Сън в лятна нощ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сън в лятна нощ
Midsummer Night's Dream
A Midsummer Night's Dream.jpg
Страница от първото издание през 1623 г.
Автор Уилям Шекспир
Сън в лятна нощ в Общомедия

"Сън в лятна нощ" (на английски: Midsummer Night's Dream) е комедийна пиеса от Уилям Шекспир. Смята се, че е написана между 1590 и 1596 г. Тя описва събитията около сватбата на херцога на Атина, Тезей, и Хиполита. Те включват приключенията на четирима влюбени младежи от Атина и една група от шестима самодейни актьори, които са контролирани и манипулирани от феи, населяващи горите, където сa поместени повечето събития. Пиесата е една от най-популярните творби на Шекспир и е изпълнявана в цял свят.

Роли[редактиране | редактиране на кода]

Oberon, Titania and Puck with Fairies Dancing. William Blake. c.1786.jpg

Атиняните:

  • Тезей - херцог на Атина
  • Хиполита - кралицата на амазонките, сгодена за Тезей
  • Филострат - уредник на забавите в двора на Тезей
  • Егей - баща на Хермия
  • Хермия - дъщеря на Eгей, влюбена в Лизандър
  • Елена - влюбена в Деметрий
  • Лизандър  - влюбен в Хермия
  • Деметрий - влюбен в Елена

Феи:

  • Оберон -  крал на феите
  • Титания - съпругата Оберон и кралица на феите
  • Пък – слуга на Оберон

Актьорска трупа:

  • Клина(Дюлята) - дърводелец
  • Кросното - тъкач
  • Робин Комара- шивач
  • Талашко -столар
  • Пискуна - кърпач
  • Носльото - медникар

Фабула[редактиране | редактиране на кода]

Сън в лятна нощ, сцена1 , гравирано от картина на Хенри Фусели ,публикувана 1796.


В пиесата има три фабули, взаимосвързани от празнуването на сватбата на Тезей от Атина и царицата на Амазон, Хиполита.Сватбата се състои в гората, в царството на феите, под светлината на луната.

Пиесата започва с Хермия, която е влюбена в Лизандър. Тя отказва да се подчини на баща си,Егей, да се омъжи за Деметрий - мъж, който той й е отредил. Вбесен, Егей, се позовава на древно Атинско право, пред Тезей – дъщерята трябва да се омъжи за избрания от баща си, или да бъде убита. Тезей й предлага друг избор:безкрайна чистота, докато се покланя на богинята Диана, като монахиня.

Дюлята  и колегите му плануват даизиграят пиеса за сватбата на херцога и кралицата, "най-тъжната комедия и най-жестоката смърт на Пирам и Тисба". Дюлята чете имената на героите и казва кой играч, кой герой ще играе. Кросното, който играе главната роля на Пирам, е прекалено ентусиазиран и иска да е по-доминантен от другите, предлага се за героите на Тисба, лъвът, и Пирам по същото време. Той също така иска да бъде и тиранин.Дюлята завършва срещата - "ще се срещнем до дъба на херцога".

В паралелна сюжетна линия Оберон, цар на феите, и Титания, неговата кралица, са дошли до гората извън Атина. Титания казва на Оберон, че възнамерява да остане там, докато не дойде време за сватбата.Оберон и Титания са отчуждени(почти скарани), защото Титания не иска да му даде нейното Индийско момче(дете, за което се вярва, че родителите му са тайно заместени с феи в ранната му детска възраст),за да го ползва като негов рицар или привърженик. Тя не иска да му даде детето, защото майката е била неин поклонник. Оберон се стреми да накаже Титания за нейното непослушание. Той призовава Пък, неговия проницателен и мошенически зъл дух, да му помогне да направи магически сок от цвете, наречено “любов-в-безделие“. Когато напитката се нанесе на клепачите на спящ човек, този човек, когато се събуди, се влюбва в първото живо същество, което види. Той инструктира Пък да намери цветето, с надеждата да накара Титания да се влюби в животно от гората и по този начин да я засрами, и да я накара да му даде малкото Индийско дете.

