Валентиниан III
| Валентиниан III | ||
|---|---|---|
| западноримски император | ||
 |
||
| Солид на Валентиниан III | ||
| Управление | цезар, 423 - 424 август, 425 - 455 |
|
| Роден | 2 юли 419 Равена, Италия |
|
| Починал | 16 март 455 Рим, Италия |
|
| Предшественик | Хонорий | |
| Потомци | Евдокия Плацидия |
|
| Наследник | Петроний Максим | |
| Брак | Лициния Евдоксия | |
| Династия | Теодосиева династия | |
| Баща | Констанций III | |
| Майка | Гала Плацидия | |
Флавий Плацидий Валентиниан (на латински: Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.
Съдържание |
[редактиране] Възкачване
Валентиниан III е син на Констанций III, съуправител на император Хонорий. Майка му е Гала Плацидия, сестра на Хонорий. Роден е през 419 година. През 425 г., след смъртта на чичо си Хонорий и поражението на узурпатора Йоан, малолетният Валентиниан е провъзгласен за император на Западната империя, от братовчед си, Теодосий II, император на Източната империя.
[редактиране] Управление
Вместо Валентиниан III държавата управляват майка му Гала Плацидия (до 437 г.) и магистър милитум Аеций, който повече от 20 години с успех отразява нашествията на варварите в северните и източните части на империята. През 426, 429 и 436 година Аеций провежда успешни кампании срещу вестготите в Южна Галия. Воюва и срещу варварските племена по Рейн и Дунав през 428-31 година.
Северна Африка и Картаген, от 429 г., са нападнати и в крайна сметка овладени от вандалите, благодарение на враждата между Аеций и наместника на провинцията Бонифаций, който в желанието си да отмъсти на своя съперник сам извиква варварите в провинцията. Загубени са Африканските провинии, житницата на Рим. По-късно предприетата съвместна експедиция заедно с Източната империя не постига успех срещу вандалите (439 г.) и те властват там през следващите сто години.
Хуните стават основна заплаха за Западната империя и безпокоят с нашествия както Италия, така и съюзните федерати в Галия и Панония. През 451 г. в битката при Каталунските полета римски и готски войски водени от Аеций постигат победа над хуните и техните съюзници водени от Атила. В следващата година хуните отново навлизат в незащитената Италия, което принуждава императора да напусне резиденцията си в Равена. Нашествениците все пак биват посрещнати от папа Лъв I, който убеждава Атила да се оттегли, според преданието, с намесата на божествена сила. Всъщност Атила най-вероятно е получил известен откуп, а и е искал да избегне разразилата се епидемия от малария.
Огромните заслуги на Флавий Аеций, победителя на Атила, бездарният и слабохарактерен Валентиниан възнаградил като, в пристъп на ревност, собственоръчно убил гениалния си пълководец (454 година). Вече в следващата година Валентиниан бил убит от патриция Петроний Максим, честолюбието на който не било в достатъчна степен удовлетворено от императора.
След гибелта на Валентиниан III, падението на Западната Римска империя става необратимо. В годината на смъртта му, Рим е разграбен от вандалите, а Петроний Максим скоро последвал своя предшественик. В продължение на двадесет години го наследили редица императори, управлявали кратко, които все повече губели контрол над империята. Този период завършва с детронирането на последния римски император Ромул Августул през 476 година от германския крал Одоакър.
[редактиране] Семейство
Валентиниан е женен от 437 г. за своята родственица Лициния Евдоксия, дъщеря на Теодосий II. Има две дъщери - Евдокия и Плацидия, които след превземането на Рим от вандалите през 455 г., са държани в плен в Картаген.
[редактиране] Вижте други
[редактиране] Външни препратки
| Йоан | → | Западноримски император (425 – 455) | → | Петроний Максим |
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Валентиниан III“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
