Марк Аврелий

Марк Аврелий
римски император
Бюст на Марк Аврелий в Глиптотеката, Мюнхен
Управление	8 март 161–169 (с Луций Вер); 169–177 (сам); 177–март 180 (с Комод)
Пълно име	Цезар Марк Аврелий Антонин Август
Роден	26 април, 121 г.
	Рим
Починал	17 март 180 г.
	Виндобона или Сирмиум
Погребан в	Мавзолей на Адриан
Предшественик	Антонин Пий
Наследник	Комод
Брак	Фаустина Млада
Династия	Нерво-Антонинова
Баща	Марк Аний Вер
Майка	Домиция Луцила

Марк Аврелий Антонин (на латински: Marcus Aurelius Antoninus) е римски император и философ. Той е последният от Петимата добри императори.

Семейството на Марк Аврелий има испански произход и консули от предшествениците си — Аний Вер Старши. Марк Аврелий е син на претора Марк Аний Вер и богатата Домиция Луцила, дъщеря на Публий Калвизий Тул Рузон (консул 109 г.) и Домиция Луцила Старша – роднина на император Адриан. Внук е по баща на Марк Аний Вер (три пъти консул) и на Рупилия Фаустина. Брат е на Ания Корнифиция Фаустина. Сестрата на баща му Фаустина Стара е съпруга на римския император Антонин Пий и майка на Фаустина Младша - която става съпруга на Марк Аврелий.

Произход и ранни години

Марк Аврелий е роден в Рим като наследник на патрицианска фамилия, произхождаща от испанския град Укуби (близо до дн. Кордоба). Роднините му притежават голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. При раждането си получава името Марк Аний Вер. Той се ползва с благосклонността на император Адриан, който рано открива бъдещите му способности, лично се грижи за неговото възпитание и го подготвя, за да заеме висшия пост в държавата.

Тъй като Аврелий е още млад, Адриан обявява Елий Цезар за приемник на властта, която е планирано по-късно да премине в ръцете на Марк Аврелий. Елий обаче умира твърде скоро. През 138 г. Адриан, на когото остават само няколко месеца живот, избира за наследник Антонин Пий, но с условие, че той ще осинови веднага непълнолетните Марк Аврелий и Луций Цейоний Комод (синът на Елий Цезар) като следващи кандидати за престола. След осиновяването имената им са променени съответно на Марк Елий Аврелий Вер и Луций Елий Аврелий Комод.

През управлението на Антонин Пий (138-161), Марк Аврелий е официален престолонаследник в продължение на 23 години. През 145 г. Марк Аврелий става зет на император Антонин Пий, след като се жени за своята първа братовчедка по майчина линия Фаустина Младата, дъщерята на Антонин Пий и Фаустина Старата. Тя му ражда 13 деца, повечето от които умират рано. За живота на Марк Аврелий в този период до 161 г. практически не е известно много. Той посвещава много от времето си на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и оратори от това време. Около 146–147 г. той спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, като става убеден стоик.

След смъртта на Антонин Пий в 161 г. Марк Аврелий е провъзгласен за император. Той веднага поисква от Сената да бъдат предоставени равни с неговите права на Луций Комод (той е известен още като император Луций Вер). Това е първият случай на съвместен принципат в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий — Ания Луцила е сгодена за Луций Комод.

Управление

Сестерция на Марк Аврелий, представяща пленените като трофеи оръжия от германските войни

Марк Аврелий единодушно е възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ, а според оценката на историците, неговият забележителен характер представлявал олицетворение на римските добродетели. Освен с отлично образование, той се отличава с благороден нрав и сдържаност в поведението си. Властването му съвпада с епохата наречена "Златен век" на Римската империя, време когато държавата се намира във върха на своето могъщество и слава, но това също така е и времето когато започват да се появяват първите признаци на наближаващата криза.

