Полковник Серафимово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Полковник Серафимово
България
Red pog.png
Полковник Серафимово
Област Смолян
Red pog.png
Полковник Серафимово
Общи данни
Население 103 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 24,868 km²
Надм. височина 965 m
Пощ. код 4794
Тел. код 03039
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 57282
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Паметникът на полковник Владимир Серафимов.

Полковник Серафимово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян. Отстои на около 10 км от Смолян. До 1934 година името на селото е Алами дере. За няколко месеца от август до декември 1934 година, носи името Ябълка, а след това е кръстено на героя от Балканската война полковник Владимир Серафимов.[1]

География[редактиране | edit source]

Село Полковник Серафимово се намира в планински район - южната част на Родопите, на 2 километра южно от пътя Смолян - Рудозем. До селото стига добре поддържан асфалтов път. Климатът е подходящ за семеен и селски туризъм.

История[редактиране | edit source]

Първите заселници на селото са избягалите българи след потурчването на Смолян. В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Полковник Серафимово (Аламут) постъпват в армията двама войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото живеят помаци.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Алами дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На селския площад се намира паметникът на полковник Серафимов. В самото село има два добре поддържани източно-православни храма.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Полковник Серафимово
  • Георги Христов Пачаманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[4]
  • Георги Чилингиров (1914 – 2000), известен български народен певец
  • Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ III степен[5]
  • Коста Панджуров (Панжаров, 1875 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Единадесета серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[6]
  • Михал Вълчев (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[7]
  • Момчил Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
  • Тодор Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[9]

Други[редактиране | edit source]

Близо е и прочутата Родопска Шипка. В селото се намира и семеен хотел „Ловна хижа“ с 10 места и механа към него, с разнообразна местна и традиционна кухня.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.542.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.532.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.133.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.162.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.71.