Епиктет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||||||||||||
Епиктет (на гръцки: Έπίκτητος, на латински: Epictetus) е древногръцки философ-стоик, основател на философска школа в Никопол, Епир.
Биография [редактиране]
Епиктет е роден около 50 година в Херапол, Фригия.[1] Като роб в Рим, заедно с господаря си Епафродит, слуша лекции на стоика Мусоний Руф.[2] По-късно е освободен. Написва в 101 г. и публикува своите „Дискурси“. Откъси от учението на Епиктет са съхранени в записки на ученика му Ариан, който следва заедно с бъдещия император Адриан при Епиктет. Император Марк Аврелий спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, като става убеден стоик.
Според Епиктет главна задача на философията е да учи разликата между това, което е по силите на човека. и това, което е невъзможно за постигане.
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Suda, Epictetus.
- ↑ Epictetus, Discourses, i.7.32.
