Гьобекли тепе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гьобекли тепе
Göbekli Tepe, Urfa.jpg
Местоположение
Гьобекли тепе (Турция)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на Турция Турция
Вилает Шанлъурфа
Археология
Вид Светилище
Период X-VIII хилядолетие пр.н.е.
Култура Докерамичен неолит A
Докерамичен неолит B
Гьобекли тепе в Общомедия

Карта с местонаховдението на Гьобекли тепе

Гьобекли тепе (на турски: Göbekli Tepe, „Прашният хълм“[1]) е археологически комплекс от неолитната епоха, разположен на 15 километра североизточно от град Шанлъурфа и на 2,5 километра от деревния Йоренчик. Това е най-древният мегалит в света.[2] Възрастта му е поне 12000 години, не по-малко от IX хилядолетие до новата ера. Има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на каменните колони, предствляващи обикновено някакви животни. Комплексът е засипан с пясък в VIII хилядолетие до новата ера. Археологическите находки в Гьобекли тепе и Невали чори променят революционно представите за ранния неолит в Близкия изток. Този комплекс е по-стар от Стоунхендж и египетските пирамиди.[3]

Гьобекли тепе е известен на археолозите още в началото на 1960-те години, но не се знае истинската му значимост. Предполага се, че това е византийско гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки от отделението на Немския археологически институт[4] в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. Скоро става ясно, че се касае за находки от каменния век.[5] Досега са разкопани само 5% от целия комплекс.

Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение и е най-древната религиозна постройка. Строителството започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. Възможно е тук да са извършвани и жертвоприношения.

Откритие[редактиране | edit source]

Гьобекли тепе като археологически обект е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския университет и Chicago University през 1963 година. Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитня слой се откриват от византийски и ислямски гробища.[6] Това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 60-те години на XX век. По време на изследването на Бенедикт самоткрити многобройни кремъчни сечива, огромни варовикови блокове, както и горните части на Т-образните колони, които са сериозни маркери за понатъчно изследване. Гьобекли тепе попада много отдавна в земеделските земи на региона; като поколения местни жители често са премествали скални блокове, за да ги ползват за строителен материал, като в този процес е са унищожаени много археологически находки. През 1994 г., немският архелог Клаус Щмид от Германския археологически институт, който преди това работи на обекта Nevalı Çori, прави преглед на археологическа литература за неолитни археологически обекти и установява, че изследователи от Chicago University са изготвили кратко описание на Гьобекли тепе и решава да го изследва хълма. На следващата 1995 г. той започва разкопки на мястото, в сътрудничество с музея Şanlıurfа. Така огромните Т-образни колони са открити, като по някои от тях личат опити за разрушаване, вероятно причинени от местните земеделските производители, които са ги смятали за обикновени едри скални късове.[7] Шмит разкопава също и намиращият се наблизо археологически обект от неолитната епоха Гюркю тепе през 2000 г.[8]

Датиране[редактиране | edit source]

Внушителната стратиграфията на Гьобекли тепе свидетелства за многовековна дейност на мястото, като началото на градежа е положено още от Епипалеолита и Неолита (пред-керамичен период) от X хил. пр. Хр.[9]

Комплексът[редактиране | edit source]

Гьобекли тепе е разположен върху плоско безплодно плато. На север платото е свързано със съседна планинска верига с тесен път. Във всички други посоки хребета е покрит от стръмни склонове и скали.[10] На върха на билото, археолозите са открили много доказателства за човешко присъствие през вековете. Разкопки са проведени на южния склон на хребета и контролно, а също и на запад от черничевите дръвчета, където са открити следи от ислямско поклонение,[11] но археологически находки са намерени из цялато плато.

