Богдан Богданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Богдан Богданов
философ
Роден 2 ноември 1940 г. (1940-11-02) (73 г.), София, Царство България
Философия
Регион Западна философия
Философия на 20-ти век
Школа феноменология, херменевтика, семиотика
Основни интереси Философия на езика, литературна теория


Проф. Богдан Богданов (Богдан Иванов Богданов) е президент на Нов български университет, председател на Настоятелството на НБУ, класически филолог, преводач, университетски мениджър. Професор е в Софийския университет по старогръцка литература и култура в Катедрата по класически филологии.

Книгите и изследванията му са в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията, човешките отношения. Участва в създаването на Нов български университет, и е начело на неговото настоятелство от 1995 г.

Биография[редактиране | edit source]

Научна кариера[редактиране | edit source]

Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 в София, завършва класическа филология в Софийския държавен университет през 1963 г. и след това преподава класически езици, антична и западноевропейска литература във Великотърновския университет до 1969 г., когато става асистент по класическа филология в СУ. През 1976 г. придобива научната степен „доктор“, а през 1978 г. специализира в Атинския университет. През 1983 г. става доцент по класическа филология, СУ. През 1984 г. специализира в Амстердамския университет, а през 1985 г. получава научната степен „доктор на филологическите науки“. От 1987 до 1989 г. е зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ. През 1989 г. става професор по класическа филология в Софийския университет, като от 1989 до 1991 г. ръководи Катедрата по класическа филология там. От 1990 г. до 1991 г. е зам.-председател на Научната комисия по филологически науки и изкуствознание.

Учредяване и мениджмънт на НБУ[редактиране | edit source]

През 1990 г. учредява и председателства Дружество за нов български университет, а през 1991 г. създава Нов български университет като продължение на Дружество за нов български университет (с решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991) заедно с организационен комитет от учени, изследователи и предприемачи. От 1991 г. е Президент на НБУ, като от 1991 до 1995 г. изпълнява длъжността Ректор на Нов български университет. От 1995 г. е Председател на Настоятелството на Нов български университет.

Други[редактиране | edit source]

Комисията по досиетата обявява за първи път името му сред сътрудниците на Шесто управление на бившата Държавна сигурност през периода 1978-1988 година с псевдоним „Николов“ с Решение № 175/14.122010 г.[1][2] и Решение № 230/16.06.2011 г.[3][4] Проф. Богданов се защитава с текст, в който не отрича сътрудничеството на Държавна сигурност, но го обяснява с фашисткия произход на баща си Иван Богданов, клеймо, което трябва да изкупва, както и с проблеми със здравето и развитието му като учен.[5] Позицията му на значим университетски администратор и научен авторитет с огромно влияние става причина за един от най-продължителните и остри дебати около отношенията на академичната общност и Държавна сигурност.[6] [7] [8] [9] [10] [11]

През 1990 г. Богданов е съучредител на Фондация „Отворено общество“ и Председател на нейния Управителен съвет (до 1997).

От 1991 до 1993 г. - Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Гърция.[12]

През 1997 г. е член на Съвета за национално развитие при Президента на Република България и става председател на Балканската асоциация на семиотичните дружества.

От 2003 до 2004 г. - член на журито на журналистическите награди „Паница“ към фондация „Свободна и демократична България“. През 2006 г. убеждава учредителя ѝ Дими Паница наградата да се трансформира в награда за гражданска доблест, чийто първи носител става кинорежисьорката Малина Петрова, а един от носителите ѝ за 2010 г. е Комисията за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност.[13]

На 6 ноември 2010 г. катедра „Класическа филология“ към СУ организира голяма Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов под мотото „Култура, литература, действителност“, в която с доклади участват 43 водещи учени в областта на социалните и хуманитарните науки в България.[14], [15], [16]

Награди и отличия[редактиране | edit source]

  • 1991 - Почетен член на българо-гръцкото дружество „Отец Паисий“ за особени заслуги.[17]
  • 1993 - Носител е на Ордена на Феникса — за мисията си като посланик на България в Гърция.
  • 1998 - Носител на наградата на дружество „Гражданин“ за политика и обществени науки за книгата си „Промяната в живота и текста“ и за многогодишната си работа за изграждането на отвореното гражданско общество в България.
  • 2002 - Носител на националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Хуманитаристика за книгата си „Европа – разбирана и правена“.[18]
  • 2006 - Носител на наградата за евроинтеграция „Европа — предай нататък“.
  • 2010 - Носител на орден „Стара планина“ първа степен.[19]

Библиография[редактиране | edit source]

Книги[редактиране | edit source]

