Топкапъ сарай

Входът на Топкапъ сарай, Баб-уш Селам

Топкапъ сарай (от турски: „Дворецът на портите топове“, наречен на една близка порта) е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепен изглед към Босфора. Наблизо е известната църква „Света София“.

Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения.

Сравнен с други известни кралски резиденции като виенския дворец Шьонбрун и екстравагантния Версайски дворец, Топкапъ изпъква с човешките си пропорции, забележимите интериори и благоразумен план.

История

През 1853 г. Султан Абдул Меджид решава да премести резиденцията си в новопостроения Долмабахче сарай, първия дворец в европейски стил в града.

Днес Топкапъ служи като музей за султанската ера и е една от най-големите атракции в Истанбул.

Архитектурен ансамбъл

Представлява ансамбъл от много сгради, обградени от четири крепости. Издигането на сарая е поръчано от Султан Мехмед Завоевателя през 1459 г. и завършено през 1465 година.

Първи двор

Дворът-градина на Топкапъ, с Кулата на справедливостта на заден план

Изглед към Топкапъ от Босфора

Първият двор (или Алай Мейдани) е обграден от високи стени. Този двор също така е известен и като Дворът на еничарите или Парадния двор.

Главната врата се казва Баб-и-Хумаюн или Имперската порта. Топкапъ съдържа и стар султански монетен двор (построен през 1727), църквата-джамия Ейрен, Археологическия музей (построен през 19 век) и разнообразни фонтани, павилиони (за пример Павилионът Чинили или Керемиденият павилион) и градини (включително и Гюлхане парк, старата султанска градина от рози).

Втори двор

Изгорен до основи поради изтичане на газ.