Зенон от Китион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зенон.

Зенон от Китион
древногръцки философ
Зенон от Китион 
Роден: 335 пр.н.е.
Китион, махалата
Починал: 264 пр.н.е.
Атина, Гърция

Зѐнон от Китион (Стоика) (на гръцки: Ζήνων ο Κιτιεύς) е древногръцки философ, родом от град Китион, Кипър. Зенон е основоположник на стоицизма. Школата е създадена около 300 г. пр.хр. в Атина. Базиран на моралните идеи на цинизма, стоицизмът поставя основен акцент върху добродетелта и мира в ума, постигнати чрез благопристоен живот съобразно природата. Школата на Зенон добива голяма популярност и се превръща в доминираща във времето между Елинистичния период и Римско племе. Лунният кратер Зенон е наречен на негово име.

Биография[редактиране | edit source]

Зенон е роден през 334 пр.хр в град Китион в Кипър. Съществува предположение, че е от финикийски произход. Смята се, че Зенон е отказал Атинско гражданство, когато му е било предложено, понеже сметнал това за нечестно спрямо Финикия, където той бил много почитан. Той е описан като измъчен и изтощен човек, живеещ живот на аскет. Зенон умира около 262 пр.хр. По време на живота си е получил многобройни признания за своите педагогически и философски възгледи и учения. Освен това бил почетен със златна корона и в негова чест е била изградена гробница като знак за признателност към нравственото му влияние върху младите в тази епоха.

Философия[редактиране | edit source]

Зенон разделя философията на три основни части: логика(много голяма материя, обхващаща реторика, граматика и теории за възприятие (долавяне и мислене); физика (не просто науката, но и Божествената природа на Вселената); и етика (крайната цел на която е да се постигне щастие чрез правилен живот спрямо природата).

Логика[редактиране | edit source]

В неговото отношение към логиката Зенон е бил силно повлиян от Стилпон и други Мегариани. Зенон призовава да се определят основите на логиката, защото умният човек трябва да знае как да избегне заблудата. Зенон казва, че има четири стъпки до достигането на истинското познание, които той илюстрира със следния пример: Зенон изпънал пръстите си и показал дланта си: "Усещането - казал той - е нещо като това." След това присвил малко пръстите си: "Съгласието е като това." После, когато вече бил напълно затворил ръката си, той показал юмрука си: "Това - казал той - беше разбиране." Изхождайки от този пример, той дава на това положение името "схващане". Но когато с другата си ръка обхванал грубо юмрука си, "познание" е това, което притежава само мъдрият човек.

Физика[редактиране | edit source]

Според Зенон вселената е Бог, божествена същност, където всички части принадлежат към едно цяло. В тази пантеистка система той включва физиката на Хераклит, Вселената се състои от божествен огън, който предвижда всичко. Този огън е в основата на всичко, случващо се във Вселената. Първоначалната ѝ материя идва от огъня, преминава през въздуха и се превръща във вода, плътната част се превръща в земя, по-фината отново се превръща във въздух и после се пречиства пак в огъня.

Етика[редактиране | edit source]

Както киниците, така и Зенон признава едно-единствено и просто добро, което е единствената цел, към която да се стремим. "Щастието е добър поток на живота" е казал Зенон, то може да бъде постигнато чрез използването на правото Причина, което съвпада с приемането на Всеобщата Причина (Логос), която урежда всичко. Лошото предчувствие е нарушение на ума, противно на разума и срещу природата. Тази последователност на душата, извън която възникват добрите действия, представлява Добродетелта, истинското добро съществува само в добродетелта.