Тоталитаризъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: обработка, разширение и поправяне на съдържанието; източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
| Форми на управление Част от поредиците за Политика
|
|---|
| Портал Политика |
Тоталитаризмът е термин, възникнал след Първата световна война, за да опише формата на държавно устройство, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот. Тоталитарните режими се отличават от авторитарните именно по всеобхватността и тоталността на контрола върху публичния и частния живот, който осъществяват.
Тоталитарните режими са еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната свобода и основни граждански права също са ограничени в максимална степен, като са заменени с обещание за бъдеща „свобода за всички”. Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата, нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната. Тоталният партиен монопол е оправдан от партийната идеология, според която решенията на партийния лидер са винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната пропаганда, която е задължителен елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната идеология. Терорът е друг инструмент на тоталитарните режими. Той е повсеместен и се прилага не само до постигане на пълно подчинение, но и след това – за осъществяване на идеологическата доктрина на партията.
[редактиране] Основни характеристики
Тоталитарното управление е еднолично. То се характеризира със:
- Сливане на трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна) в една система, пряко подчинена на водача; Тоталитарната система се изгражда от една партия, която отстранява, забранява или унищожава всички други партии и налага своята идеология на цялото общество; партията е построена йерархично в посока от ръководителите (висшата номенклатура) начело с водач (генерален секретар, дуче, фюрер)към обикновените членове, правата на които да избират своите шефове са чисто формални
- Партията прониква във всички държавни структури, подчинява ги, преобразува ги, създава нови и резултатът е партия- държава или държава, изцяло ръководена, подчинена, ограбвана от партията, която е обсебила и трите вида власти и на практика е унищожила парламентарната система
- Култ към личността на водача;
- Забрана на партийната система - дори при провеждане на избори партията е една; Тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност - наука, култура и изкуство, религия и спорт.
- Използване на терора като средство за налагане на управлението и премахване на политически противоречия. Тотален терор- физически или морален, лишаване на гражданите от основните човешки права и свободи и ежедневна пропаганда на партийната идеология и политика.Забрана на свободата на словото и печата, системата елиминира демокрацията; парламентите са само фасада, грим за прикриване на истинското лице на диктатурата; политическата полиция е под прекия контрол на водача и следи всички, включиетлно и най- висшето ръководство на партията.
- Изграждане на държавни профсъюзи и все по-пълен контрол върху икономиката, до подчиняването й от партията- държава.
- Най- развитата тоталитарна система- комунистическата е затворено, откъснато от останалия свят общество.
[редактиране] Форми на тоталитаризма
Непосредствено след Първата световна война се зараждат три основни разновидности на тоталитарното управление :
- комунизъм - в Русия (от 1922 г. СССР)
- фашизъм - в Италия
- националсоциализъм - в Германия
[редактиране] Исторически предпоставки
През 20 в. се развива процес на засилена индустриализация. Той води до значителни промени в обществената структура. Голяма част от населението от селата и малките градове се насочва към индустриалните центрове, като по този начин традиционните модели, регулиращи обществения живот, се заменят с такива от нов тип, които са основани на анонимността на живота в големия град и не предполагат индивидуален подход към гражданите. Така се създават условия за поява и легитимиране на тотална държавна власт. Развитието на средствата за комуникация, пропаганда и организиране осигурява необходимите на тоталитаризма инструменти за всеобхватен контрол и мобилизация на гражданите, базирани на принуда и страх.
- Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.
