Михаил II (Византийска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил II
византийски император
Michael II and Theophilos solidus.jpg
Император Михаил II и синът му Теофил
Лични данни
Управление 820829
Роден
Починал
Наследник Теофил
Семейство
Династия Аморийска династия
Бракове Текла
Ефросина
Михаил II в Общомедия

Михаил II Балба, наречен също Михаил Трал, или Псел, т.е. «Пелтека», (гръцки: Μιχαήλ Β' Τραυλός/Ψηλλος, латински: Psellus) е ромейски (византийски) василевс (император) от 25 декември 820 г. до 2 октомври 829 г.; основава Аморийската династия.

Потомък на покръстени юдеи от град Аморион, Фригия, Михаил е популярен военачалник, но бива заподозрян в заговор (кр. на 820 г.) и е арестуван по заповед на император Лъв V Арменец. Малко след това поддръжниците на Михаил го измъкват от тъмницата и по време на коледната литургия в Света София те издебват и убиват Лъв Арменец. Бившият затворник бива назабавно коронясан за император, като в бързината дори забравят да свалят оковите му.

Бунт на Тома Славянина[редактиране | редактиране на кода]

Най-значителното събитие по времето на Михаил II, е бунтът на Тома Славянина – военачалник, който се обявява за император в Мала Азия (към началото на 821 г.) и тръгва към Константинопол за да узурпира трона. Тома твърди че той е «по чудо спасил се» от ослепяване Константин VI, син на императрица Ирина, обещава намаляне на данъците и връщане на иконите. Въстанието бързо привлича голяма маса селяни, недоволни от своеволията на аристократите. Много градове се превзети без бой, а в края на 821 г. Тома се прехвърля в европейските владения на империята, където го подкрепят славяните. От азиатските теми верност към император Михаил запазват само Опсикий и Армениак. Узурпаторът успява да прехвърли войски в Мала Азия, където също получава подкрепа и дори води преговори за съюз с арабите като законен император.

През декември 821 г., подкрепен от войската в Тракия, Тома Славянина обсажда Константинопол. Блокираният в столицата Михаил II почти няма шансове да излезе победител, въпреки успеха на флотата му срещу тази на претендента. Обсадата обаче не се развива по неговите планове и се проточва повече от година. Решаваща обаче в случая е намесата на българския хан Омуртаг, който изпраща свои войски срещу армията на Тома Славянина пред стените на Константинопол (кр. 822 — нач. 823 г.). Бунтовниците са принудени да се бият срещу българите, губят доста хора и така обсадата се проваля.

Хан Омуртаг побеждава Тома Славянина (миниатюра в хрониката на Скилица)

През 823 г. поради неуспехите и появилият се глад много от поддръжниците на Тома Славянина дезертират и минават на страната на Михаил II. Бунтовниците претърпяват поражения и са притиснати в Аркадиопол. Накрая обсадените жители на града предават Тома на императора. Въстанието е потушено окончателно в началото на 824 година. След залавянето му Тома Славянина е публично изтезаван на Хиподрума. Михаил заповядва да му отрежат ръцете и краката, да го вържат на магаре и да го оставят за присмех на столичната тълпа, преди да бъде обезглавен.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Империята води мирна политика по отношение на България. Имперските войски, които са отслабени от гражданските размирици и вътрешни конфликти, са принудени да воюват с нападащите араби. Загубен е Крит (824 г.), но успешно е защитена Сицилия (827 г.).

Патриарх Никифор изпраща послание до император Михаил II за почитане на иконите.

Михаил II е привърженик на иконоборците, макар че не предприема почти никакви гонения и връща от заточение някои видни иконопоклонници — Теодор Студит и Никифор I Константинополски. Въпреки това императора остава непопулярен сред ортодоксалното духовенство, което го представя като необразован селянин. Но обективно погледнато, Михаил II е способен държавник, който успява да стабилизира положението на Византийската империя.

Когато около 824 година умира първата жена на Михаил, Текла, той се жени втори път, но този брак предизвиква скандал сред поданиците, доколкото избора на императора е монахиня — Ефросина, дъщерята на император Константин VI. По този начин Михаил иска да прибави легитимност на собственото управление, като се сроди с потомците на предишните императори и така да приключи със слуховете, които са разпространени от Тома Славянина, представяйки се за покойния Константин VІ.

Михаил II умира на 2 октомври 829 г. от бъбречно заболяване, и престола заема Теофил, който от 821 г. е съуправител с баща си.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History. Cambridge University Press, Cambridge, 2011, ISBN 978-0-521-43093-7.
  • Warren Treadgold: The Byzantine Revival, 780-842. Stanford 1988


Лъв V Арменец Византийски император (820 – 829) Теофил