Апамея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Апамея

Апамея (Apamea, Qal’at al-Mudik, арабски: ‏أفاميا‎ или ‏آفاميا‎ Afāmya, гръцки: Απάμεια της Συρίας) е древен град в Северна Сирия на река Оронт. Главен град е на местността Апамене, по-късно на римската провинция Сирия секунда.

Градът се казва първо Фарнакес. След завладяването му от Александър Велики градът се казва Пела. Новооснован е от царя на селевкидите Селевк I Никатор (312–281 пр.н.е.) на името на жена му Апама, дъщеря на Спитамен, бактрийски княз на Согдиана, с която се жени през 324 пр.н.е. Тук се намира мястото за сечене на монети на селевкидите. Помпей Велики разрушава града през 1 век пр.н.е. Новооснован е през 1 век сл.н.е. с името Claudia Apamea. При преброяването от сирийския управител Публий Сулпиций Квириний през 6/7 г. сл.н.е. в Апамея живеят 117.000 свободни мъже, това означава че градът имал общо около половин милиони жители и е един от най-големите градове в Ориента.

Апамея е седалище на прочуто философско училище. По времето на Юстиниан I получава нова крепостна защита. През 540 г. е ограбен от персите, а през 7 век (636–638) е разрушен от войните на Пророка.

Литература[редактиране | edit source]

  • Janine Balty (ed.): Apamée de Syrie : bilan des recherches archéologiques, 1965 - 1968 ; actes du colloque tenu à Bruxelles les 29 et 30 Avril 1969. Bruxelles 1969
  • Jean Ch. Balty: Guide d'Ápamée. Bruxelles 1981
  • Janine Balty (ed.): Apamée de Syrie : bilan des recherches archéologiques 1973 - 1979 ; aspects de l'architecture domestique d'Apamée ; actes du colloque tenu à Bruxelles les 29, 30 et 31 mai 1980. Bruxelles 1984

Външни препратки[редактиране | edit source]