Домициан
| Домициан | ||
|---|---|---|
| 11-ти император на Римската империя | ||
 |
||
| Бюст на Домициан, музей Капитолини | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 14 септември 81- 18 септември 96 г. |
|
| Роден | 24 октомври 51 | |
| Рим, Италия | ||
| Починал | 18 септември 96 | |
| Рим, Италия | ||
| Предшественик | Тит | |
| Потомци | един син, който умира млад (77-81) | |
| Наследник | Нерва | |
| Семейство | ||
| Брак | Домиция Лонгина (развеждат се) Юлия Тити (негова племенница и любовница) |
|
| Династия | Флавии | |
| Баща | Веспасиан | |
| Майка | Домицила | |
Тит Флавий Домициан (на латински: Titus Flavius Domitianus) е третият и последен римски император от династията на Флавиите.
Флавий Домициан е по-младия син на Веспасиан и неговата съпруга Домицила и е по-малък брат на Тит, когото наследява на императорския престол през 81 г. от н.е.
Пълното му наименование като император е Тит Флавий Цезар Домициан Август (от 84 г. получава и името Германик), Велик понтифик, 9 пъти избиран за консул (от 83 до 88 и през 90, 92 и 95 г.), цензор (от 5 септември 85 г, — несменяем), 16-кратен трибун (от 13 септември 81 — ежегодно), авгур и член на колегията на Арвалските братя.
При управлението на Веспасиан и Тит, Домициан носи почетното название Princeps iuventutis ("Принцепс на младежите" – от 69 до 81 година) и споделя с тях титлата "цезар".
Съдържание |
Ранен живот [редактиране]
Според Светоний Домициан прекарва детството си в нищета и порок, в дома му нямало нито един сребърен съд (белег на бедност), а бившият претор Клодий Полион пазел и нерядко показвал собственоръчно написана бележка от Домициан, в която той обещавал да прекара с него една нощ. Светоний пише: "Според някои Домициан се отдавал и на непосредствения си приемник Нерва". Летописците от това и по-късно време, като Плиний, Светоний и Тацит, излагат много подробни факти и правят осъдителни оценки за характера на Домициан - високомерен и мрачен, склонен към усамотение, ленив, изнежен, плах и избухлив, оплешивяването му било неговото слабо място, а с течение на времето се засилвала неговата коварност и отмъстителност.
Домициан прекарва своите младежки години и ранна кариера в сянката на брат си Тит, който печели войнска слава по време на Първата Еврейско-Римска война. Тази ситуация продължава и при управлението на Веспасиан, който става император през 69 г., след гражданската война, известна като Година на Четиримата императори. Докато Тит управлява като съ-император с баща си, Домициан е държан настрани от управлението - той получава почести, но няма отговорности.
Когато Веспасиан умира на 23 юни 79 година той е наследен от Тит. Скоро Тит умира на 13 септември 81 година. На следващия ден Домициан е провъзгласен за император от Преторианската гвардия, с което се полага началото на неговият 15-годишен принципат.
Император [редактиране]
Опрян на армиите, провинциалното население, лумпенпролетариата и плебса в Рим, Домициан твърдо налага новия режим на военен абсолютизъм. За разлика от баща си и брат си, Домициан засилва монархическите тенденции, изисквайки гражданите да се обръщат към него с високопарната титла "Доминус" ("господар"), с което предизвиква негодуванието на всички обществени слоеве. Той среща съпротивата на благородниците от Сената, сред които възникват интриги и заговори. Мнителен по природа, Домициан реагира бурно и подтиска чрез терор опозицията на знатните.
Вътрешна политика [редактиране]
За да запази благоразположението на широките маси от народа, Домициан възобновява масовата практика на раздаване на подаръци, организира пищни представления, състезания и празненства, опрощава данъци на населението, увеличава заплатите на войниците. През 88 г. са отпразнувани Ludi Saeculares - секуларните (столетните) игри в Рим, на които представят зрелища с гладиатори и екзотични животни. В столицата построява нов одеон, Стадиона на Домициан, Двореца на Флавиите на Палатин, завършва или поправя някои строежи, започнати от предшествениците му (като Колизеума например). Всичко това е свързано с увеличени разходи, което влияе твърде зле на хазната и с течение на времето Домициан започва да практикува т.нар. проскрипции - конфискация на частна собственост в полза на държавата, засягайки особено представителите на нобилитета и богатите сенатори, които и без друго не одобряват неговата политика.
В държавните дела Домициан следва модела на просветено самодържавие. Той се стреми да възвърне силата и блясъка на империята от времето на Август. Заздравява контрола над администрацията и прилага строги мерки срещу корупцията; според неговия съвременник Светоний, имперските служители никога не са били по-неподкупни, а провинциите изпитват облекчение от бюрократичния произвол. Смята се че това допринася за последвалия възход на градовете по време на следващите императори от Златния век на Рим. Но, все пак, при всичките му усилия и лична заинтересованост във всяка сфера, Домициан не винаги се оказва достатъчно компетентен, а неговата икономическа политика като цяло се счита за непопулярна и не съвсем ефективна. В първите години на управлението му е възстановен първоначалният висок стандарт на сребърните денарии, но изчерпаните средства и паричните затруднения карат императора да изостави тези опити и да повиши данъците. Заповядва да се изкоренят лозята в Италия, за да бъде увеличено производството на зърно, и с това си навлича подигравките на народа.
