Константин IV Погонат
| Константин IV Погонат | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Управление | 668 – 685 | |
| Роден | 652 | |
| Константинопол | ||
| Починал | септември 685 | |
| Константинопол | ||
| Династия | Династия на Ираклионите | |
| Баща | Констант II | |
| Майка | Фауста | |
Константин IV Погонат (на гръцки (Κωνσταντίνος Δ' ο Πωγώνατος - "Брадати") е византийски император от 668 г. до смъртта си през 685 година.
Съдържание |
[редактиране] Живот
Син е на император Констант II, който е убит през 668 г. в Сиракуза, след което сицилийските войски провъзгласяват за император арменеца Мизизий. Когато Константин IV узнава за това, той пристига с голяма флота в Сицилия, убива узурпатора и убийците на баща си; след това се връща в Константинопол, където царува с братята си Тиберий и Хераклий [1].
Управлението на Константин IV Погонат съвпада с връхната точка на арабските атаки срещу Византия през 7 век и идването на българите, които основават своя държава около делтата на Дунав. По-голямата част от управлението му преминава в тежки сражения с арабските войски на територията на Мала Азия.
[редактиране] Войни с арабите
Още през 60-те години по-голямата част от териториите на централна, южна и югозападна Мала Азия са окупирани от арабите. През 669 г. те предприемат първата обсада на Цариград, изразяваща се по-скоро в опит за превземане на града от движение и без сериозна подготовка. Византийските войски отблъскват с лекота атаката. Периодът 669-674 г. преминава в усилена подготовка на арабите за пълномащабна обсада на Цариград. Подготвителни действия се извършват и от византийското правителство.
В 670 г. арабите превземат гр. Кизик на малоазийския бряг на Мраморно море, а в 672 г. — Смирна. Между 674 и 678 г. Константинопол е обсаден от арабски войски. Общо арабските армии наброяват над 100 хил. войници и включват многоброен флот. Атаките срещу града се водят през пролетта, лятото и есента, а през зимата арабските кораби се оттеглят да зимуват в пристана на Кизик.
Липсата на съгласуваност при атаките на крепостта (войските от отделните области на Арабският халифат в нито един момент на обсадата не предприемат обща атака срещу града), свободата на действие на византийския флот, възможностите за снабдяване на града със зърно от славяните през зимата и, особено важно – прилагането на гръцкия огън изобретен от сириеца Калиникос срещу арабските кораби, а и, не на последно място, организаторските способности и военен талант на Константин IV, са основните причини за провала на обсадата.
През есента на 678 г. арабският флот е разгромен, бягащите остатъци са пресрещнати край западния бряг на Мала Азия и са доунищожени, и арабските армии започват отстъпление. Те са пресрещнати от византийски войски в Централна Мала Азия и са окончателно разгромени. През 680 г. Византия и Арабският халифат сключват 30-годишен мир.
[редактиране] Война с прабългарите
Междувременно, европейските територии на империята биват нападани в края на 70-те години от прабългарите, които били напуснали предишната си държава, притиснати от хазарите, и били допуснати да се заселят около делтата на Дунав от Византия. През пролетта на 681 г. Константин IV организира мащабен поход и се отправя срещу тях на север от река Дунав. Преди решителната атака на българското укрепление Онгъла императорът решава да остави командването на генералите си, а той самият се оттеглил в Акве Калиде[2][3], под предлог, че ще се лекува с топли бани от подагра. Истинските причини за тази постъпка не са известни, но междувременно слуховете, че императорът е напуснал армията се разпространяват светкавично, войниците губят дух, а прабългарите се възползват от това и ромеите са разгромени. Византия губи голяма част от областта Мизия.
[редактиране] Късно управление
Константин не воюва след това, а продължава да се занимава с църковните дела. Още през ноември 680 г. той e свикал в Константинопол Шестия Вселенски събор, който потвърждава догмите на предните пет събора, но осъжда догмата за единната воля на Христос и приема учението за двете воли и сили[4].
В края на управлението си Константин е принуден да потиска опозицията сред най-близките кръгове от неговото обкръжение: в 681 лишава братята си Хераклий и Тиберий от титлите Augustus, след което нарежда носовете им да бъдат отрязани. След това царува заедно със сина си Юстиниан II[5]. През септември 685 Константин IV умира от дизентерия.
Константин IV е считан за един от забележителните византийски владетели, спрял арабската заплаха и укрепил мощта на държавата.
[редактиране] Бележки
- ↑ Теофан, 660
- ↑ http://www.burgas1.org/e107_plugins1/forum/forum_viewtopic.php?14
- ↑ http://www.dnevnik.bg/morski/2008/09/25/554606_gradut_s_topli_izvori/
- ↑ Никифор, 673
- ↑ Теофан, 673
| Констант II | → | император на Византийската империя (668 – 685) | → | Юстиниан II |
