Широка лъка
| Широка лъка | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 526 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 54,62 km² |
| Надм. височина | 1050 m |
| Пощ. код | 4710 |
| Тел. код | 03030 |
| МПС код | СМ (См) |
| ЕКАТТЕ | 83274 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община - кмет |
Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Широка лъка Васил Седянков (ГЕРБ) |
Широка лъка е село в Южна България. Намира в община Смолян (23 км северозападно), Област Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и с. Стойките и на 22 км югоизточно от Девин. Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща 'извивка, кривина, лъкатушене'.
Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.
Една от местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на пресвета Св. Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.
Широка Лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. Доказателство за това е създаденото през 1972 г. Средно музикално училище за народни песни и инструменти.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Широка лъка се намира в планински район. Надморската височина е 1058 м.
Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.
[редактиране] История
През последните години бяха публикувани няколко книги за Широка лъка: "Болгарский широколыкский говор" с автор А. Н. Соболев (2001), "Широка лъка и говорът на широколъчани" с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов Г. Радичев (2004), "Широка лъка - огнище на вяра, просвета и култура в Родопите" с автор Р. Радичев (2006), както и книгата на доайена в учителската дейност покойният вече Никола Гьочев.
[редактиране] Религии
Религията е православно християнство.
[редактиране] Обществени институции
В селото има две църкви: „Св. Богородица“[1] и „Св. Никола“. Първата е изградена за 38 денонощия през 1834 г. и е изографисана от Димитър Зограф и Захарий Зограф. В двора ѝ се намира Килийното училище "Свети Панталеймон", построено през 1888 година. В строежа му взема активно участие цялото население на селото. То функционира до 1936 година.
В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства — Широка лъка[2].
[редактиране] Културни и природни забележителности
Селото се отличава със своята архитектура и е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Печатът за обекта се намира в информационния център в Народно читалище "Екзарх Стефан I".
[редактиране] Редовни събития
На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празник Песпонеделник. Съборът на село Гела е на първата неделя от месец август Илинден.
[редактиране] Личности
- Антон Бозовски (1857 - ?), български революционер и политик
- Калин Найденов (1865 - 1925), български военен деец, генерал-лейтенант
- Екзарх Стефан I (1878 - 1957)
- Петър Кушлев - дърворезбар, ученик на Владимир Димитров - Майстора
- Радка Кушлева, "Родопският славей" - първата родопска певица
[редактиране] Бележки
- ↑ Вижте снимката на църква „Успение Богородично“ в Галерията.
- ↑ Вижте снимката „Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Галерията.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- Статията се основава на материали от shirokaluka.com, използвани с разрешение.
- А. Н. Соболев. Болгарский широколыкский говор. Синтаксис. Лексика духовной культуры. Тексты. Марбург, 2001.