Тоталитаризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Тоталитаризмът (или тоталитарно управление) е политическа система, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот, като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху вътрешната свобода на индивида [1].

Етимология[редактиране | edit source]

Терминът възниква след Първата световна война при италианските фашисти, които го употребяват в положителен смисъл, но придобива популярност на Запад в антикомунистическия политически дискурс след Втората световна война, като опит да се опишат общите черти между фашизма и Съветския комунизъм [2][3][4].

Всеобхватна идеология[редактиране | edit source]

Тоталитарните режими са развитие на авторитарните в осъществяване на всеобхватен (тотален) контрол върху публичния и личния живот. Тоталитарните режими са еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната свобода и основни граждански права също са ограничени в максимална степен, като са заменени с обещание за бъдеща „свобода за всички”. Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата, нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната.

Една страна, един лидер[редактиране | edit source]

Тоталитарното управление е еднолично. То се характеризира със:

  • Сливане на трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна) в една система, пряко подчинена на водача; Тоталитарната система се изгражда от една партия, която отстранява, забранява или унищожава всички други партии и налага своята идеология на цялото общество; партията е построена йерархично в посока от ръководителите (висшата номенклатура) начело с водач (генерален секретар, дуче, фюрер)към обикновените членове, правата на които да избират своите шефове са чисто формални
  • Партията прониква във всички държавни структури, подчинява ги, преобразува ги, създава нови и резултатът е партия- държава или държава, изцяло ръководена, подчинена, ограбвана от партията, която е обсебила и трите вида власти и на практика е унищожила парламентарната система
  • Култ към личността на водача;
  • Забрана на партийната система - дори при провеждане на избори партията е една; Тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност - наука, култура и изкуство, религия и спорт.
  • Изграждане на държавни профсъюзи и все по-пълен контрол върху икономиката, до подчиняването ѝ от партията- държава.

Пропаганда в тоталитарните държави[редактиране | edit source]

Тоталният партиен монопол е оправдан от партийната идеология, според която решенията на партийния лидер са винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната пропаганда, която е задължителен елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната идеология.

Използване на терор[редактиране | edit source]

Терорът е друг инструмент на тоталитарните режими за налагане на управлението и премахване на политическите противоречия. Използването на терора е повсеместно и се прилага не само до постигане на пълно подчинение, но и след това – за осъществяване на идеологическата доктрина на партията. Изразява се както чрез физически наказания така и чрез морални аспекти като лишаване на гражданите от основните човешки права и свободи и ежедневна пропаганда на партийната идеология и политика. Забрана на свободата на словото и печата, системата елиминира демокрацията; парламентите са само фасада, грим за прикриване на истинското лице на диктатурата; политическата полиция е под прекия контрол на водача и следи всички, включително и най-висшето ръководство на партията.

Съдбата на тоталитарните режими[редактиране | edit source]

Поради своята крайна същност и разчитането на постоянен конфликт както с други страни така и с елементи в собствената страна, тоталитарните режими не могат да продължават дълго време, или склоняват да станат умерени и да направят компромиси с реалността.

Форми на тоталитаризма[редактиране | edit source]

Непосредствено след Първата световна война се зараждат три основни разновидности на тоталитарното управление :

Списък на съвременни тоталитарни държави[редактиране | edit source]

Исторически предпоставки[редактиране | edit source]

През 20 век се развива процес на засилена индустриализация. Той води до значителни промени в обществената структура. Голяма част от населението от селата и малките градове се насочва към индустриалните центрове, като по този начин традиционните модели, регулиращи обществения живот, се заменят с такива от нов тип, които са основани на анонимността на живота в големия град и не предполагат индивидуален подход към гражданите.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Robert Conquest, Reflections on a Ravaged Century (2000) ISBN 0-393-04818-7, стр. 74
  2. ((en)) Andrew Defty, Britain, America and Anti-Communist Propaganda 1945-1953: The Information Research Department, 2007, глави 2-5
  3. ((en)) Achim Siegel, The totalitarian paradigm after the end of Communism: towards a theoretical reassessment, 1998, стр. 200 "Концепциите за тоталитаризма стават най-разпространени в пика на Студената война. От късните 40-те на 20 век, особено след Корейската война, те са кондензирани в обхватна, дори хегемонистична идеология, с която политическите елити на Западния свят се опитват да обяснят и дори да определят като приемлива констелацията на Студената война"
  4. ((en)) Nicholas Guilhot, The democracy makers: human rights and international order, 2005, стр. 33 "Опозицията между Запада и Съветския тоталитаризъм често е представяна като опозиция едновременно морална и епистемологична между истинното и лъжливото. .. В този контекст самата концепция за тоталитаризма е предимство. Тъй като прави възможно да конвертира предвоениня анти-фашизъм към следвоенния анти-комунизъм."
Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Totalitarianism“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.