Епиктет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Епиктет
Έπίκτητος
древногръцки философ

Роден
50 г.
Починал
120 г. (70 г.)
Философия
Школа Стоицизъм
Интереси Етика
Епиктет в Общомедия

Епиктет (на гръцки: Έπίκτητος, на латински: Epictetus) е древногръцки философ-стоик, основател на философска школа в Никопол, Епир.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Епиктет е роден около 50 г. в Хиераполис, Фригия.[1] Като роб в Рим, заедно с господаря си Епафродит, слуша лекции на стоика Гай Музоний Руф.[2] По-късно е освободен. Написва в 101 г. и публикува своите „Дискурси“ („Беседи“). Откъси от учението на Епиктет са съхранени в записки на ученика му Ариан, който следва при него, заедно с бъдещия император Адриан. Император Марк Аврелий спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, като става убеден стоик.

Според Епиктет главна задача на философията е да учи разликата между това, което е по силите на човека и това, което е невъзможно за постигане.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Епиктет в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Suda, Epictetus.
  2. Epictetus, Discourses, i.7.32.
Philosophie.jpg Портал Философия