Платото е трансформирано през вековете от ерозия и каменоделна дейност. Каменните кариери са били експлоатирани не само през Неолита, но и през Античността. В южната част на платото са издълбани четри 10-метрови канали, интерпретирани като останки от древна каменоломна, от която са взети правоъгълни блокове за градежа на Гьобекли тепе. От тази кариера са добити вероятно каменните блокове вградени в квадратна сграда на комплекса, от която сега са запазени само основите. Предполага се, че това са останки от римска кула, която е принадлежала на Limes Arabicus (пустинната граница на Римската империя към провинция Arabia Petraea). Това обаче не е потвърдено със сигурност в този момент.[12]

Предполага се, че повечето структури на платото са градени с материал от неолитните каменни кариери. От тези кариери са добити огромните монолитни архитектурни елементи. Профилите им са издълбани в скалата, обособени като блокове, след което са отделени от скалата и монтирани на мястото на градежите.[13] В няколко кариери са открити и закръглени каменни елементи, чието предназначение засега не е ясно. Безусловно може да се твърди,че Т-образните монолитни стълбове са оформени през Неолита, и от тогава не са били повдигани от основите си. Най-големият от тях се намира на северната страна на платото. Той е с дължина 7 метра, a Т-образнату му главина е широка 3 м. Теглото му е около 50 тона. Други два недовършени стълба лежат на южния край на платото.

Източници[редактиране | edit source]

  1. History in the Remaking. // Newsweek. Feb 18, 2010.
  2. The World's First Temple. // Archaeology magazine. Nov/Dec 2008. с. 23.
  3. Brian Haughton. Göbekli Tepe - the World's First Temple?. // Ancient History Encyclopedia, 04 May 2011. Архив на оригинала от 2012-03-13. Посетен на 2012-01-03.
  4. Deutsches Archäoligisches Institut. //
  5. Curry, Andrew. Göbekli Tepe: The World’s First Temple?. // Smithsonian Institution, November 2008.
  6. Peter Benedict (1980): Survey Work in Southeastern Anatolia. In: Halet Çambel; Robert J. Braidwood (ed.): Prehistoric Research in Southeastern Anatolia I. Edebiyat Fakültesi Basimevi, Istanbul, pp. 151–191.
  7. a b c d e f g Curry, Andrew (November 2008). "Göbekli Tepe: The World’s First Temple?". Smithsonian Institution. Retrieved 2009-03-14.
  8. Klaus Schmidt (2006): Sie bauten die ersten Temel. Das rätselhafte Heiligtum der Steinzeitjäger. Die archäologische Entdeckung am Göbekli Tepe. Munich, pp. 83-92.
  9. Upper Mesopotamia (SE Turkey, N Syria and N Iraq) 14C databases: 11th–6th millennia cal BCE
  10. Klaus Schmidt: Sie bauten die ersten Tempel. Das rätselhafte Heiligtum der Steinzeitjäger. Die archäologische Entdeckung am Göbekli Tepe. Munich 2006, p. 102.
  11. Klaus Schmidt: Göbekli Tepe. Eine Beschreibung der wichtigsten Befunde erstellt nach den Arbeiten der Grabungsteams der Jahre 1995-2007. In: Erste Tempel - Frühe Siedlungen. 12000 Jahre Kunst und Kultur. Ausgrabungen und Forschungen zwischen Donau und Euphrat. Oldenburg 2009, p. 188.
  12. Klaus Schmidt: Göbekli Tepe. Eine Beschreibung der wichtigsten Befunde erstellt nach den Arbeiten der Grabungsteams der Jahre 1995-2007. In: Erste Tempel - Frühe Siedlungen. 12000 Jahre Kunst und Kultur. Ausgrabungen und Forschungen zwischen Donau und Euphrat. Oldenburg 2009, p. 105
  13. Klaus Schmidt: Göbekli Tepe. Eine Beschreibung der wichtigsten Befunde erstellt nach den Arbeiten der Grabungsteams der Jahre 1995-2007. In: Erste Tempel - Frühe Siedlungen. 12000 Jahre Kunst und Kultur. Ausgrabungen und Forschungen zwischen Donau und Euphrat. Oldenburg 2009, p. 105