Максимиан
| Максимиан | ||
|---|---|---|
| 52-ри император на Римската империя | ||
 |
||
| Бюст на Максимиан | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 285–286 г. (като Цезар с Диоклециан) 1 април 286[1]–1 май 305 г. (като Август на запада с Диоклециан – като Август на изтока)[2] късната 306– 11 ноември 308 г. (се самообявява за Август)[3] 310 г. (се самообявява за Август)[4] |
|
| Пълно име | Марк Аврелий Валерий Максимиан Херкулий | |
| Роден | ок.250 г. | |
| Сирмиум (дн.Сърбия) | ||
| Починал | юли, 310 г. | |
| Марсилия | ||
| Предшественик | Диоклециан | |
| Потомци | Флавия Максимиана Теодора Максенций Фауста |
|
| Наследник | Константин I Велики | |
| Семейство | ||
| Брак | Евтропия | |
Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г. до 1 май 305 година.
Роден е в Сирмиум, провинция Панония (дн. град Сремска Митровица в Сърбия), в семейството на бакалин. Максимиан прави забележителна кариера в армията и служи на императорите Аврелиан, Проб и Кар. Максимиан става император когато Диоклециан решава да подели с друг управлението на Римската империя.
Максимиан е боен другар и доверен пълководец на Диоклециан, който го прави съимператор с ранг на "цезар" през юли 285 г. в Медиолан, а след успеха на Максимиан срещу селския бунт на багаудите в Галия, на следващата година е произведен и в "август" (1 април 286 г.). Поверено му е да управлява западните провинции - Италия, Африка, Испания и Галия.
Съдържание |
Съимператор [редактиране]
В 286-7 г. Максимиан воюва срещу алеманите, бургундите и херулите по Рейнската граница и срещу саксонските пирати в Северно море. По същото време избухва въстанието на морския офицер Караузий в Британия, който се самообявява за император и отделя островната провинция като сепаратистка държава. Тъй като е ангажиран в стълкновения с варварските племена, Максимиан не е в състояние да се отзове незабавно на острова. За известно време съимператорите са принудени да се примирят с узурпатора, но няколко години по-късно Диоклециан реформира управлението и създава т.нар. Тетрархия ("Четиривластие"), като поделя империята на четири части между самия него, Максимиан и още двама пълководци - Флавий Констанций и Галерий Максимиан, които са избрани за младши цезари.
В периода 288-290 г. Максимиан отбранява рейнските граници на Галия от набезите на франките и провежда една неуспешна експедиция срещу узурпатора Караузий в Британия. През декември 290 - януари 291 г. в Медиолан се състои среща между Диоклециан и Максимиан, на която те вземат решение да споделят властта с още двама избраници - Галерий и Констанций. През 292 г. по настояване на старшия си колега Диоклециан, Максимиан предава Галия под властта на новоназначения цезар Констанций I Хлор, който има задачата да възвърне Британия от отцепника Караузий. След успешната инванзия и последвалото възвръщане на острова, Констанций управлява Галия и Британия като подчинен на Максимиан.
Император Максимиан има военни победи в кампании срещу берберите и маврите в Северна Африка през 297-9 г., както и срещу франки (302 г.) по река Рейн. Максимиан лично се отличава в битките и е много уважаван от войниците си. Заради своята сила и мъжество той приема прозвището Херкулий ("подобен на Херкулес").
Максимиан е един от най-изявените гонители на ранното християнство по времето на Диоклециан. През 303 г. започава голямото гонение, предприето по инициативата на Максимиан и Галерий. По негова заповед са изтезавани и убивани хиляди християнски мъченици. Според Лактанций, Максимиан тероризира и Сената.
Абдикация и смърт [редактиране]
На 1 май 305 г. Максимиан е принуден да спази правилата на Тетрархията, въведени от Диоклециан и неохотно абдикира едновременно с него, въпреки че по-късно използва появилите се междуособици и прави два опита да се завърне на власт: първия път се присъединява като съимператор към бунта на сина си Максенций в Рим (306 г.), но скоро изпада в немилост и отново абдикира (308 г.), а по-късно (310 г.) се опитва чрез заговор да завземе властта от зет си Константин I в Масилия (дн. Марсилия), но след като се проваля и е разкрит, бива обсаден в града и по-късно е убит или принуден да се самоубие чрез обесване.
Константин по-късно тачи паметта на Максимиан, а внуците на Максимиан, родени от дъщеря му Фауста и Константин, стават императори.
Бележки [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Maximianus Herculius (286-305 A.D) De Imperatoribus Romanis
Литература [редактиране]
- Barnes , Timothy D. The New Empire of Diocletian and Constantine. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1982. ISBN 0-7837-2221-4
- Barnes, Timothy D. Constantine and Eusebius. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1981. ISBN 978-0-674-16531-1
- Elliott, T. G. The Christianity of Constantine the Great. Scranton, PA: University of Scranton Press, 1996. ISBN 0-940866-59-5
- Lenski, Noel. "The Reign of Constantine." In The Cambridge Companion to the Age of Constantine, edited by Noel Lenski, 59–90. New York: Cambridge University Press, 2006.
- Pohlsander, Hans. The Emperor Constantine. London & New York: Routledge, 2004a. Hardcover ISBN 0-415-31937-4 Paperback ISBN 0-415-31938-2
| Диоклециан | → | Римски император (286 – 305 съимператор с Диоклециан) | → | Константин I |
|
|||||
|
|||||
