Министерство на културата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Министерството на културата (МК) е българска държавна институция, която се оглавява от политическо лице, член на правителството на Народна Република България (1954-1957) и Република България (от 1990). Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика. Под негова юрисдикция са паметниците на културата, музеите, историческите забележителности, театрите, операта, балетът, някои средни училища с национално значение, като Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна, Националните училища за фолклорни изкуства в Котел, Широка лъка и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на културата, издава лицензи за защита на авторското и сродните му права, контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.

История[редактиране | edit source]

Министерството на културата води началото си от основаната през 1941 година Дирекция на националната пропаганда. Тя е създадена като извънредна мярка за времето на Втората световна война и има за цел да координира работата на цензурата и да ръководи държавната пропаганда във военновременните условия. Дирекцията е пряко подчинена на Министерския съвет, като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве или министърът на правосъдието.[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. В условията на налагащия се тоталитарен режим тя продължава да функционира и след края на войната - като Министерство на пропагандата (1944-1945), Министерство на информацията и изкуствата (1945-1947), Комитет за наука, изкуство и култура (1947-1954).

За пръв път през 1954 г. се създава Министерство на културата, което съществува до 1957 г., когато в едно министерство отново са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден Комитет за култура и изкуство с ранг на министерство, който през 1966 г. е преименуван в Комитет за изкуство и култура, а през 1977 — в Комитет за култура. На 16 февруари 1990 г. е създадено Министерство на културата, което в периода януари — юни 1993 г. отново е обединено в Министерство на образованието, науката и културата. С Постановление на МС от 19 юли 1993 г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.

През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е Колегиумът на министерството. През февруари 2005 г. МК е преструктурирано в Министерство на културата и туризма.

С решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. министерството отново е Министерство на културата.[2]

Административна структура[редактиране | edit source]

Министерството на културата има две общи дирекции: „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“, „Стратегии и програми, програмно бюджетиране, управление на финансовите ресурси и финансово- счетоводни дейности“, както и девет дирекции от специализираната администрация: „Театър, вариететно и цирково изкуство“; „Музика и танц“; „Книга и библиотечно дело“; „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“; „Опазване на недвижимите паметници на културата“; „Регионални културни дейности“; „Европейска интеграция и международно сътрудничество“; „Авторско право и сродните му права“; „Правна и управление на собствеността“.

Ръководство

Списък[редактиране | edit source]

Министри/Председатели* на[редактиране | edit source]

Име
(Роден-Починал)
Начало на мандата Край на мандата Дни на упр. Партия/Коалиция Правителство
културата
сф. 1954 – ра. 1957
1
Рубен Аврамов
(1899–1988)
6 февруари 1954 1 февруари 1957 1091 БКП 67
комитет за култура и изкуство*
сф. 1963 – ра. 1966
2
Петър Вутов
(1917–1993)
25 май 1963 12 март 1966 1022 БКП 70
3
Павел Матев
(1924–2006)
12 март 1966 13 юни 1966 93 БКП 71
комитет за изкуство и култура*
сф. 1966 – ра. 1977
4
Павел Матев
(1924–2006)
13 юни 1966 3 юни 1975 3277 БКП 72
5
Людмила Живкова
(1942–1981)
3 юни 1975 22 декември 1977 933 БКП 72
комитет за култура*
сф. 1977 – ра. 1986
6
Людмила Живкова
(1942–1981)
22 декември 1977 21 юли 1981[3] 1307 БКП 75
7
Георги Йорданов
(1942–1981)
2 февруари 1982 24 март 1986[4] 1511 БКП 74
комитет за култура*
сф. 1989 – ра. 1990
8
Георги Робев
(1934–2002)
28 юли 1989 21 февруари 1990 1307 БКП 75
културата
сф. 1990 – ра. 1992
9
Кръстьо Горанов
(1931–2000)
21 февруари 1990 22 септември 1990 213 БСП 76
10
Димо Димов
(р. 1938)
22 септември 1990 20 декември 1990 89 БСП 77
11
Димо Димов
(р. 1938)
20 декември 1990 8 ноември 1991 323 БСП 78
12
Елка Константинова
(р. 1932)
8 ноември 1991 30 декември 1992[5] 418 РДП 79
културата
сф. 1993 – ра. 2005
13
Ивайло Знеполски
(р. 1940)
23 юни 1993 17 октомври 1994 481 независим 80
14
Ивайло Знеполски
(р. 1940)
17 октомври 1994 26 януари 1995 101 независим 81
15
Георги Костов
(р. 1941)
26 януари 1995 10 юни 1996 501 БСП 82
16
Иван Маразов
(р. 1942)
10 юни 1996 12 февруари 1997 247 БСП 82
17
Емил Табаков
(1936–1996)
12 февруари 1997 21 май 1997 98 СДС 83
18
Емма Москова
(р. 1934)
21 май 1997 25 юли 2001 1526 СДС 84
19
Божидар Абрашев
(р. 1947)
25 юли 2001 23 февруари 2005 1309 НДСВ 85
културата и туризма
сф. 2005 – ра. 2005
20
Нина Чилова
(р. 1972)
23 февруари 2005 16 август 2005 174 НДСВ 85
културата
сф. 2005
21
Стефан Данаилов
(р. 1942)
16 август 2005 27 юли 2009 1441 БСП 86
22
Вежди Рашидов
(р. 1951)
27 юли 2009 13 март 2013 1325 ГЕРБ 87
23
Владимир Пенев
(р. 1958)
13 март 2013 29 май 2013 77 независим 88
24
Петър Стоянович
(р. 1967)
29 май 2013 6 август 2014 434 БСП 89
25
Мартин Иванов
(р. 1970)
6 август 2014 7 ноември 20014 93 независим 90
26
Вежди Рашидов
(р. 1951)
7 ноември 2014 ... ГЕРБ 91

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Методиев, Веселин, Лъчезар Стоянов - съставители. Българските държавни институции 1879-1986 г.: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г., стр. 106-107.
  • Ташев, Ташо В. Министрите на България 1879-1999. Енциклопедичен справочник, София 1999 г., стр. 588-592, 670.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 79-80.
  2. Институционалните промени в системата на управление на културата. - mc.government.bg
  3. Внезапно умира председателя на Комитета за култура Людмила Живкова. Поста остава свободен до 2 февруари 1982 г.
  4. Комитетът за култура остава без ранг на министерство.
  5. Народното събрание, на основание чл.84, т.7 от Конституцията на Република България, преобразува Министерството на образованието и науката и Министерството на културата в Министерство на образованието, науката и културата. - www.parliament.bg