Топкапъ сарай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Входът на Топкапъ сарай, Баб-уш Селам

Топкапъ сарай (от турски: „Дворецът на портите топове“, наречен на една близка порта) е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепен изглед към Босфора. Наблизо е известната църква „Света София“.

Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения.

Сравнен с други известни кралски резиденции като виенския дворец Шьонбрун и екстравагантния Версайски дворец, Топкапъ изпъква с човешките си пропорции, забележимите интериори и благоразумен план.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дворецът „Топкапъ“ е построен по заповед на султан Мехмед II Фатих върху развалините на една Римска постройка 1475-1478 г. Първоначално, се нарича „Сарайъ Джедиде Амире“, но поради големите топове около вратата получава от народа името „Топкапъ Сарайъ“.

Площта, на която е разположен е 700 000 кв.м. и е два пъти по-голям от Ватикана. Дължината на обграждащите го крепостни стени е 5 км. През Византийския период са издигнати стените откъм морето, а през Османския - сухопътните, чиято дължина е 1400 м. Крепостните стени съдържат 28 кули. Крайморските крепостни стени имат 3, а сухопътните 4 врати.

След построяването на двореца Долмабахче сарай през 1856 г., в „Топкапъ“ продължават да живеят само жените на починалите или свалени от престола султани. След провъзгласяването на републиката, последният падишах от Османската династия Вахдеттин, напуска града заедно със семейството си. Тогава дворецът „Топкапъ“, по нареждане на Ататюрк е превърнат в музей.

Архитектурен ансамбъл[редактиране | редактиране на кода]

Представлява ансамбъл от много сгради, обградени от четири крепости. Издигането на сарая е поръчано от Султан Мехмед Завоевателя през 1459 г. и завършено през 1465 година.

Първи двор[редактиране | редактиране на кода]

Дворът-градина на Топкапъ, с Кулата на справедливостта на заден план
Изглед към Топкапъ от Босфора

Първият двор (или Алай Мейдани) е обграден от високи стени. Този двор също така е известен и като Дворът на еничарите или Парадния двор.

Главната врата се казва Баб-и-Хумаюн или Имперската порта. Топкапъ съдържа и стар султански монетен двор (построен през 1727), църквата-джамия Ейрен, Археологическия музей (построен през 19 век) и разнообразни фонтани, павилиони (за пример Павилионът Чинили или Керемиденият павилион) и градини (включително и Гюлхане парк, старата султанска градина от рози).

Втори двор[редактиране | редактиране на кода]

Изгорен до основи поради изтичане на газ.

Трети двор[редактиране | редактиране на кода]

Четвърти двор[редактиране | редактиране на кода]

Харем[редактиране | редактиране на кода]