  • 1971 – От Омир до Еврипид, студии и анализи по старогръцка литература. НП, С., 1971, 190 с.
    • 1993 – От Омир до Еврипид, 2 изд. Пловдивско университетско издателство. П., 1993, 207 с.
    • 2001 – От Омир до Еврипид. 3 изд. Изд. Труд-Просвета. С., 2001, 198 с.
  • 1975 – Двучастните трагедии на Еврипид и въпросът за описанието на мирогледната проблематика на атическата трагедия. Кандидатска дисертация. С., 1975, 356 с.
  • 1976 – Омировият епос. НП, С., 1976, 125 с.
    • 1996 – Омировият епос. 2 изд. Издателство "Отворено общество". С., 1996, 208 с.
  • 1979 – Литературата на елинизма. Културно-социологическа и жанрова характеристика. НИ, С., 1979, 199 с.
  • 1985 – Мит и литература. Типологични проблеми на старогръцката литература до епохата на елинизма. НИ, С., 1985, 267 с.[20], [21]
  • 1986 – Мит и литература. Проблеми на типологията и поетиката на старогръцката литература до епохата на елинизма. Докторска дисертация. С., 1986, 342 с.
  • 1986 – Романът - античен и съвременен. Опит върху поетиката и социологията на античния и западноевропийския роман. НИ, С., 1986, 189 с.
  • 1989 – История на старогръцката култура. Теоретичен поглед. НИ, С., 1989, 200 с.
  • 1991 – Орфей и древната митология на Балканите. УИ, С. 1991, 161 с.
  • 1992 – Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. Просвета, С., 1992, 167 с.
  • 1995 – Двете благополучия. Размишления с лице към Европа. Издателство „Отворено общество“, С., 1995, 87 с.
  • 1998 – Промяната в живота и текста. Реторични есета за трудностите на преобразуването. Изд. „Отворено общество“, С., 1998, 231 с.[22]
  • 1998 – Мит и литература 1.2 изд. Изд. „Хемус“, С. 1998, 303 с.[23], [24]
  • 2001 – Европа, разбирана и правена. Изд. Планета 3. С., 2001, 208 с.
  • 2005 – Отделно и заедно. Изд. Планета 3. С., 2005, 374 с.[25]
  • 2006 – Университетът – особен свят на свобода. Статии, студии и слова. Нов български университет. С., 2006, 134 с
  • 2007 – Култура, общество, литература. Текстове по културна антропология на античността. Съст. Орлин Тодоров. ЛИК, С., 2007, 630 с.[26]
  • 2010 – ((es)) Modelos de realidad. Desde la lectura de los clasicos. Presentacion Grergorio Luri Medrano. Coleccion ONOMA 5. AXAC, 2010, 130 p.
  • 2010 – Минало и съвременност. Научни есета. Поредица „Понятия, проблеми, дискусии“. Нов български университет. С., 2010, 326 с.
  • 2010 – ((en)) Reading and its Functioning. From ancient Greek literature to any one world. Osteuropa-Zentrum Berlin, 2010, 144 S. (ISBN 978-3-940452-04-7)[27]

Преводи[редактиране | edit source]

  • 1968 – Теофраст, Характери, превод от старогръцки и бележки. НК, С. 1968, 92 с. (2 изд. НК, С. 1980, 164 с.; 3 изд. Изд. Планета 3, С. 1999, 110 с.).
  • 1969 – Плутарх, Избрани животописи, превод от старогръцки и бележки. НК, С. 1969, 349 с. (2 изд. в кн.: Плутарх, Успоредни животописи. НК, С. 1981, с. 21-253 и с. 317-339).
  • 1975 – Лонг, Дафнис и Хлоя. Псевдо-Калистен, Животът на Александър Македонски. Лукиан, Истинска история, превод от старогръцки и бележки, кн.: Антични романи. НК, С. 1975, с. 17-216 и с. 485-503 (2 изд. 1976, с. 17-216 и с. 485-503, 3 изд. 1981, с. 15-186 и с. 417-433, 4 изд. Лонг, Дафнис и Хлоя, в кн.: Три антични романа. НК, С. 1987, с. 79-151, с. 204-209).
  • 1979 – Платон, Малкият Хипий, Ион, Големият Хипий, Алкивиад, Хармид, Лахет и Лизис, превод от старогръцки, коментар и бележки, в кн.: Платон, Диалози. Том. І. НИ, С. 1979, с. 109-348 и с. 435-460 (Ион, 2 изд., в кн.: Платон, Избрани диалози. НК, С. 1982. с. 17-34 и с. 233-238)
  • 1982 – Платон, Евтидем, Менексен, Федон и Федър, превод от старогръцки, коментар и бележки, Менон, коментар и бележки, в кн.: Платон, Диалози. Том ІІ. НИ, С. 1982, с. 23-71, с. 233-253, с. 337-417, с.489-570, с. 591-601, с. 625-635, с. 656-659 (2 изд. Федон, в кн.: Платон, Избрани диалози. НК, С. 1982, с. 159-231, с. 268-276).
  • 1986 – Марк Аврелий, Към себе си, превод от старогръцки и бележки. НК, С. 1986, 148 с. (2 изд. Изд. Кибеа, С. 1997, 187 с.)
  • 1986 – Лукиан, Александър, или Лъжегадател, превод от старогръцки и бележки, в кн.: Лукиан, Сатири и пародии. НК, С. 1986, с. 60-83 и с. 216-219.
  • 1990 – Платон, Теетет, Софистът. Превод от старогръцки, коментар и бележки, в кн.: Платон. Диалози. Том 4, С. 1990, с. 115-296 и с. 591-604.
  • 2007 – Платон, Федър. Предговор, бележки и превод от старогръцки. Планета 3. С., 2007, 118 с.[28]

