I легион на Минерва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

I легион на Минерва (Legio I Minervia) Pia Fidelis Domitiana e основан през 82 г. от римския император Домициан за похода му срещу хатите (лат. Chatti). Знакът на легиона e богинята Минерва.

I легион Минерва е стациониран първо в Бона и взема участие в походите в цялата империя. През 89 г. потушава въстанието на узурпатора Сатурнин в провинция Горна Германия и получава името Pia Fidelis Domitiana. С командир по-късният император Адриан легионът участва в дакийските войни на император Траян. Знакът на легиона e изобразен на Траяновата колона. След завладяването на Дакия легионът се завръща обратно в Бона.

Legio I Minervia участва в големите походи. През 162166 г. против партите с командир Луций Вер, 166175 г. и 178180 г. през Маркоманските войни и 173 г. против хавките в Галия Белгика с командир Марк Аврелий. През 198211 г. e стациониран в Лугдунум.

По време на вътрешните римски конфликти през 2 и 3 век I легион Минерва помага на Септимий Север (193–211), Елагабал (218–222, почетна титла Antoniniana), Север Александър (222–235, Severiana Alexandriana) и императорите на Галската империя (260–274).

Около 353 г. Бона e разрушен от нахлулите франки и за легиона няма повече сведения.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]