Популизма и стремежите на Домициан към автократична власт и божествени почести стават причина за възмущение и недоволство срещу императора, критикуван най-вече от благородниците и образования елит. Като следствие той предприема гонение на всички астролози и някои философи, по подобие на Веспасиан. Също така засяга християните и юдеите, които биват обявени извън закона и подложени на репресии. Домициан се изтъква като избраник на Минерва, една от богините-покровителки на Рим, изявява се като защитник на обществения морал и заповядва екзекуцията на весталка, престъпила обета за девственост. В същото време императора предизвиква скандали с невъздържаното и неприлично поведение в личния си живот. Обявява се за доживотен цензор (85 г.). Преименува месеците септември и октомври съответно на германик и домициан. Създава обширна мрежа от шпиони и доносници.
Войни [редактиране]
Домициан води динамична и в началото успешна външна политика. По време на неговото управление Римската империя завладява земите между горното течение на Рейн и Дунав, където, в т.нар. "Десетинни поля" (Agri Decumati), са заселени римски колонисти. Против варварските заплахи там е построена система от укрепления - наземни насипи и дървени валове, защитени от стражеви кули (кастели). През 82-83 г. Домициан организира нов легион (Legio I Minervia), нарежда неочаквана атака срещу племето хати, а след победата е почетен с триумф и присвоява титлата Germanicus.
В Британия военачалникът Агрикола води поход (77-84) срещу племената в Каледония (дн. Шотландия), разширява римските владения и предприема морска експедиция в Северно море. Но, за да не засенчи славата на императора, успешният пълководец е отзован в Рим, където празнува триумф, докато легионите скоро се изтеглят обратно поради невъзможност да се отбраняват тези отдалечени и негостоприемни територии.
Впоследствие обаче учестените нападения на даки и сармати, създават големи затруднения на империята. Тези народи, които тепърва излизат от племенния строй и започват да формират своята държавност в Европа, предприемат нахлувания и опустошават римските провинции около Дунав. В започналата война с даките Рим претърпява поражение. В Илирик загива преторианският префект Корнелий Фуск заедно с два легиона (85/86), трагедия, която е сравнена с разгрома на Квинтилий Вар при Тевтобургската гора. След този случай самият Домициан пристига в Мизия за да контролира военните действия лично. Неговата намеса обаче не води до особено добър резултат. През 89 г. след жестоки боеве Рим е принуден да сключи с даките мирен договор, по силата на който те се задължават да не нарушват границите на империята, а Домициан се задължава в замяна на това да им дава ежегодно голям паричен подарък. Въпреки провала на кампанията той празнува триумф в Рим, на който представя като трофеи и военна плячка предмети, които е взел от императорската съкровищница.
На източните граници на империята, войските на Рим също претърпяват неуспех. Те се опитват да завладеят проходите към брега на Каспийско море, но са отблъснати от кавказките племена в дн. Азърбайджан. Тези военни неудачи подкопават авторитета на Домициан и през 89 г. легионите провъзгласяват за император легатът на провинция Долна Германия - Антоний Сатурнин. Въпреки, че по стечение на обстоятелствата потушава този бунт, Домициан знае, че много от сенаторите са съпричастни със Сатурнин и са против него.
Заговор [редактиране]
В последните години принципатът на Домициан приема облика на безмилостна тирания и буди всеобща ненавист. Започвайки масови екзекуции, в края на управлението си Домициан е обзет от клинична параноя, дотолкова че според Светониевите словоизлияния поставя огледала навсякъде в императорския дворец, за да вижда всичко зад гърба си, а и убива мнозина знатни поради неоснователни и нелепи съмнения. Жертва стават дори и членове на императорската фамилия - консулите Флавий Сабин в 82 г., Флавий Клемент в 95 г. и други. Единствената вярна опора на императора остават войниците, които получават увеличение на заплащането.
През септември 96 г. Домициан става жертва на заговор в собствения си дворец, организиран от неговите врагове в Сената, Стефан (управителят на покойната Юлия Флавия), членове на преторианската гвардия и императрица Домиция Лонгина. Според слуховете императорът знае от астрологични предсказания, че ще умре около обяд. По тази причина той не почива по това време на деня. В своя последен ден, Домициан е неспокоен и няколко пъти пита слугата си колко е часа. Момчето е посветено в заговора и го излъгва, че фаталният момент е минал. Успокоен императорът отива при своето бюро за да подпише няколко декрета, когато е нападнат и намушкан осем пъти от Стефан. Когато римският Сенат разбира за убийството на Домициан, издава декрет да бъдат унищожени всички негови изображения, а името му било осъдено на проклятие ("Damnatio memoriae").
Домициан е наследен от един от най-старите сенатори - Марк Кокцей Нерва, първият от "Петимата добри императори".
За Домициан поетът Марциал написва:
| „ | Флавиев роде, що за позор ти донесе твоят трети наследник!
Зарад него да не бяха се раждали и първите двама. |
“ |
Галерия [редактиране]
-
Съвременна реконструкция на укрепленията издигнати по времето на Домициан в Германия
-
Останки от Циркус Максимус и двореца на Флавиите
-
Палатинският стадион на Домициан
_stadion_palace_of_Domitian.jpg)
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Гай Светоний Транквил, "Животът на 12-те цезари", Домициан
- Светоний, The Lives of Twelve Caesars, Life of Domitian, Latin text with English translation
- Дион Касий, Roman History Book 67
Литература [редактиране]
- Titus Flavius Domitianus (A.D. 81–96), 2007-02-10, John Donahue, 1997. De Imperatoribus Romanis: An Online Encyclopedia of Roman Rulers and their Families
- Suetonius: De Vita Caesarum--Domitianus, c. 110 C.E
- Southern, Pat: Domitian: Tragic Tyrant, издателство Routledge, London (1997) isbn 0-415-16525-3
- Jones, Brian W.: The Emperor Domitian, издателство Routledge, London (1992) isbn 0-415-10195-6
|
|||||||||||
|
|||||
