Валери Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валери Петров
Valeri-Petrov-20110520.jpg
На награждаването му с почетния знак „Марин Дринов“ в БАН, 20 май 2011
Псевдоним Асен Радославов (в ранния му писателски период) ‎
Роден 22 април 1920 г. (1920-04-22) (93 г.)
София, Царство България
Активен период от 1935
Жанр поезия
Деца Бояна Петрова

Валери Нисимов Петров (роден Валери Нисим Меворах[1]) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход,[2] известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.

Биография[редактиране | edit source]

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“.[3] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет,[2] като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“,[2] после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.[2]

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (19451962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

Творчество[редактиране | edit source]

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

Книги[редактиране | edit source]

  • 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“
  • 1945 г. излиза стихотворния цикъл „Стари неща малко по новому“
  • 1949 г. излиза стихосбирката му „Стихотворения“.
  • 1958 г. излиза пътеписът „Книга за Китай“.
  • 1962 г. излиза сборникът му „Поеми“.
  • 1965 г. излизат пиесата му „Когато розите танцуват“ и пътеписът „Африкански бележник“.
  • 1970 г. излизат сатиричните стихотворения и поеми „На смях“.
  • 1977 г. — „Бяла приказка“
  • 1978 г. — „Копче за сън
  • 1986 г. излизат „Пет приказки“.
  • 1990 г. излизат избраните му произведения в 2 т.
  • 2010 г. издадена „ОТ ИГЛУ ДО КЮНЕЦ - 73 от неподражаемите басни на (следва подпис)". Издателство "Захарий Стоянов"
  • 2011 г. излиза стихосбирката му „Стихове 2010 - 2011“.

Преводи[редактиране | edit source]

Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир.

Драматургия[редактиране | edit source]

„Когато розите танцуват“ — 1961, „Импровизация“ (в съавторство с Радой Ралин) — поставена на сцена 1962, „Сън“ — 1968, „В лунната стая“, „Бяла приказка“, „Меко казано“, „Пук“, „Честна мускетарска“, а също „Театър, любов моя“ — написана специално за големите актриси Таня Масалитинова и Славка Славова.

Сценарии[редактиране | edit source]

Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983), също и на няколко киноновели.

Награди и признание[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Днес министър-председателят Сергей Станишев връчи на поета Валери Петров Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, Министерски съвет, 06-11-2007, линк от 9 октомври 2009
  2. а б в г ((bg))  Валери Петров. // liternet.bg. Посетен на 27 май 2013.
  3. МС, Варна, новини, 30-11-2002, линк от 9 октомври 2009
  4. Йохан Волфганг Гьоте. Фауст. Издателство „Захарий Стоянов“, София 2001, ISBN 954-739-105-4
  5. Валери Петров получи Голямата литературна награда на СУ за 2005 г., econ.bg, 30-11-2005
  6. Нови почетни доктори, в. За буквите, бр. 22, май 2006

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за