Света Ирина (Константинопол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Света Ирина“ е прекрасен пример за византийска архитектура

„Света Ирина“ (на гръцки: Αγία Ειρήνη, Агия Ирини, турски: Aya İrini, Ая Ирини) е бивша православна църква, разположена в двора на двореца Топкапъ в Истанбул, Турция, днес превърната в музей. Тя е катедрална църква на Вселенската партиаршия преди освещаването на „Света София“ през 360 година.

История[редактиране | edit source]

Сградата е разположена на мястото на езически храм на Афродита (открит в 1946 година) и се смята, че е първата църква построена в Константинопол. Император Константин I построява църквата в 4 век. В нея до освещаването на „Света София“ в 360 година е седалището на Вселенската партиаршия. В 381 година в Света Ирина е проведен Вторият вселенски събор. В 397 патриарх Нектарий мести в „Света Ирина“ седалището на патриаршията поради пожар в „Света София“. В 404 година „Света София“ изгаря напълно и седалището на патриаршията отново е преместено в „Света Ирина“ до 415 година, когато „Света София“ е възстановена.

По време на въстанието Ника в 532 година „Света Ирина“ е изгорена, но император Юстиниан I веднага я възстановява. Прокопий Кесарийски пише, че величието на новата църква засенчва всички други в Константинопол. В нея се служат обикновените литургии от патриарха и затова църквата често е наричана патриаршия.

Кръстът в нартекса, типичен пример за иконоборческо изкуство

Нов пожар в 564 година унищожава атриума и нартекса, кото са веднага изградени отново. В 740 година „Света Ирина“ пострадва силно от земетресение и след реставрацията придобива в общи линии сегашния си вид.

След Завладяването на Константинопол от османските турци в 1453 година поради близостта на „Света София“ и на Синята джамия църквата не е превърната в джамия, а е използвана като арсенал от еничарския корпус до 18 век. От 1846 година „Света Ирина“ става Археологически музей, от 1869 до 1875 - Императорски музей, а от 1908 година - Военен музей.

Днес[редактиране | edit source]

Днес музеят служи предимно за концертна зала за класическа музика, поради необичайно добрата си акустика и внушителна атмосфера. В нея от 1980 година всяко лято се провеждат повечето от концертите на Истанбулския международен музикален фестивал.

Благодарение на това, че след завоюването на Константинопол „Света Ирина“ не е превърната в джамия, тя запазва в общи линии оригиналния си вид. Църквата е класическа кръстокуполна базилика.

„Света Ирина“ е единствената византийска църква в Истанбул, която е запазила оригиналния си атриум. Големият кръст над главния нартекс, където обикновено в православната традиция се поставя изображение на Богородица е уникален пример за иконоборческо изкуство. В притвора са запазени мозайки от времето на Константин Велики.

В църквата има саркофаг, в който според легендата са мощите на Константин Велики.

Литература[редактиране | edit source]

  • Akşit I., "Hagia Sophia";Akşit Kültür ve Turizm Yayincilik, 2005, ISBN 975-7039-07-1
  • Alexander Kazhdan (ed.), The Oxford Dictionary of Byzantium, 3 vols., Oxford University Press, 1991 (ISBN 0195046528), s. v. Irene, Church of Saint, vol. 2, 1008-1009
  • Krautheimer, Richard. Early Christian and Byzantine Architecture. New Haven, CT, Yale University Press, 1984. ISBN 978-0300052947.
  • Necipoğlu, Gülru. Architecture, ceremonial, and power: The Topkapi Palace in the fifteenth and sixteenth centuries. Cambridge, Massachusetts, The MIT Press, 1991. ISBN 0-262-14050-0. с. 336 pages.
  • Fanny Davis. Palace of Topkapi in Istanbul. 1970. ASIN B000NP64Z2