Олигархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Олигархията е форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Тази власт може да бъде основана на знатност, богатство, заемането на конкретни политически постове и др.

В миналото[редактиране | edit source]

В оригиналното си значение в Древна Гърция олигархията е била разбирана като управление на малцина и се е отличавала от управлението на един човек (монархия) и управлението на мнозинството (демокрация). Олигарсите управлявали, водени от собствените си интереси и притежавали власт и привилегии, недостъпни за останалите. Тогава тези привилегии и власт на олигархията се базирали главно на притежаването на богатство (т.нар. “плутокрация”).

От 19 в. насетне олигархията се разглежда все повече не като форма на държавно управление, а като начин на управление на организации (профсъюзите и политическите партии например), при който не богатството, а властта е в основата на привилегирования статус. В управлението на такива организации започват да се проявяват олигархични тенденции поради няколко причини. Управляващите олигарси разполагат с повече и по-пълни знания за организацията; колкото по-дълго заемат длъжността си, толкова повече реална власт концентрират в ръцете си; те съумяват да манипулират информацията и дори конкретни събития в своя полза. С течение на времето този процес се развива и олигарсите стават незаменими като управляващи на организацията. В резултат на това подчинените в организацията или членовете на политическата партия са принудени да отдадат още власт на управляващите, които укрепват още повече позициите си и процесът се задълбочава. Този процес е описан от Роберто Михелс (1876-1936) и е наречен „железен закон на олигархията”. Той се наблюдава в много големи организации и институции като корпорации, мащабни бизнес организации, дори църковната йерархия. Този процес на съсредоточаване на реалната власт е критикуван като недемократичен, но според мнозина изследователи при управляването на големи организации той е неизбежен поради нуждата от компетентно, опитно, стабилно и трайно управление.

90-те години на 20-ти и началото на 21-ви век[редактиране | edit source]

В съвременния смисъл на думата, олигарси са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната изпълнителна и законодателна власт.[1]

По време на президентството на Борис Елцин в Русия думата "олигарх" придоби нов смисъл. Част от бившия комунистически елит, подпомаган и в активно взаимодействие с тайните служби сложи ръка на държавната собственост, която в Русия и България надхвърляше 95% от всички активи на държавата, посредством поредица правителствени постановления и актове на така наречената "приватизация". Приватизацията в България, поради високия процент на държавната собственост, премина по аналогична схема като тази в Русия. Включително разрушаването на банковата система се извърши по едно и също време. Основните активи се трансформирараха в около 3000 крупни частни фирми, които притежават повече от 85% от активите на икономиката. На останалите над един милион дребни фирмички се падат едва десетина процента от общия стокооборот. Това състояние на икономиката компрометира така наречените "демократични реформи" и поставя под въпрос наличието на действителна демокрация в България. Затова и съвременното съдържание на думата "олигархия" има отрицателен и ретрограден смисъл, визирайки голямото разграбване на държавната собственост при разпада на бившия социалистически блок. "Либерализацията" на икономиката в отсъствието на каквито и да било пазарни механизми бе основният лост в ръцете на управляващите при "трансформацията" на държавната собственост в частна. Олигархията по правило съществува и се развива при наличието на неконтрулируема корупция в държавната власт допускана съвсем съзнателно от политическите елити.

В края на 1990-те години терминът е въведен и в разговорния език, обикновено с ярко изразена негативна конотация; в руските средства за масова информация получава разпространение и ироничния термин „седмобанкерщина“ характеризиращ групата от седем крупни представитеи на руския финансов бизнес, притежаващи значителна политическа и икономическа власт, владеещи средствата за масова информация, негласно обединени за да осигурят преизбирането на Борис Елцин за следващия срок на президентските избори след 1996 г.. Това са лицата:

  1. Борис Березовски — ЛогоВаз
  2. Михаил Ходорковски — Роспром Груп, Менатеп
  3. Михаил Фридман — Алфа Груп
  4. Владимир Гусински — Мост Груп
  5. Владимир Потанин — Онексимбанк
  6. Александър Смоленски — СБС Агро (Банк Столичный)
  7. Владимир Виноградов — Инкомбанк

С идването на Владимир Путин на власт в Русия олигархията достига своя разцвет.[2] Олигархическите средства за масова информация умело заменят думата „олигархия“ с „финансови магнати“ за да размият смисъла на истинския ѝ генезис свързан със злоупотребата на държавна власт с цел трансформиране на обществената собственост в олигархична.

Американският професор Маршал Голдман, автор на книгата „Petrostate: Putin, Power, and the New Russia(2008)“, въвежда термина „силогарх“ (от «силовик»), имайки предвид икономическия модел на путинизма, където значителни ресурси се контролират от бившите представители на спецслужбите.[3]

В края на февруари 2009 г. руският политолог Дмитрий Борисович Орешкин казва: „Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализм, по определение нееефективен. Той е добър, когато имаш голямо количество нефт от сондите който трябва да разделиш <…> Рано или късно, този механизъм, базиращ се на преразпределение на готовите ресурси се изчерпва — трябва да се измислят някакви нови видове ресурси, да се създава някакъв нов вид добавена стойност. А за това трябва не само да умееш да делиш, което умеят силоваците, а да умееш да създаваш нови. И ето от тук нататък тези неглупави, одарени, смели хора, които наричаме „олигарси“, не се вписват в строгата логика на необходимостта: измират като мамути, — климатът се е сменил и са нужни по малки млекопитаещи, които са по-приспособени да си намерят прехрана. А те започват да гладуват, при това много бързо.“»[4]

Американския вестник New York Times 7 март 2009 г. написа, че руските олигарси скоро ще се лишат от своите огромни състояния: световната финансова криза заплашва да ги изхвърли на бунището на историята[5]

През март 2010 г. броят на милиардерите в Русия почти се удвои: 62-ма срещу 32-ма през 2009 г. Най-богатият руснак — Владимир Лисин — заема 32-ро място в общата класация с $15,8 млрд. От бившите руски олигарси, които вече не са милиардери е известния Борис Березовски. Той е добър пример за това, че милиардерът става олигарх едва когато поеме монопол върху изпълнителната и законодателна власт[6]. Олигарси има не само в Русия а и в почти всички страни с демократична форма на управление. Милиардерът Берлускони е и водач на основна политическа сила.

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Происхождение путинской олигархии. Президентское окружение: досье, связи, возможные назначения. Часть 1
  2. Происхождение путинской олигархии. Президентское окружение: досье, связи, возможные назначения. Часть 1
  3. Marshall I. Goldman. Petrostate: Putin, Power, and the New Russia, Oxford University Press, May 2008.
  4. Передача: Власть «Эхо Москвы» 27 февраля 2009.
  5. NYT: кризата може да изхвърли руските олигарси на «бунището на историята» NEWSru 8 март 2009.
  6. Путин займет место Ходорковского

Външни източници[редактиране | edit source]

Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.