Полковник Серафимово
| Полковник Серафимово | |
 Полковник Серафимово
Полковник Серафимово
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 108 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 24,868 km² |
| Надм. височина | 965 m |
| Пощ. код | 4794 |
| Тел. код | 03039 |
| МПС код | СМ (См) |
| ЕКАТТЕ | 57282 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община - кмет |
Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ) |
Полковник Серафимово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян. Отстои на около 10 км от Смолян. До 1934 година името на селото е Алами дере. За няколко месеца от август до декември 1934 година, носи името Ябълка, а след това е кръстено на героя от Балканската война полковник Владимир Серафимов.[1]
Съдържание |
География[редактиране]
Село Полковник Серафимово се намира в планински район - южната част на Родопите, на 2 километра южно от пътя Смолян - Рудозем. До селото стига добре поддържан асфалтов път. Климатът е подходящ за семеен и селски туризъм.
История[редактиране]
Първите заселници на селото са избягалите българи след потурчването на Смолян. В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Полковник Серафимово (Аламут) постъпват в армията двама войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото живеят помаци.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Алами дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Културни и природни забележителности[редактиране]
На селския площад се намира паметникът на полковник Серафимов. В самото село има два добре поддържани източно-православни храма.
Личности[редактиране]
- Родени в Полковник Серафимово
- Георги Христов Пачаманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[4]
- Георги Чилингиров (1914 – 2000), известен български народен певец
- Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ III степен[5]
- Коста Панджуров (Панжаров, 1875 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Единадесета серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[6]
- Михал Вълчев (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[7]
- Момчил Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
- Тодор Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[9]
Други[редактиране]
Близо е и прочутата Родопска Шипка. В селото се намира и семеен хотел „Ловна хижа“ с 10 места и механа към него, с разнообразна местна и традиционна кухня.
Външни препратки[редактиране]
Бележки[редактиране]
- ↑ Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.542.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.532.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.133.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.162.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.71.
|
|||||||||||
