Викторианска епоха
| История на Англия |
|---|
Викторианската епоха на Обединеното кралство се нарича периодът на управление на кралица Виктория от юни 1837 до смъртта ѝ на 22-и януари 1901 година. Това е дълъг период на просперитет за британския народ. Приходите от колониите на Британската империя заедно с индустриалните подобрения позволили на образованата средна класа да се развие.
Епохата често се характеризира като дълъг период на мир, а също и на икономическо, колониално и индустриално укрепване. Този период за кратко е прекъснат от Кримската война, въпреки че Британия воюва през цялото време.
Английското население почти се удвоява от 16.8 милиона през 1851 до 30.5 милиона през 1901. Ирландското население намалява рязко от 8.2 милиона през 1841 до по-малко от 4.5 милиона през 1901. По същото време близо 15 милиона емигранти напуснали Обединеното кралство и се заселили предимно в САЩ, Канада и Австралия.
Царуването на Виктория е най-дългото в британската история, като може да бъде надминато единствено ако сегашният монарх (Елизабет II) остане на трона до 2017.
Съдържание |
[редактиране] Култура
Неоготическата архитектура ставала все по-значителна през този период. Архитектурата на Чарлз Бари за новия Уестминстърски дворец, който търпи сериозни поражения след пожара от 1834, наподобявала средновековната архитектура на Уестминстърската зала, единствената оцеляла част от сградата.
В средата на 19-ти век е проведено Великото изложение (1851 г), първият световен панаир, на който са показани най-големите открития на века. В центъра му се намирала Кристалната палата, огромна постройка от стъкло и желязо — първата подобна сграда. Тя е представяна като прототип на съвременната архитектура. Появата на фотографията, която също е представена на Великото изложение, води до значителни промени във викторианското изкуство, а кралица Виктория става първият британски монарх, който е фотографиран.
[редактиране] Забавление
Начините на забавление зависели от социалния статус. Викторианска Британия, подобно на предхождащите епохи, се интересувала от театър и изкуства, а музиката, драмата и операта били много посетени. Въпреки това имало и други форми на забавление. Хазартните игри на карти в т.нар. казина били много популярни през този период: до такава степен, че евангелистките и реформистките течения насочили цялото си внимание към тези казина в опита си да спрат залагането, пиенето и проституцията.