Хиераполис
Вижте пояснителната страница за други значения на Хиераполис.
Хиераполис (на старогръцки: Ἱεράπολις, на латински: Hierapolis, Hieropolis, „Свещенен град“) е древногръцки град във Фригия в Мала Азия (днес Турция, на планината над Памуккале), в долината на река Ликос на пътя от Сарди за Апамея, Фригия.
Градът е прочут още през древността с топлите извори. Водата служила за боядисване на вълната, чието боядисване и текстилна индустрия водят до богатството на града.
Хиераполис е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Градът е новооснован през 261–253 пр.н.е. от Антиох II Теос, както и съседния градЛаодикея. През 190 пр.н.е. пергамският цар Евмен II построил града отново. През 17 г. сл.н.е. градът е разрушен от земетресение, след това е възобновен и разширен. През 1 и 2 век се създават термални бани, фонтани, театри и храмове и през 1334 г. отново е напълно разрушен от земетресение.
Градът играе важна роля в разпространението на християнството. В Хиераполис живял през последните си години Апостол Филип заедно с неговата дъщеря и умира около 80 г., убит от римляните
Източници[редактиране]
- Francesco D'Andria, Hierapolis in Phrygien (Pamukkale): ein archäologischer Führer. Istanbul 2003, ISBN 975-807-070-3.
- Klaus Belke, Norbert Mersich, Phrygien und Pisidien, Tabula Imperii Byzantini, 7. Wien 1990, S. 268-272
Външни препратки[редактиране]