Във вътрешната политика Аврелий се стреми да поддържа курса на своите предшественици: допълва юридическите и административни реформи, подпомага бедните и нуждаещите се, демонстрира милосърдие и скромност на обществените прояви. Полага грижи за възстановяването на занемареното селско стопанство в Италия, вече все по-изоставаща в сравнение с провинциите. Той е един от последните императори които поддържали приятелски отношения с нобилитета и Сената.

Войни

Бронзовата конна статуя на Марк Аврелий (Капитолия, Рим)

Детайл от Колоната на Марк Аврелий в Рим

Практически цялото управление на Марк Аврелий, който по своята природа бил склонен към войни, е подчинено на предотвратяване на военните конфликти. Отначало империята е заплашена от въстание в Британия и нападение на германските племена. Когато спокойствието на запад е възстановено, партите завоюват Армения и разгромяват две римски армии в Сирия и Кападокия. Там са изпратени легиони начело със съимператор Луций Комод Вер. Армения е отвоювана (163–164), вражеската столица Ктезифон е завладяна, а Месопотамия е разграбена. Сред войската се разпространява зараза, което кара римляните да изоставят завоеванията и да се оттеглят през 166 година. С връщането на победните войски, в империята е донесена и смъртоносна болест, епидемията от която предизвиква ужасни опустошения сред населението. След чумата следват други бедствия: слаба реколта и глад, наводнения, земетресения. Настъпва икономически упадък и финансова криза, поради което съдържанието на сребро в монетите е леко намалено.

В това време варварските народи започват да нападат северните граници на империята. Римските земи по Дунав и Рейн са най-засегнати от инванзията на хати, маркомани, лангобарди, язиги и други. Пострадват също така провинциите Тракия, Македония и Ахея, нападнати през 170-1 г. от племето костобоки. През 167 г. племената квади и маркомани навлизат в алпийските провинции и успяват да нахлуят даже в северна Италия, но накрая са изгонени след тежки боеве (168 г.). Критичното положение и недостига на военна сила принуждават римляните да набират попълнения сред гладиатори и бивши роби.

През 169 г. Луций Вер умира по време на кампания срещу варварите и Марк Аврелий остава едноличен император. В същата година имперските съкровища са продадени на търг, за да се финансират военните действия и от 170 до 174 г. Марк Аврелий се намира при действащата Дунавска армия, която воюва с маркоманите, квадите и сарматите. Кампанията протича успешно и легионите навлизат в земите на варварите. Императора възнамерява да основе две нови провинции отвъд Дунав - Маркомания и Сарматия (на територията на днешните Чехия и Словакия). Плановете за завоевания обаче са осуетени от внезапно започналите въстания в източните провинции.

Избухналото голямо въстание на овчарите ("буколи") в Северен Египет е потушено през 175 г. от Авидий Касий — талантлив пълководец, имащ големи пълномощия на изток. На свой ред обаче той се обявява за император, възползвайки се от слух за смъртта на Марк Аврелий. Метежът е бързо потушен, а Касий е убит от поддържащите го легиони, но тези събития принуждават императора да напусне Дунавските области и да остави завоюването им недовършено. На север от река Дунав са създадени области, в които римляните позволяват да се заселват варварски племена срещу задължението от тяхна страна да защитават римската граница. Това са първите стъпки за масово заселване на чужденци в покрайнините на империята.

След потушаване на бунта на Касий, императорът продължава своята обиколка на изток и през 176 г. отпразнува в Рим триумф след осемгодишно отсъствие. Вероятно тогава е издигната триумфалната Колона на Марк Аврелий (през 1589 г. на нея е поставена статуята на апостол Павел).

В 177 г. Марк Аврелий прави сина си Комод свой съуправител. Но мирът не продължава дълго, а обстановката по Дунавската граница отново изисква неговото присъствие там. Римляните отново воюват с германските племена и постигат важни победи (178 г.), макар и те да не са окончателни. Марк Аврелий умира във Виндобона най-вероятно от чума (март 180 г.). Бива посмъртно обожествен от Сената. Дни преди смъртта си той представя Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император.

