. 144–45.
  34. ↑ Schoenbaum 1987, с. 110–111.
  35. ↑ Honigmann 1999, с. 1.
  36. ↑ Wells 2005, с. xvii.
  37. ↑ Honigmann 1999, с. 95–117.
  38. ↑ Wood 2003, с. 97–109.
  39. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 1: 287, 292.
  40. ↑ а б в Greenblatt 2005, с. 213.
  41. ↑ Schoenbaum 1987, с. 153.
  42. ↑ Ackroyd 2006, с. 176.
  43. ↑ Schoenbaum 1987, с. 151-153.
  44. ↑ а б Wells 2006, с. 28.
  45. ↑ Schoenbaum 1987, с. 144–46.
  46. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 1: 59.
  47. ↑ Schoenbaum 1987, с. 184.
  48. ↑ Chambers 1923, с. 208–209.
  49. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 2: 67–71.
  50. ↑ Bentley 1961, с. 36.
  51. ↑ Schoenbaum 1987, с. 188.
  52. ↑ Kastan 1999, с. 37.
  53. ↑ Knutson 2001, с. 17.
  54. ↑ Adams 1923, с. 275.
  55. ↑ Schoenbaum 1987, с. 200.
  56. ↑ Schoenbaum 1987, с. 200–201.
  57. ↑ Rowe 1709.
  58. ↑ Ackroyd 2006, с. 357.
  59. ↑ Wells 2005, с. xxii.
  60. ↑ Schoenbaum 1987, с. 202–203.
  61. ↑ Honan 1998, с. 121.
  62. ↑ Shapiro 2005, с. 122.
  63. ↑ Honan 1998, с. 325.
  64. ↑ Greenblatt 2005, с. 405.
  65. ↑ Ackroyd 2006, с. 476.
  66. ↑ Honan 1998, с. 382–83.
  67. ↑ Honan 1998, с. 326.
  68. ↑ Ackroyd 2006, с. 462–464.
  69. ↑ Schoenbaum 1987, с. 272–274.
  70. ↑ Honan 1998, с. 387.
  71. ↑ Schoenbaum 1987, с. 279.
  72. ↑ Honan 1998, с. 375–78.
  73. ↑ Schoenbaum 1987, с. 276.
  74. ↑ Schoenbaum 1987, с. 25, 296.
  75. ↑ Schoenbaum 1987, с. 287.
  76. ↑ Schoenbaum 1987, с. 292, 294.
  77. ↑ Schoenbaum 1987, с. 304.
  78. ↑ Honan 1998, с. 395–96.
  79. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 2: 8, 11, 104.
  80. ↑ Schoenbaum 1987, с. 296.
  81. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 2: 7, 9, 13.
  82. ↑ Schoenbaum 1987, с. 289, 318–19.
  83. ↑ Schoenbaum 1991, с. 275.
  84. ↑ Ackroyd 2006, с. 483.
  85. ↑ Frye 2005, с. 16.
  86. ↑ Greenblatt 2005, с. 145–6.
  87. ↑ Schoenbaum 1987, с. 301–3.
  88. ↑ Schoenbaum 1987, с. 306–07.
  89. ↑ Wells 2005, с. xviii.
  90. ↑ BBC News 2008.
  91. ↑ Schoenbaum 1987, с. 308–10.
Цитирани източници
  • ((en)) Ackroyd, Peter. Shakespeare: The Biography. London, Vintage, 2006. ISBN 9780749386559.
  • ((en)) Adams, Joseph Quincy. A Life of William Shakespeare. Boston, Houghton Mifflin, 1923. OCLC 1935264.
  • ((en)) Baldwin, T. W.. William Shakspere's Small Latine & Lesse Greek, Vol. 1. Urbana, Ill, University of Illinois Press, 1944. OCLC 359037.
  • ((en))  Bard's 'cursed' tomb is revamped. // news.bbc.co.uk. BBC News, 2008. Посетен на 23 април 2010.
  • ((en)) Bertolini, John Anthony. Shaw and Other Playwrights. Pennsylvania, Pennsylvania State University Press, 1993. ISBN 027100908X.
  • ((en)) Bevington, David. Shakespeare. Oxford, Blackwell, 2002. ISBN 0631227199.
  • ((en)) Chambers, E. K.. William Shakespeare: A Study of Facts and Problems. Oxford, Clarendon Press, 1930. ISBN 0198117744. OCLC 353406.
  • ((en)) Craig, Leon Harold. Of Philosophers and Kings: Political Philosophy in Shakespeare's "Macbeth" and "King Lear". Toronto, University of Toronto Press, 2003. ISBN 0802086055.
  • ((en)) Cressy, David. Education in Tudor and Stuart England. New York, St Martin's Press, 1975. ISBN 0713158174. OCLC 2148260.
  • ((en)) Dobson, Michael. The making of the national poet. Oxford, Oxford University Press, 1992. ISBN 9780198183235.
  • ((en)) Greenblatt, Stephen. Will in the World: How Shakespeare Became Shakespeare. London, Pimlico, 2005. ISBN 0712600981.
  • ((en)) Honan, Park. Shakespeare: A Life. Oxford, Oxford University Press, 1998. ISBN 0198117922.
  • ((en)) Honigmann, E. A. J.. Shakespeare: The Lost Years. Revised. Manchester, Manchester University Press, 1999. ISBN 0719054257.
  • ((en)) Kastan, David Scott. Shakespeare After Theory. London, Routledge, 1999. ISBN 041590112X.
  • ((en)) Knutson, Roslyn. Playing Companies and Commerce in Shakespeare's Time. Cambridge, Cambridge University Press, 2001. ISBN 0521772427.
  • ((en)) McIntyre, Ian. Garrick. Harmondsworth, England, Allen Lane, 1999. ISBN 0713993286.
  • ((en)) Rowe, Nicholas. Some Acount of the Life &c. of Mr. William Shakespear. // Mr. William Shakespeare and the Internet, 1997. Посетен на 30 юли 2007.
  • ((en)) Schoenbaum, Samuel. William Shakespeare: A Compact Documentary Life. Revised. Oxford, Oxford University Press, 1987. ISBN 0195051610.
  • ((en)) Schoenbaum, Samuel. Shakespeare's Lives. Oxford, Oxford University Press, 1991. ISBN 0198186185.
  • ((en)) Shapiro, James. 1599: A Year in the Life of William Shakespeare. London, Faber and Faber, 2005. ISBN 0571214800.
  • ((en)) Taylor, Gary. William Shakespeare: A Textual Companion. Oxford, Oxford University Press, 1987. ISBN 0198129149.
  • ((en)) Taylor, Gary. Reinventing Shakespeare: A Cultural History from the Restoration to the Present. London, Hogarth Press, 1990. ISBN 0701208880.
  • ((en)) Wells, Stanley. Shakespeare: A Life in Drama. New York, W. W. Norton, 1997. ISBN 0393315622.
  • ((en)) Wells, Stanley (ed.) и др. The Oxford Shakespeare: The Complete Works. 2nd. Oxford, Oxford University Press, 2005. ISBN 0199267170.
  • ((en)) Wells, Stanley. Shakespeare & Co. New York, Pantheon, 2006. ISBN 0375424946.
  • ((en)) Wood, Michael. Shakespeare. New York, Basic Books, 2003. ISBN 0465092640.

[редактиране] Външни връзки

Открийте още информация за Уилям Шекспир в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikisource-logo.png Уикиизточник
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A8%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80&oldid=4562735“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици