Валентиниан III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валентиниан III
западноримски император
Impero d'occidente, valentiniano III, solido in oro (roma), 455.JPG
Златен медалион с Валентиниан III
Лични данни
Управление цезар, 423 - 424
август, 425 - 455
Роден 2 юли 419
Равена, Италия
Починал 16 март 455
Рим, Италия
Предшественик Хонорий
Наследник Петроний Максим
Семейство
Династия Теодосиева династия
Баща Констанций III
Майка Гала Плацидия
Брак Лициния Евдоксия
Потомци Евдокия
Плацидия

Флавий Плацидий Валентиниан (на латински: Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.

Валентиниан III е син на Констанций III, съуправител на император Хонорий. Майка му е Гала Плацидия, сестра на Хонорий. Роден е през 419 година. През 425 г., след смъртта на чичо си Хонорий и поражението на узурпатора Йоан, малолетният Валентиниан е провъзгласен за император на Западната империя, от братовчед си, Теодосий II, император на Източната империя.

Управление[редактиране | edit source]

Вместо Валентиниан III държавата управляват майка му Гала Плацидия (до 437 г.) и военният магистър Аеций, който повече от 20 години с успех отразява нашествията на варварите в северните и източните части на империята. Талантлив военачалник и дипломат, той успява да обуздае германските племена в Галия и да ги принуди да служат на римските интереси. През 426/7, 429 и 436 година Аеций провежда успешни кампании срещу вестготите, които нападат Арелат в Южна Галия, през 428 и 431/2 г. побеждава и франките в Северозападна Галия. С помоща на хунски наемници той успява да разгроми кралството на бургундите, в два похода през 435 и 436 г. (тези събития дават по-късно историческата основа на средновековната сага Песен за Нибелунгите).

През 439-440 г. Аеций усмирява келтите в Арморика, потушава въстанието на багаудите в Галия, сключва мир с вестготите и разбива отново франките при река Сома, след което празнува триумф в Рим. В 443 г. е споразумян мир с бургундите, които получават земи като федерати в Секвания и стават част от римската армия, а в 444 г. алани са заселени в различни части на римска Галия.

Загубата на Африка[редактиране | edit source]

Северна Африка и Картаген, от 429 г., са нападнати и в крайна сметка овладени от вандалите, благодарение на враждата между Аеций и наместника на провинцията Бонифаций, който в желанието си да отмъсти на своя съперник сам извиква варварите в провинцията. Само за няколко години вандалите, преминали от испанската област Андалусия, завоюват повечето от римска Африка, включително и Картаген, без да срещнат силна съпротива. Загубени са Африканските провинции, житницата на Рим.

Солид на Валентиниан III, ознаменуващ сватбата му с Лициния Евдоксия, дъщерята на Теодосий II през 437 г.

Самият Бонифаций, който впрочем успява да се оправдае пред императрицата-регент Гала Плацидия, скоро е реабилитиран, само за да започне нова гражданска война за надмощие срещу Аеций. В битката при Равена от 432 г. Аеций търпи поражение от войските на Бонифаций, който обаче е ранен смъртоносно и скоро умира, без да успее да се възползва от победата си. Избягалият в Илирия Аеций търси подкрепата на хуните и се завръща в Италия през 433 г., възвръщайки предишното си положение на Magister militum. В 437 г. Гала Плацидия е принудена да се откаже от регентската си власт, оставяйки на Аеций контрола над Западната империя и над вече пълнолетния, но неспособен император, отдаден предимно на развлечения и религиозни занимания.

През 435 г. е сключено временно примирие с вандалския крал Гейзерик, а по-късно предприетата съвместна експедиция заедно с Източната империя срещу вандалите, не постига успех (439-441 г.) и те властват там през следващите сто години. През 442 г. отново е споразумян мир, а по-късно и съюз (445 г.) с Вандалското кралство в Африка; Евдокия, дъщеря на император Валентиниан III е омъжена за синът на вандалския крал.

Войната с хуните[редактиране | edit source]

Визиготска златна монета с лика на Валентиниан III. Императорът е изобразен държащ кръст и глобус със статуетка на Виктория, стъпващ върху змия с човешка глава.

През 450 г. вождът на хуните, Атила, пренасочва експанзията си от Източната към Западната империя, след като Хонория, сестрата на император Валентиниан III, затворена в манастир заради прелюбодеяние, изпраща тайно послание на хунския вожд Атила с предложение за женитба. Съгласно условията Атила има правото да претендира за половината земи на Западната империя като зестра. Така личните неразбирателства и интригите за пореден път се оказват пагубни за съдбата на империята.

В средата на 5 век хуните стават основната заплаха за Западната империя и вече безпокоят с нашествия както Италия, така и съюзните федерати в Галия и Панония. В началото на 451 г. многочислените орди на Атила пресичат р. Рейн и нахлуват в Галия. Аеций успява да създаде коалиция между Рим, вестготите, аланите, франките и др. срещу техния общ противник - хуните, поддържани от алемани, остготи, гепиди и др. На 20 юни 451 г. в битката при Каталунските полета, в североизточна Галия, римски и готски войски водени от Аеций постигат победа над хуните и техните съюзници водени от Атила. Загубите и от двете страни са значителни - жертвите достигат вероятно около сто хиляди.

Въпреки решаващата победа, Аеций, следвайки свои политически съображения, позволява на Атила и остатъците от армията му да се спасят с бягство. Евентуалната гибел на хунския вожд би довела до разпадане на империята му, в резултат на което общата заплаха би изчезнала, а готите и другите варварски съюзници скоро отново биха се обърнали срещу Рим.

Тремис на Валентиниан III

В следващата 452 година хуните с подновени сили навлизат в незащитената Италия, което принуждава императора да напусне резиденцията си в Равена. Аеций няма време и възможност да събере достатъчно воини, тъй като съюза с вестготите вече се е разпаднал. Нашествениците все пак биват посрещнати от папа Лъв I, който убеждава Атила да се оттегли, според преданието, с намесата на божествена сила. Всъщност Атила най-вероятно е получил известен откуп, а и е искал да избегне разразилата се епидемия от малария.

Край на управлението[редактиране | edit source]

Огромните заслуги на Флавий Аеций, победителя на Атила, бездарният и слабохарактерен Валентиниан възнаградил като, в пристъп на завист и подозрителност, собственоръчно убил гениалния си пълководец (454 година). Вече в следващата година Валентиниан бил убит от патриция Петроний Максим, честолюбието на който не било в достатъчна степен удовлетворено от императора.

Римската империя и варварските народи, ок. 450 г.

След гибелта на Валентиниан III, падението на Западната Римска империя става необратимо. В годината на смъртта му, Рим е разграбен от вандалите, а Петроний Максим скоро последвал своя предшественик. В продължение на двадесет години го наследили редица императори, управлявали кратко, които все повече губели контрол над империята. Този период завършва с детронирането на последния римски император Ромул Августул през 476 година от германския крал Одоакър.

Семейство[редактиране | edit source]

Валентиниан е женен от 437 г. за своята родственица Лициния Евдоксия, дъщеря на Теодосий II. Има две дъщери - Евдокия и Плацидия, които след превземането на Рим от вандалите през 455 г., са държани в плен в Картаген.

Вижте други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Йоан Западноримски император (425 – 455) Петроний Максим
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Валентиниан III“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.