Широка лъка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Широка лъка
България
Red pog.png
Широка лъка
Област Смолян
Red pog.png
Широка лъка
Общи данни
Население 477 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 54,62 km²
Надм. височина 1050 m
Пощ. код 4710
Тел. код 03030
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 83274
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Широка лъка
Васил Седянков
(ГЕРБ)

Широ̀ка лъ̀ка е село в Южна България. Намира се в община Смолян (23 км северозападно), Област Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и с. Стойките и на 22 км югоизточно от Девин. Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“.

Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.

Една от местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на Пресвета Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.

Широка Лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. Доказателство за това е създаденото през 1972 г. Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

География[редактиране | edit source]

Село Широка лъка се намира в планински район. Надморската височина е 1058 м.

Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.

Къщата на Екзарх Стефан

История[редактиране | edit source]

През последните години бяха публикувани няколко книги за Широка лъка: "Болгарский широколыкский говор" с автор А. Н. Соболев (2001), "Широка лъка и говорът на широколъчани" с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов, Г. Радичев (2004), "Широка лъка - огнище на вяра, просвета и култура в Родопите" с автор Р. Радичев (2006), както и книгата на доайена в учителската дейност покойният вече Никола Гьочев.През тежките години на турското робство живяла мома Калинка. Тя била от хубава, по хубава. Нейните вити черни плитки се спущали над раменете и стигали чак до петите.Всяка сутрин преди изгрев слънце Калинка ставала от сън, измивала бялото си лице със студена изворна вода и подкарвала стадото на паша. По цял ден тя вардела овчиците си и пеела песни. Послушното куче Карабаш лягало в краката на своята добра стопанка, премигвайки доволно. Заслушано в песента на овчарката в този момент стадото спирало да пасе. Дори малката рекичка, която минавала през селото, намалявала своя ход, за да послупа мелодичните родопски песни. Една сутрин Калинка извела стадото и не се върнала вече в къщи. През тоя ден тя била най-весела и пъргава, пеела най хубавите песни. Овцете от време на време жално поблейвали и не искали да пасат. Карабаш също бил неспокоен. Когато се обърнала, тя видяла по сипея десетина турци с червени, обвити в бяло чалми.те бързо се спуснали  към нея. Калинка останала вцепенена. Не и идвало на ум какво да прави, как да се спаси, а турците били съвсем близо. Само още няколко мига и тя щела да бъде в техните ръце…Когато турците дошли, те се озлобили и започнали разярено да викат, да крещят. Калинка разбрала, че ще бъде заловена, и се затичала да се хвърли от близката пропаст, но не успяла. Бедната девойка била обкръжена от развилнялата се банда. Малката рекичка започнала да бушува сърдито в коритото си, клоните на елите засвирили, стадото забляло. А някъде далеч по склоновете на усоите отеквали последните думи от песента на овчарката и лаят на Карадаш.Изправила стройната си като топола снага, Калинка се свърнала крачка назад, оправила дългата си коса и погледнала с насълзени очи спрялото се над нея облаче. Моминските уста тихо изрекли : „Облаче, превърни ме в камък”. След миг на мястото на стадото и Карабаш се появили дребни камъни, а където стояла красивата и родолюбива девойка, като стълб извисил снага камък. Той и до днес се нарича „Момата”.

На 3 октомври 1899 година в Широка лъка се основава дружество на Македонската организация с председател иконом Никола. Дотогава в селото има дружество на „Странджа“. В Широколъшкото македоно-одринско дружество влизат и селата Стойките, Махмутица, Солища и Гела.[1]

В Широка лъка се намира и къщата на Капитан Петко войвода, която е била негов щаб след Освобождението.

Цъквата „Св. Богородица“ и килийното училище „Св. Пантелеймон“ на Широка лъка

Религии[редактиране | edit source]

Религията е православно християнство.

Обществени институции[редактиране | edit source]

В селото има две църкви: „Св. Богородица[2] и „Св. Никола“. Първата е изградена за 38 денонощия през 1834 г. и е изографисана от Димитър Зограф и Захарий Зограф. В двора ѝ се намира Килийното училище „Свети Панталеймон“, построено през 1888 година. В строежа му взема активно участие цялото население на селото. То функционира до 1936 година.

В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства — Широка лъка[3].

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Селото се отличава със своята архитектура и е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Печатът за обекта се намира в информационния център в Народно читалище "Екзарх Стефан I".

Центърът на Широка лъка с Народно читалище „Екзарх Стефан I“ (вляво)

Редовни събития[редактиране | edit source]

На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празник Песпонеделник.

Съборът на село Гела е на първата неделя от месец август Илинден.

Личности[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 301.
  2. Вижте снимката на църква „Успение Богородично“ в Галерията.
  3. Вижте снимката „Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Галерията.

Източници[редактиране | edit source]

  • Статията се основава на материали от shirokaluka.com, използвани с разрешение.
  • А. Н. Соболев. Болгарский широколыкский говор. Синтаксис. Лексика духовной культуры. Тексты. Марбург, 2001.

Външни препратки[редактиране | edit source]