Солид
Солид (от на латински: solidus твърд, масивен) е римска златна монета, пусната в обращение през 309 г. от император Константин I Велики. Теглото ѝ било 1/72 от римския фунт (4,55 г). Тя заменила в качеството на основна златна монета ауреуса. През 314 г. е въведена в западната част на Римската империя, а през 324 г. — на цялата територия на империята. Дълго време тя остава основната монетна платежна единица в Римската империя, а след това и във Византия. Гръцкото название на византийския солид е номизма(nómisma), а в Европа е често наричана безант или бизантин.
Освен солида, са се сечали и златни монети със стойност 1/2 от солида (семис) и 1/3 от солида (триенс, във Византия по-известна като тремис).
От думата солид, произлиза руското солдат.
-
Солид на император Константин II (316-340)
-
Солид на император Лъв I (457-474)
-
Солид на император Юстиниан II (527-565)
-
Солид на император Юстин II (565-578)
-
Номизма на император Йоан I Цимиски (969-976)
-
Номизъм на император Константин VIII (1025-28)