Хермия и Лизандър стигат до същата гората с надеждата да избягат.Елена отчаяно иска да си върне любовта на Деметрий, разказва му за плана и той ги следи в гората надявайки се да убие Лизандър.Тя му обещава да го обича повече от Хермия.  Въпреки това, той я отблъсква с жестоки обиди. Наблюдавайки това,Оберон нарежда на Пък да сложи малко от магическия сок на клепачите на младия атински човек. Вместо това, Пък, понеже никога не е  виждал нито Деметрий, нито Лизандър, слага от магическия сок на клепачите на втория. Елена,минавайки покрай него, го събужда,опитвайки се да разбере дали е мъртъв,или спи. Лизандер се събужда и в същия момент се влюбва в Елена. Оберон вижда как Деметрий още преследва Хермия и е разярен. Когато Деметрий отива да спи, Оберон праща Пък да доведе Елена, докато той слага от магическия сок на очите на Деметрий. Когато се събужда, Димитър вижда Елена и в същия момент се влюбва в нея. Сега и двамата се стремят към Елена. Въпреки това, тя е убедена, че и се подиграват, защото нито един от двамата  не я е обичал. Хермия не разбира защо любимият й я оставя и обвинява Елена, че и е откраднала Лизандър. Четиримата се карат помежду си, докато  Деметрий и Лизандър  почват да търсят място за дуел, за да покажат кой повече обича Елена. Оберон, нарежда на Пък, да не позволява двубоя  и да премахне магията. Лизандър и отново обича Хермия, докато Деметрий продължава да обича Елена.

Сцена от "Сън в лятна нощ" с Титания и Кросното

По същото време  Дюлята и неговите  колеги уреждат да играят  представлението за Пирам и Тисба, за сватбата на Тезей, и влизат в гората близо до жилището на Титания, за да направят репетиция. Пък превръща главата на Кросното в магарешка. Когато Кросното се връща, другите му колеги почват да тичат и да крещят, обърквайки по този начин Кросното, защото той  не е усетил трансформацията. Решен да ги изчака да се върнат, той почва да си пее. Пеейки , събужда  Титания, тя го поглежда и веднага се влюбва в него. Докато тя е в състояние на привързаност, Оберон взима индийското дете. Постигайки това което иска , Оберон освобождава Титания и нарежда на на Пък да премахне магарешката глава на Кросното, и да уреди всичко да изглежда така, че като Хермия, Лизандър, Деметрий и Елена се събудят, да вярват, че са сънували.

Феите тогава изчезват и Тезей и Хиполита пристигат на сцената, докато участват в сутрешен лов. Те събуждат любовниците, и понеже Деметрий вече не обича Хермия,Тезей отхвърля изискванията на Егей, и урежда групова сватба. Любовниците решават,че всичко, което им се е случило през нощта, е било сън. Кросното  се събужда и той също решава, че е сънувал. В Атина Тезей, Хиполита и любвниците гледат актьорите как изпълняват  Пирам и Тисба. Понеже, не са се подготвили както трябва, те изпълняват толкова лошо  ролите си, че по едно време гостите почват да се смеят, все едно  гледат комедия. И след това всичките отиват да спят.  Оберон, Титания, Пък и другите феи влизат и благославят къщата и живущите  с късмет. Когато всичките герои излизат, Пък се връща и казва на публиката, че те може би току-що са доживели  нищо друго, а просто сън.

Стихотворен размер[редактиране | редактиране на кода]

Употреба на проза и стихове[редактиране | редактиране на кода]

И двете, проза и стихове, можем да открием в ”Сън в лятна нощ”, но не се използват произволно.Те имат своя собствена цел. Като цяло, Шекспир използва проза за хумористични текстове и за разговор на вулгарни герои, докато стиха намираме в поетичните части на пиесата. Така Кросното и приятелите му редовно говорят в проза, а феи и любители говорят в стих. Когато проза и стихове се използват заедно, съюзът е обикновено с цел издигане на контраста.