Съставителство и редакция[редактиране | edit source]

  • 1975 - Съставител на изданието „Антични романи“.
  • 1980 - Член на редколегията на библиотеката „Световно историческо наследство“ в издателство „Наука и изкуство“.
  • 1981 - В издателство „Народна култура“ организира библиотека за антична литература „Хермес“, в която до 1995 г. са издадени общо 25 превода от старогръцки и латински.
  • 1984 - Съставител на сборника с текстове на световни авторитети в областта на класическата филология Традиция, литература, действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание.
  • 1988 – Антична литература. Енциклопедичен справочник, съставителство на старогръцката част (латинската е под редакцията на Анна Николова), научна редакция и авторство на 10 статии. Петър Берон, С. 1988, 226 с. (2 изд. Издателство „Отворено общество“. С. 1996, 247 с.)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Решение № 175/14.12.2010 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2010.
  2. Текст на Решение № 175/14.12.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА - МВнР - посланици и генерални консули, 2010.
  3. Решение № 230/16.06.2011 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2011.
  4. Текст на Решение № 230/16.06.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА - Висша атестационна комисия (ВАК), 2011.
  5. „Допуснах да влеза в тогавашния безреден ред. Така заплатих трите неща, които би трябвало да ми се полагат – да пътувам в чужбина, да се подложа на операция от сърце на Запад и да се хабилитирам.“ - „За безредния ред, компромиса и мълчанието“ във форума на Богдан Богданов, 10 януари 2011 г.
  6. „Стефан Тафров: Без радикално решение за ДС посланиците няма да убедим Европа, че сме променени“, интервю на Ана Миланова, в. „Дневник“, 15 декември 2010 г.
  7. Борислав Георгиев, „Защо подкрепям проф. Богдан Богданов?“, блог на Борислав Георгиев, 1 февруари 2011 г.
  8. Димитър Камбуров, „Неприлично просто за просто неприличното“, в. „Култура“, бр. 6 (2624), 18 февруари 2011 г.
  9. Емил Григоров, „Неприлично просто за просто неприличното“, в. „Култура“, бр. 7 (2625), 25 февруари 2011 г.
  10. Теодора Георгиева, „Поглед към ДС - позорни петна и интелектуални мъртви“, в. „Култура“, бр. 7 (2625), 25 февруари 2011 г.
  11. Антоний Тодоров, „Интелектуалците и ДС“, блог на Антоний Тодоров, 24 февруари 2011 г.
  12. Дипломатически представители на България в Гърция, седалище Атина, Посолство на Република България - Атина, Гърция. Посетен на 26 декември 2010.
  13. „Теодора Захариева получи „Паница“ за доблест“, Vesti.bg, 16.12.2010. Посетен на 19 септември 2012.
  14. „Култура, литература, действителност. Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов“ - програма, сайт на катедра Класическа филология на СУ. Посетен на 25 септември 2012.
  15. „Култура, литература, действителност. Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов“ - резюмета на изказванията и докладите на участниците, сайт на катедра Класическа филология на СУ. Посетен на 25 септември 2012.
  16. „Култура, литература, действителност. Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов“ - плакат, сайт на катедра Класическа филология на СУ. Посетен на 25 септември 2012.
  17. Honorable Members of the Greek-Bulgarian Society „Otets Paisii“, посетен на 26 септември 2012 г.
  18. „Дискът за Смирненски с награда за електронно издаване и нови технологии“, Vesti.bg, 17.06.2002, посетен на 19 септември 2012 г.
  19. Указ № 310 Обн. ДВ. бр.93 от 26 ноември 2010 г.
  20. Албена Георгиева, Ангел В. Ангелов, „Преобразуване на действителността“, рец. в сп. „Български фолклор“, 1986, № 2, с. 89-94.
  21. Александър Кьосев, „Митът, литературата и литературоведът“, рец. в сп. „Литературна мисъл“, 1986, № 2.
  22. Амелия Личева, „Животът в текст“, рец. в „Култура“, посетен на 20 септември 2012 г.
  23. Милена Кирова, „Позицията Богданов“, рец. в „Култура“, посетен на 20 септември 2012 г.
  24. Албена Георгиева, Ангел В. Ангелов, „Преобразуване на действителността“, рец. в електронно списание LiterNet, 4 март 2006, № 3 (76).
  25. Димитър Вацов, „Високото всекидневие“, рец. в „Култура“, бр.42, 2 декември 2005, посетен на 19 септември 2012 г.
  26. Камелия Спасова, „Стратегии за четене на reader“, рец. в „Литературен клуб“, 29 ноември 2010 г., посетен на 20 септември 2012 г.
  27. „Reading and its Functioning. From ancient Greek literature to any one world“, на сайта на издателство „Osteuropa-Zentrum“, посетен на 20 септември 2012 г.
  28. Георги Гочев, „Платоновият „Федър“: между модела и примера за разбиране“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 4, 6 февруари 2008 г., посетен на 19 септември 2012 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Интервюта

За него