Титли и магистратури

Получава трибунска власт 34 пъти, Понтифекс максимус от 161 г., Pater Patriae от 166 г. Консул е три пъти - през 140 г., 145 г. и 161 г. В чест на военните му победи получава титлите Armeniacus - "Арменски" (през 164 г.), Medicus - "Медийски" и Parthicus maximus - "Партски, най-велик" (през 166 г.), Germanicus - "Германски" (през 172 г.), Sarmaticus - "Сарматски" (през 175 г.). Десетократно е акламиран като император.

Философски съчинения

Марк Аврелий Антонин е автор на философско произведение, озаглавено „Размисли“ („Самонаблюдения“, или „Към себе си“). Писано по време на военни походи, то се преписва и разпространява след смъртта му. Отразява стоическите възгледи на императора.

Деца и наследници

Бюст на Фаустина Млада, Лувъра, Париж

Марк Аврелий се жени за първата си братовчедка Фаустина Млада през 145 г. През 30 годишния им брак се раждат тринадесет деца. Само един син и четири дъщери надживяват баща си:

1. Ания Аврелия Галерия Фаустина (147 – † след 165 г.)
2. Гемел Луцил (Gemellus Lucillae; † около 150 г.), близнак на Луцила
3. Ания Галерия Луцила (148/150–182 г.), близначка на Гемел, съпруга на Луций Вер
4. Тит Елий Антонин (Titus Aelius Antoninus; роден след 150, † преди 7 март 161 г.)
5. Тит Елий Аврелий (Titus Aelius Aurelius; роден след 150, † преди 7 март 161 г.)
6. Адриан (Hadrianus; 152–157 г.)
7. Домиция Фаустина (Domitia Faustina; родена след 150, † преди 7 март 161 г.)
8. Ания Аврелия Фадила (159 – † след 192 г.)
9. Ания Корнифиция Фаустина Младша (160–211 г.)
10. Тит Аврелий Фулв Антонин (Titus Aurelius Fulvus Antoninus; 161–165), близнак на Комод
11. Луций Аврелий Комод Антонин — Комод (161–192 г.), близнак на Тит Аврелий Фулв Антонин и по-късно император
12. Марк Аний Вер Цезар (162–169 г.)
13. Вибия Аврелия Сабина (170–217 г.)

Вижте също

• Родословно дърво на Нерво-Антониновата династия
• Стоицизъм
• Маркоманска война
• Римско-партски войни
• Колона на Марк Аврелий

Библиография

Римската империя при Марк Аврелий

• Birley, A. R. Marcus Aurelius: A Biography. Reprint. Oxford, Routledge, 1987.
• Herodian. Geschichte des Kaisertums nach Marc Aurel. Greichisch und deutsch mit Einleitung, Anmerkungen und Namensindex von F. L. Müller. Stuttgart, Franz Steiner Verlag, 1996.
• Rosen, K. Marc Aurel. Reinbek bei Hamburg, 1997; 3. Aufl. 2004.
• Monti, E. Marc Aurel. Kaiser aus Pflicht. Regensburg, 2000.
• Kreucher, G. Der Kaiser Marcus Aurelius Probus und seine Zeit. Stuttgart, Steiner, 2003 (Historia-Einzelschriften, 174).
• Kasulke, C. T. Fronto, Marc Aurel und kein Konflikt zwischen Rhetorik und Philosophie im 2. Jh. n. Chr. München, K. G. Saur, 2005 (Beiträge zur Altertumskunde, 218).
• Фонтен, Ф. Марк Аврелий. М., Молодая гвардия, 2005 (Жизнь замечательных людей).
• Studi sull'età di Marco Antonio. Ed. G. Traina. Lecce, 2006 (Rudiae, 18).
• Giavatto, A. Interlocutore di se stesso: la dialettica di Marco Aurelio. Hildesheim, Olms, 2008 (Europaea memoria. Reihe 1, Studien, 58).
• Fündling, J. Marc Aurel. Kaiser und Philosoph. Darmstadt, Primus Verlag, 2008 (Gestalten der Antike).