Библос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Ливан. За района вижте Библос (район).

Библос
جبيل‎
— град —
ByblosPort.jpg
Библос (Ливан)
Red pog.png
Библос
Страна Флаг на Ливан Ливан
Мухафаза Горен Ливан
Район Библос
Площ 5 km²
Население 40 000 души
8000 души/km²
Библос в Общомедия

Библос
Byblos*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

ByblosObeliskTemple2.jpg
Изглед от древен Бибъл
Държава Флаг на Ливан Ливан
Тип Културно
Критерии 295 iii, iv, vi
Справка
Регион** Азия и Океания
Координати 34°07′25″ с. ш. 35°39′04″ и. д. / 34.123611° с. ш. 35.651111° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1984  (8ма сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Библос (на гръцки: βύβλος; на латински: Byblos), срещан още и като Бибъл, Библ /Гублу/ е древен финикийски град. Днешният град се нарича Джубейл. Библос се е намирал в центъра и бил сърцето на древен Ханаан, т.е. Финикия.

Бибъл доставял древноегипетски папирус в Древна Гърция, откъдето идва и името му на койне - библос (на гръцки: βύβλος).[1]

История[редактиране | edit source]

Библос е измежду най-старите непрекъснато населени градове в целия свят. Градът е известен на древните писмени текстове още от 4-то хилядолетие пр.н.е., т.е. още с началото на писмената история, а и на древността. В третото хилядолетие пр.н.е., Библос е едно от най-важните средиземноморски пристанища. Става известен с храмовете на Ваал (ср. Ваал (бог) и Ваал (демон)).

Древна история[редактиране | edit source]

Още през 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос влиза в тесни търговски отношения с Древен Египет. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. градът се намира под икономическото и политическо влияние на Старото царство. Търговският оборот на Библос е насочен към Долен Египет. Градът снабдява селищата по делтата на Нил с кедрова дървесина и смоли предназначени за балсамирането на трупове - известните египетски мумии. От Древен Египет се е доставяла в Библос главно керамика.

В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос преживява упадък, явно във връзка с настъпилия първи преходен период в историята на Древен Египет. Сред развалините на Библос са открити съдове с имената на фараоните Аменемхет III и Аменемхет IV.

Владетели на Библос[редактиране | edit source]

  • неизвестни царе (от около 2800 − 1810 г. пр.н.е.)
  • 1. Абишему I (около 1810 г. пр.н.е.)
  • 2. Яапашему Аби I (около 1792 г. пр.н.е.)
  • 3. Яакинлу
  • 4. Яантинаму, син на Яакинлу
  • 5. Абишему II
  • 6. Яапашему Аби II
  • 7. Еглиа
  • 8. Рибади (около 1400 − 1380 г. пр.н.е.)
  • 9. Илирабих (около 1350 г. пр.н.е.)
  • неизвестни царе (около 1350 − 1130 г. пр.н.е.)
  • 10. Закарбаал (около 1130 г. пр.н.е.)
  • 11. Ахирам (около 1000 г. пр.н.е.)
  • 12. Итобаал
  • 13. Абибаал
  • 14. Ихимилки
  • 15. Елибаал
  • 16. Шиптибаал (около 740 г. пр.н.е.)
  • 17. Уримилки (около 700 г. пр.н.е.)
  • 18. Милкиашапа (около 660 г. пр.н.е.)
  • 19. Ихумилки (около 640 г. пр.н.е.)
  • 20. Ихарбаал
  • 21. Ихумилки (около 550 г. пр.н.е.)
  • ахеменидска власт (558 — 332 г. пр.н.е.) по време на която управители като наместници на централната власт:
  • 22. Елбаал (около 360 г. пр.н.е.)
  • 23. Ацбаал (около 340 г. пр.н.е.)
  • 24. Адармелек (около 331 г. пр.н.е.)
  • 25. Енил
  • насетне завладяне от Александър Велики (от 331 г. пр.н.е.) - виж елинизъм

Антична история[редактиране | edit source]

През XVIII век пр.н.е., с началото на управлението на XIII-та династия (вкл. XIV-та династия ) в Древен Египт, и с разпадането на тази страна на двете ѝ части - Долен и Горен Египет, египетското влияние в Източното Средиземноморие отслабва. По това време владетелите на Библос встъпват в международни отношения с трети страни като царе.

По времето на т.нар. втори преходен период в историята на Древен Египет, объркаността сред египтяните е пълна и непозната от историята им - още от възникването на Старото царство. Древен Египет е завладян от хиксосите (наречени от Манетон - "господари на пастирите"). След прогонването на хиксосите от Яхмос I, в края на 2-то хилядолетие пр.н.е. отношенията между Библос и Древен Египет са фактически равноправни.

Фараоните от XXII-та династия Шешонк I и Осоркон II са последните, при които Древен Египет упражнява контрол върху Библос, след което цяла северна Финикия, ведно с Израилското царство, попадат последователно под властта на Асирия и Вавилония. След края на халдейски Вавилон, всички финикийски градове признават хегеманията на ахеменидския шах Кир Велики.

През 333 г. пр.н.е. във Финикия нахлува армията на Александър Велики. За разлика от Тир Библос, както и Сидон, мирно се предава на новите зовеватели. По времето на диадохите, първоначално властта над града е по традиция от древността при египетските Птолемеи, след което около 200 г. пр.н.е., след битката при Зама, преминава в сирийските Селевкиди.

В 64 г. пр.н.е. Библос е присъединен към владенията на Римската република. Последният тиран на града, известен под името Кинир, е публично екзекутиран от Помпей Велики.[източник? (Поискан преди 18 дни)]

Писменост[редактиране | edit source]

Както е известно, първата позвукова писмена система е финикийската, която традиционно се свързва с този град. Неслучайно, името на най-значимата книга в човешката история, и въобще за общочовешката цивилизация, се свързва с древния Библос. В Библос за разкрити древни надписи, съставени на т.нар. сричкова «линейна писменост» (протобибълска писменост). В писанията има около 100 знака. Тази писменост е значително модифицирана и усъвършенствана спрямо акадския клинопис и египетските йероглифи. Протобибълската писменост се използва през 2-то хилядолетие пр.н.е. и все още не е дешифрирана. Тя е без аналог в древния свят. Дешифровката ѝ се затруднява и от обстоятелството, че разкритите текстове са все още малко на брой.[източник? (Поискан преди 18 дни)]

Право[редактиране | edit source]

За местното не се знае много, но може да се приеме, че то не се е различавало много от това на останалите финикийски градове-държави, които си живеели по правилата на сидонското обичайно право.[източник? (Поискан преди 18 дни)]

Оценки[редактиране | edit source]

Теодор Момзен отбелязва по повод на културата на Финикия и в частност за тази на Библос като най-значимия ѝ център,

не може да се твърди, че азбуката или някое друго от онези гениални достижения на човешкия дух собствено им принадлежат; каквото достига чрез тях до елините като религиозна или научна мисъл, е по-скоро семе, случайно пренесено от птици, отколкото посев, засят от земеделец.

[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Byblos (ancient city, Lebanon)
  2. Римска история, стр. 136 - Картаген. Прозорец, ISBN 9547334220, 2005.

Литература[редактиране | edit source]

  • Библос // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907
  • Byblos through the ages, Nina Jidéjian, Dar al-Machreq, Beyrouth, 1968
  • Je m'appelle Byblos, Jean-Pierre Thiollet, H & D, Paris, 2005. ISBN 2 914 266 04 9