Валери Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валери Петров
Valeri-Petrov-20110520.jpg
На награждаването му с почетния знак „Марин Дринов“ в БАН, 20 май 2011
Псевдоним Асен Раковски (в ранния му писателски период) ‎
Роден 22 април 1920 г.(1920-04-22)
София, Царство България
Починал 27 август 2014 г. (на 94 г.)
София, България
Професия лекар, журналист, дипломат, редактор
Националност Флаг на България България
Активен период 1935 – 2014
Жанр стихотворение, поема, пиеса, сценарий
Награди Димитровска награда (1960)
„Константин Константинов“ (2004)
Голяма награда за литература на Софийския университет (2005))
„Христо Г. Данов“ (2006)
„Св. Паисий Хилендарски“ (2007)
Повлиян Атанас Далчев[1]
Деца Бояна Петрова

Валери Нисимов Петров (роден Валери Нисим Меворах[2]) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход,[3] известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки.

Биография[редактиране | edit source]

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“.[4] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет,[3] като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“,[3] после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.[3]

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване и изкарани два мозъчни инсулта, Валери Петров умира във Военномедицинска академия (ВМА) в София.

Творчество[редактиране | edit source]

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).[5]

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941-47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Книги[редактиране | edit source]

  • 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“
  • 1945 г. – стихотворният цикъл „Стари неща малко по новому“
  • 1949 г. – стихосбирката му „Стихотворения“ (художник Борис Ангелушев, изд. Наука и изкуство, 159 с.).
  • 1954 г. – „Там на Запад“ (изд. Български писател, 66 с.).
  • 1958 г. – пътеписът „Книга за Китай“.
  • 1961 г. – поемата „В меката есен“ (изд. Български писател, 72 с.).
  • 1962 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, 208 с.).
  • 1965 г. – пътеписът „Африкански бележник“ (изд. Български писател, 352 с.).
  • 1965 г. – пиесата му „Когато розите танцуват“ и пътеписът „Африкански бележник“.
  • 1966 г. – сборникът му „Стихотворения“ (изд. Български писател, 142 с.).
  • 1967 г. – сборникът му „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. Български писател, 90 с.).
  • 1967 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, Библиотека за ученика, 140 с.).
  • 1969 г. – сборникът му „Като погледнеш назад“ (изд. Народна култура, 278 с.).
  • 1970 г. – сатиричните стихотворения и поеми „На смях“ (изд. Български писател, 76 с.).
  • 1977 г. – сборникът му „Стихотворения и поеми“ (изд. Български писател, 512 с.).
  • 1977 г. – „Бяла приказка“ (художник Данаил Райков, изд. Отечество, 48 с.)
  • 1978 г. – „Копче за сън
  • 1981 г. – „Палечко“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 40 с.).
  • 1983 г. – „Пук!“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 48 с.).
  • 1986 г. – „Пет приказки“ (художник Иван Димов, изд. Отечество, 186 с.).
  • 1988 г. – сборникът му „Сатирични поеми“ (изд. Български писател, 155 с.).
  • 1990 г. – избраните му произведения в 2 т.
  • 1996 г. – „Живот в стихове“ (изд. Христо Ботев, 509 с.).
  • 2001 г. – сборникът му „Прозирност“ (изд. Слово – Велико Търново, 278 с.).
  • 2007 г. – стихосбирката му „Стихове 2007“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
  • 2008 г. – стихосбирката му „Стихове 2008“ (изд. „Захарий Стоянов“, 80 с.).
  • 2010 г. – „От иглу до кюнец – 73 от неподражаемите басни на (следва подпис)“ (изд. „Захарий Стоянов“, 144 с.)
  • 2010 г. – стихосбирката му „Стихове 2009“ (изд. „Захарий Стоянов“, 56 с.).
  • 2011 г. – стихосбирката му „Стихове 2010-2011“.
  • 2013 г. – стихосбирката му „Стихове 2012-13“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
  • Избрано в пет тома:
    • 2006 г. – Т.1: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 424 с.)
    • 2006 г. – Т.2: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 464 с.)
    • 2006 г. – Т.3: Пиеси (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 370 с.)
    • 2006 г. – Т.4: Сценарии (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 460 с.)
    • 2006 г. – Т.5: Преводи (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 478 с.)

Преводи[редактиране | edit source]

Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир.

Драматургия[редактиране | edit source]

Пиеси[7]

  • „Когато розите танцуват“ (ДТ – Хасково, 1961),
  • „Импровизация“ (в съавторство с Радой Ралин) – поставена на сцена през 1962 г.,
  • „Сняг“ (Държавен сатиричен театър, 1968),
  • „Честна мускетарска“ (Театър „Българска армия“, 1976),
  • „Театър, любов моя“ (Театър 199, 1981) – написана специално за големите актриси Таня Масалитинова и Славка Славова.

Пиеси приказки[7]

  • „Бяла приказка“,
  • „Копче за сън“ (Народен театър за младежта, 1968),
  • Меко казано“ (Театър „София“, 1979),
  • „В лунната стая“ (Театър „София“, 1983),
  • „Морскосиньо“ (Театър „София“, 1985),
  • „Пук“ (Народен театър за младежта, 1994).

Сценарии[редактиране | edit source]

Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983), също и на няколко киноновели.[7]

Награди и признание[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Розалия Ликова, „Валери Петров: Между художествената простота и играта“. – В: Р. Ликова, Поети на 40-те години. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, с. 109, 111, 116.
  2. „Днес министър-председателят Сергей Станишев връчи на поета Валери Петров Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, Министерски съвет, 06-11-2007, линк от 9 октомври 2009
  3. а б в г ((bg))  Валери Петров. // liternet.bg. Посетен на 27 май 2013.
  4. МС, Варна, новини, 30-11-2002, линк от 9 октомври 2009
  5. Розалия Ликова, „Валери Петров: Между художествената простота и играта“. – В: Р. Ликова, Поети на 40-те години. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, с. 100.
  6. Йохан Волфганг Гьоте. Фауст. Издателство „Захарий Стоянов“, София 2001, ISBN 954-739-105-4
  7. а б в Биографична справка за Валери Петров на сайта teatri.bg
  8. „Стоянов дари с ордени 22-ма интелектуалци“, в. „Сега“, 29 декември 2000 г.
  9. Национална награда „Константин Константинов“
  10. Валери Петров получи Голямата литературна награда на СУ за 2005 г., econ.bg, 30-11-2005.
  11. „Министърът на културата проф. Стефан Данаилов връчи на Валери Петров голямата награда „Христо Г. Данов 2006“, сайт на Министерство на културата на Република България.
  12. Нови почетни доктори, в. „За буквите“, бр. 22, май 2006 г.
  13. „Днес министър-председателят Сергей Станишев връчи на поета Валери Петров държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, сайт на Министерство на културата на Република България, 6 ноември 2007 г.
  14. „Ивайло Калфин номинира Валери Петров за наградата Европейски гражданин“, сайт „Ние правим Европа достъпна“, 16 април 2013 г.
  15. „Валери Петров е носител на наградата на ЕП за европейски гражданин за 2013 г.“, списание „Парламенти“, 10 юни 2013 г.
  16. „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса daily“, 20 май 2014 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за