Екатерина (светица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Екатерина Александрийска
Michelangelo Caravaggio 060.jpg
Света Екатерина Александрийска от Караваджо, 1598
Мъченица и Дева
Родена ок. 287
Александрия, Египет
Починала ок. 305
Александрия, Египет[1]
Почитана в Източно Православие, Католицизъм, Ориенталско Православие, Англиканство
Празник 25 ноември (24 ноември в православните църкви с руски произход)
Атрибути меч; с корона при краката й; брачно було и пръстен; гълъб; бич; книга; жена, спореща с езически философи[2]
Покровителство апологетите, занаятчиите, които работят с колело (грънчарите, предачите и т.н.), архивистите, умиращите хора, момичетата, юристите, точиларите на ножове, адвокатите, библиотекарите, библиотеките, механиците, мелничарите, философите, проповедниците, писарите, секретарите, старите моми, стенографите, учениците, учителите, теолозите, Сорбоната, неомъжените момичета [1][2]

Света великомъченица Екатерина (на гръцки: ἡ Ἃγια Ἃικατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς) е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. Православната църква я почита като великомъченица.

Живот и предание[редактиране | edit source]

Предание за живота ѝ[редактиране | edit source]

„Св. Екатерина“, икона от 14. век, Византийски музей в Атина

Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще стъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Мъченичество[редактиране | edit source]

Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 г.

„Св. Екатерина“, статуя от дърво, 16. век, Германия

В преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VІ век римският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.

Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“. Православната църква почита светицата на 24 ноември.

Празникът на св. Екатерина в българските народни вярвания[редактиране | edit source]

В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като Света Катерина, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Вж нейния Patron Saints Index профил
  2. а б Вж нейния католически културен профил

Външни препратки[редактиране | edit source]