Георги Победоносец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Свети Георги
Agios Georgios icon.jpg
Св. Георги
Роден между ок. 275 и 281
Кападокия, Мала Азия
Починал ок. 303
Никомидия, Витиния
Почитан в Християнство
Главно светилище Църква на Свети Георги, Лод
Празник 6 май (православие по нов стил), 23 април (православие по стар стил, католицизъм, англиканство)
Атрибути копие, дракон, ездач на кон, рицарство, Кръст на Свети Георги
Покровителство България; Сърбия; Черна гора; Гърция; Грузия; Англия (от папа Бенедикт XIV); Нидерландия; Литва; Малта; Словения; Арагон; земеделските работници; стрелците; Бейрут, Ливан; скаутите; месарите; Канада; Кападокия; Каталония; кавалерията; рицарството; Константинопол; Коринтианс (бразилски футболен отбор); кръстоносците; Етиопия; фермерите; Ферара, Италия; работещите на полето; Генуа; Гозо; Халдерн, Германия; конниците; конете; рицарите; прокажените; Лод; Модика, Сицилия; Москва; Ордена на жартиера; Палестина; палестинските християни; чумата; Португалия; Птуй, ездачите; овцата; овчарите; кожните болести; войниците; тевтонските рицари; Венеция [1]

Свети великомъченик Георги Победоносец (275-281 г. – 23 април 303 г. или 6 май 303 г. по нов стил) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. По времето на император Диоклетиан той е войник в Римската империя. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Православната църква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април. Българската православна църква, както и православните църкви в Грузия, Сърбия, Македония, Черна гора и Русия го честват на 6 май. В България 6 май е също така народен празник и официален държавен празник.

Тропар на Св. Георги[редактиране | edit source]

Православната църква го възпява със следната тропар (кратка песен):

Като освободител на пленници
и на бедни защитник,
на немощни лекар,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души.

—Тропар, глас 4ти

Живот на Св. Георги Победоносец[редактиране | edit source]

Според преданията той е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина (дн. Лод, Израел), където се връща като вдовица с малкия си син.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан.

Според житието му, през 303 Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията. Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон, също да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.

Св. Георги, 1472, от Карло Кривели

Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. На другия ден, един велик на времето си магьосник Атанасий бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова, но св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът Атанасий, като не знаел какво повече да направи, обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва. Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там, след гореща молитва, св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога. В този час множество от тълпата повярвали и явно прославили Христа, за което били убити на място. Били посечени още възкресеният и Атанасий, който при вида на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави истинския Бог. Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите, за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцерение. След дните в тъмницата, през последната нощ, самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.

На сутринта последвал нов разпит при императора. Св. Георги бил заведен в храма на Аполон, за да му се поклони, но вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.

Тялото на свети Георги е погребано в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Свети Георги и змея[редактиране | edit source]

Свети Георги побеждава змея, фреска, Лудовико Поглиаги

Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там, викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди без жените и децата.

На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чуд. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Свети Георги и чудото с пафлагониеца[редактиране | edit source]

На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е свързан с България и отразява историческо събитие - разгрома на византийската армия при Ахелой и Катасирти през 917 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи "кукумион" (съд) с топла вода на втория етаж на къщата, го грабва св. Георги на коня си и го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му се канели да отслужат панихида, защото вече го мислили за загинал.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]