Библос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Ливан. За района вижте Библос (район).

Библос
جبيل‎
— град —
ByblosPort.jpg
Библос (Ливан)
Red pog.png
Библос
Страна Флаг на Ливан Ливан
Мухафаза Горен Ливан
Район Библос
Площ 5 km²
Население 40 000 души
8000 души/km²
Библос в Общомедия

Библос
Byblos*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

ByblosObeliskTemple2.jpg
Изглед от древен Бибъл
Държава Флаг на Ливан Ливан
Тип Културно
Критерии 295 iii, iv, vi
Справка
Регион** Азия и Океания
Координати 34°07′25″ с. ш. 35°39′04″ и. д. / 34.123611° с. ш. 35.651111° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1984  (8ма сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Библос (на гръцки: βύβλος; на латински: Byblos), срещан още и като Бибъл, Библ /Гублу/ е древен финикийски град. Днешният град се нарича Джубейл. Библос се е намирал в центъра и бил сърцето на древен Ханаан, т.е. Финикия.

Бибъл доставял древноегипетски папирус в Древна Гърция, откъдето идва и името му на койне - библос (на гръцки: βύβλος).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Библос е измежду най-старите непрекъснато населени градове в целия свят. Градът е известен на древните писмени текстове още от 4-то хилядолетие пр.н.е., т.е. още с началото на писмената история, а и на древността. В третото хилядолетие пр.н.е., Библос е едно от най-важните средиземноморски пристанища. Става известен с храмовете на Ваал (ср. Ваал (бог) и Ваал (демон)).

Древна история[редактиране | редактиране на кода]

Още през 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос влиза в тесни търговски отношения с Древен Египет. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. градът се намира под икономическото и политическо влияние на Старото царство. Търговският оборот на Библос е насочен към Долен Египет. Градът снабдява селищата по делтата на Нил с кедрова дървесина и смоли предназначени за балсамирането на трупове - известните египетски мумии. От Древен Египет се е доставяла в Библос главно керамика.

В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос преживява упадък, явно във връзка с настъпилия първи преходен период в историята на Древен Египет. Сред развалините на Библос са открити съдове с имената на фараоните Аменемхет III и Аменемхет IV.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

Владетели на Библос[редактиране | редактиране на кода]

  • неизвестни царе (от около 2800 − 1810 г. пр.н.е.)
  • 1. Абишему I (около 1810 г. пр.н.е.)
  • 2. Яапашему Аби I (около 1792 г. пр.н.е.)
  • 3. Яакинлу
  • 4. Яантинаму, син на Яакинлу
  • 5. Абишему II
  • 6. Яапашему Аби II
  • 7. Еглиа
  • 8. Рибади (около 1400 − 1380 г. пр.н.е.)
  • 9. Илирабих (около 1350 г. пр.н.е.)
  • неизвестни царе (около 1350 − 1130 г. пр.н.е.)
  • 10. Закарбаал (около 1130 г. пр.н.е.)
  • 11. Ахирам (около 1000 г. пр.н.е.)
  • 12. Итобаал
  • 13. Абибаал
  • 14. Ихимилки
  • 15. Елибаал
  • 16. Шиптибаал (около 740 г. пр.н.е.)
  • 17. Уримилки (около 700 г. пр.н.е.)
  • 18. Милкиашапа (около 660 г. пр.н.е.)
  • 19. Ихумилки (около 640 г. пр.н.е.)
  • 20. Ихарбаал
  • 21. Ихумилки (около 550 г. пр.н.е.)
  • ахеменидска власт (558 — 332 г. пр.н.е.) по време на която управители като наместници на централната власт:
  • 22. Елбаал (около 360 г. пр.н.е.)
  • 23. Ацбаал (около 340 г. пр.н.е.)
  • 24. Адармелек (около 331 г. пр.н.е.)
  • 25. Енил
  • насетне завладяне от Александър Велики (от 331 г. пр.н.е.) - виж елинизъм[източник? (Поискан преди 4 дни)]

Антична история[редактиране | редактиране на кода]

През XVIII век пр.н.е., с началото на управлението на XIII-та династия (вкл. XIV-та династия ) в Древен Египт, и с разпадането на тази страна на двете ѝ части - Долен и Горен Египет, египетското влияние в Източното Средиземноморие отслабва. По това време владетелите на Библос встъпват в международни отношения с трети страни като царе.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

Теодор Момзен отбелязва по повод на културата на Финикия и в частност за тази на Библос като най-значимия ѝ център,

не може да се твърди, че азбуката или някое друго от онези гениални достижения на човешкия дух собствено им принадлежат; каквото достига чрез тях до елините като религиозна или научна мисъл, е по-скоро семе, случайно пренесено от птици, отколкото посев, засят от земеделец.

[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Byblos (ancient city, Lebanon)
  2. Римска история, стр. 136 - Картаген. Прозорец, ISBN 9547334220, 2005.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Библос // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907
  • Byblos through the ages, Nina Jidéjian, Dar al-Machreq, Beyrouth, 1968
  • Je m'appelle Byblos, Jean-Pierre Thiollet, H & D, Paris, 2005. ISBN 2 914 266 04 9