Бял стих[редактиране | редактиране на кода]

Този стих се нарича неримуван ямбичен пентаметър – пентаметър, защото десетте срички в линията се делят на пет групи; и ямбичен, защото всяка стъпка е ямб, т.е, съдържаща две срички, от които само втората е акцентирана. Други имена за този вид размер са бели стихове и героичен стих.

Стихът на феите[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от стиха, говорен от феи, е хореичен. Линиите са различни по дължина, но винаги са кратки.Хореичен размер обикновено се използва от Шекспир за речта на свръхестествените същества. Мерките за леко стъпване изглеждат особено подходящи за феите.

Символи и мотиви[редактиране | редактиране на кода]

Луната[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено Шекспировите пиеси се изпълняват предимно на дневна светлина, ето защо той е принуден да създаде идеята за тъмнина или полу-светлина във въображението на публиката си - там, където няма светлини за изключване. В допълнение, тези повтарящи се лунни препратки работят върху публиката чрез създаване на атмосфера на съновидения. Познати неща изглеждат по различен начин на лунна светлина; те се възприемат съвсем буквално в различна светлина.Трябва да се отбележи и митологичното й значение. Лунните богини Луна и Диана се свързват с целомъдрие, от една страна, и плодородие, от друга; две качества, които са обединени във верен брак, който пиесата празнува.

Любов[редактиране | редактиране на кода]

Доминиращата тема в „Сън в лятна нощ” е любовта.Шекспир изследва как хората са склонни да се влюбват в тези, които изглеждат хубави за тях. Хората, които мислим,че обичаме по едно време в живота ни, могат по-късно да изглеждат не само непривлекателни, но дори отблъскващи. Една от идеите на пиесата е, че истинската любов е много повече от просто физическо привличане  и триумфира в края, донасяйки щастие и хармония.

Ред и безредие[редактиране | редактиране на кода]

Сън в лятна нощ също се занимава с темата за ред и безредие.Редът на семейството на Егей е застрашен, защото дъщеря му иска да се омъжи против волята му.Когато жителите на града се намират в гората, далеч от тяхното йерархично общество, редът се разпада и взаимоотношенията са разпокъсани. Но това е комедия, и взаимоотношения са по-щастливо преустроени в свободната атмосфера на гората, преди героите да се върнат в обществото.

В България[редактиране | редактиране на кода]

На 16 декември 1978г. в сатиричен театър „Алеко Константинов” е премиерата на постановката от Маргарита Младенова „Сън в лятна нощ”.Пиесата се изпълнява още в читалище „Светлина 1939г.”(Поморие), Драматично-куклен театър „Иван Радоев”(Плевен),на сцената на Народен театър „Иван Вазов” и др.

Най-новите библиофилски книги на издателство "Захарий Стоянов" са посветени на 450-годишнината от рождението на Шекспир. Това са неговите "Сонети" в три български превода - на Владимир Свинтила, Валери Петров и Евгения Панчева. Изданията са предоставени като дарение на фонда на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", както и на редица депозитни библиотеки.

Източници и дата[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно точно кога "Сън в лятна нощ" е написана или за пръв път изпълнена, но се предполага, че датира от 1595 г. или от началото на 1596 г. Някои имат теория, че пиесата е написана за аристократична сватба, докато други смятат,че е написана за кралицата, за празнуването на празника на св.Йоан. Няма конкретни доказателства, които да подкрепят тази теория. Във всеки случай, изпълнявана е в Театъра и, по-късно в The Globe (театър в Лондон). Въпреки че не е превод или адаптация на по-ранна творба, различни източници, като например "Метаморфози", са послужили като вдъхновение.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]