Тоталитаризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Тоталитаризмът (или тоталитарно управление) е политическа система, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот, като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху вътрешната свобода на индивида [1].

Етимология[редактиране | edit source]

Терминът възниква след Първата световна война при италианските фашисти, които го употребяват в положителен смисъл. Според оригиналното значение като тоталитарни се определят политически системи, при които има единен набор от морални норми, задължителни за всички граждани. Антипод са елтарните системи, при които има съсловно-кастово разделяне на групи, за всяка от които важи различен набор морални норми.[източник? (Поискан преди 35 дни)]

След Втората световна война, в рамките на антикомунистическия политически дискурс на запад придобива популярност друго тълкование, представляващо опит да се опишат общите черти между фашизма и Съветския комунизъм [2][3][4].

Всеобхватна идеология[редактиране | edit source]

Тоталитарните режими са развитие на авторитарните в осъществяване на всеобхватен (тотален) контрол върху публичния и личния живот. Тоталитарните режими са еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната свобода и основни граждански права също са ограничени в максимална степен, като са заменени с обещание за бъдеща „свобода за всички”. Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата, нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната.

Една страна, един лидер[редактиране | edit source]

Тоталитарното управление е еднолично. То се характеризира със:

  • Сливане на трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна) в една система, пряко подчинена на водача; Тоталитарната система се изгражда от една партия, която отстранява, забранява или унищожава всички други партии и налага своята идеология на цялото общество; партията е построена йерархично в посока от ръководителите (висшата номенклатура) начело с водач (генерален секретар, дуче, фюрер)към обикновените членове, правата на които да избират своите шефове са чисто формални
  • Партията прониква във всички държавни структури, подчинява ги, преобразува ги, създава нови и резултатът е партия- държава или държава, изцяло ръководена, подчинена, ограбвана от партията, която е обсебила и трите вида власти и на практика е унищожила парламентарната система
  • Култ към личността на водача;
  • Забрана на партийната система - дори при провеждане на избори партията е една; Тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност - наука, култура и изкуство, религия и спорт.
  • Изграждане на държавни профсъюзи и все по-пълен контрол върху икономиката, до подчиняването ѝ от партията- държава.

Пропаганда в тоталитарните държави[редактиране | edit source]

Тоталният партиен монопол е оправдан от партийната идеология, според която решенията на партийния лидер са винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната пропаганда, която е задължителен елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната идеология.

Използване на терор[редактиране | edit source]

Терорът е друг инструмент на тоталитарните режими за налагане на управлението и премахване на политическите противоречия. Използването на терора е повсеместно и се прилага не само до постигане на пълно подчинение, но и след това – за осъществяване на идеологическата доктрина на партията. Изразява се както чрез физически наказания така и чрез морални аспекти като лишаване на гражданите от основните човешки права и свободи и ежедневна пропаганда на партийната идеология и политика. Забрана на свободата на словото и печата, системата елиминира демокрацията; парламентите са само фасада, грим за прикриване на истинското лице на диктатурата; политическата полиция е под прекия контрол на водача и следи всички, включително и най-висшето ръководство на партията.

Съдбата на тоталитарните режими[редактиране | edit source]

Поради своята крайна същност и разчитането на постоянен конфликт както с други страни така и с елементи в собствената страна, тоталитарните режими не могат да продължават дълго време, или склоняват да станат умерени и да направят компромиси с реалността.

Форми на тоталитаризма[редактиране | edit source]

Непосредствено след Първата световна война се зараждат три основни разновидности на тоталитарното управление :

Списък на съвременни тоталитарни държави[редактиране | edit source]

Исторически предпоставки[редактиране | edit source]

През 20 век се развива процес на засилена индустриализация. Той води до значителни промени в обществената структура. Голяма част от населението от селата и малките градове се насочва към индустриалните центрове, като по този начин традиционните модели, регулиращи обществения живот, се заменят с такива от нов тип, които са основани на анонимността на живота в големия град и не предполагат индивидуален подход към гражданите.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Robert Conquest, Reflections on a Ravaged Century (2000) ISBN 0-393-04818-7, стр. 74
  2. ((en)) Andrew Defty, Britain, America and Anti-Communist Propaganda 1945-1953: The Information Research Department, 2007, глави 2-5
  3. ((en)) Achim Siegel, The totalitarian paradigm after the end of Communism: towards a theoretical reassessment, 1998, стр. 200 "Концепциите за тоталитаризма стават най-разпространени в пика на Студената война. От късните 40-те на 20 век, особено след Корейската война, те са кондензирани в обхватна, дори хегемонистична идеология, с която политическите елити на Западния свят се опитват да обяснят и дори да определят като приемлива констелацията на Студената война"
  4. ((en)) Nicholas Guilhot, The democracy makers: human rights and international order, 2005, стр. 33 "Опозицията между Запада и Съветския тоталитаризъм често е представяна като опозиция едновременно морална и епистемологична между истинното и лъжливото. .. В този контекст самата концепция за тоталитаризма е предимство. Тъй като прави възможно да конвертира предвоениня анти-фашизъм към следвоенния анти-комунизъм."
Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Totalitarianism“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.