Максимиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимиан
52-ри император на Римската империя
Toulouse - Musée Saint-Raymond - Maximien Hercule1.jpg
Скулптурен портрет на Максимиан
Лични данни
Управление 285–286 г. (като Цезар с Диоклециан)
1 април 286[1]–1 май 305 г. (като Август на запада с Диоклециан – като Август на изтока)[2]
късната 306– 11 ноември 308 г. (се самообявява за Август)[3]
310 г. (се самообявява за Август)[4]
Пълно име Марк Аврелий Валерий Максимиан Херкулий
Роден ок.250 г.
Сирмиум (дн.Сърбия)
Починал юли, 310 г.
Марсилия
Предшественик Диоклециан
Наследник Константин I Велики
Семейство
Брак Евтропия
Потомци Флавия Максимиана Теодора
Максенций
Фауста
Максимиан в Общомедия

Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г. до 1 май 305 година.

Роден е в Сирмиум, провинция Панония (дн. град Сремска Митровица в Сърбия), в семейството на бакалин. Максимиан прави забележителна кариера в армията и служи на императорите Аврелиан, Проб и Кар. Максимиан става император когато Диоклециан решава да подели с друг управлението на Римската империя.

Максимиан е боен другар и доверен пълководец на Диоклециан, който го прави съимператор с ранг на "цезар" през юли 285 г. в Медиолан, а след успеха на Максимиан срещу селския бунт на багаудите в Галия, на следващата година е произведен и в "август" (1 април 286 г.). Поверено му е да управлява западните провинции - Италия, Африка, Испания и Галия.

Съимператор[редактиране | edit source]

В 286-7 г. Максимиан воюва срещу алеманите, бургундите и херулите по Рейнската граница и срещу саксонските пирати в Северно море. По същото време избухва въстанието на морския офицер Караузий в Британия, който се самообявява за император и отделя островната провинция като сепаратистка държава. Тъй като е ангажиран в стълкновения с варварските племена, Максимиан не е в състояние да се отзове незабавно на острова. За известно време съимператорите са принудени да се примирят с узурпатора, но няколко години по-късно Диоклециан реформира управлението и създава т.нар. Тетрархия ("Четиривластие"), като поделя империята на четири части между самия него, Максимиан и още двама пълководци - Флавий Констанций и Галерий Максимиан, които са избрани за младши цезари.

В периода 288-290 г. Максимиан отбранява рейнските граници на Галия от набезите на франките и провежда една неуспешна експедиция срещу узурпатора Караузий в Британия. През декември 290 - януари 291 г. в Медиолан се състои среща между Диоклециан и Максимиан, на която те вземат решение да споделят властта с още двама избраници - Галерий и Констанций. През 292 г. по настояване на старшия си колега Диоклециан, Максимиан предава Галия под властта на новоназначения цезар Констанций I Хлор, който има задачата да възвърне Британия от отцепника Караузий. След успешната инванзия и последвалото възвръщане на острова, Констанций управлява Галия и Британия като подчинен на Максимиан.

Император Максимиан има военни победи в кампании срещу берберите и маврите в Северна Африка през 297-9 г., както и срещу франки (302 г.) по река Рейн. Максимиан лично се отличава в битките и е много уважаван от войниците си. Заради своята сила и мъжество той приема прозвището Херкулий ("подобен на Херкулес").

Максимиан е един от най-изявените гонители на ранното християнство по времето на Диоклециан. През 303 г. започва голямото гонение, предприето по инициативата на Максимиан и Галерий. По негова заповед са изтезавани и убивани хиляди християнски мъченици. Според Лактанций, Максимиан тероризира и Сената.

Абдикация и смърт[редактиране | edit source]

Антониниан на Максимиан

На 1 май 305 г. Максимиан е принуден да спази правилата на Тетрархията, въведени от Диоклециан и неохотно абдикира едновременно с него, въпреки че по-късно използва появилите се междуособици и прави два опита да се завърне на власт: първия път се присъединява като съимператор към бунта на сина си Максенций в Рим (306 г.), но скоро изпада в немилост и отново абдикира (308 г.), а по-късно (310 г.) се опитва чрез заговор да завземе властта от зет си Константин I в Масилия (дн. Марсилия), но след като се проваля и е разкрит, бива обсаден в града и по-късно е убит или принуден да се самоубие чрез обесване.

Константин по-късно тачи паметта на Максимиан, а внуците на Максимиан, родени от дъщеря му Фауста и Константин, стават императори.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Barnes, Constantine and Eusebius, стр. 6–7
  2. Barnes, New Empire, стр. 4
  3. Barnes, Constantine and Eusebius, стр. 32–34; Barnes, New Empire, стр. 13; Elliott, стр. 42–43; Lenski, стр. 65; Pohlsander, Emperor Constantine
  4. Barnes, New Empire, стр. 13.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Barnes , Timothy D. The New Empire of Diocletian and Constantine. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1982. ISBN 0-7837-2221-4
  • Barnes, Timothy D. Constantine and Eusebius. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1981. ISBN 978-0-674-16531-1
  • Elliott, T. G. The Christianity of Constantine the Great. Scranton, PA: University of Scranton Press, 1996. ISBN 0-940866-59-5
  • Lenski, Noel. "The Reign of Constantine." In The Cambridge Companion to the Age of Constantine, edited by Noel Lenski, 59–90. New York: Cambridge University Press, 2006.
  • Pohlsander, Hans. The Emperor Constantine. London & New York: Routledge, 2004a. Hardcover ISBN 0-415-31937-4 Paperback ISBN 0-415-31938-2


Диоклециан Римски император (286 – 305 съимператор с Диоклециан) Константин I