Византийска архитектура
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Византийската архитектура е архитектурен стил, който възниква на територията на Източната Римска империя (в модерните текстове известна като Византия).
Непрекъснатото нарастване на художествено и културно ниво настъпва след 330 г., когато император Константин I Велики премества столицата на империята от Рим във Византия - в град, по-късно известен като Новия Рим (или както по-късно ще се нарича Константинопол, днес Истанбул). Империята, която съществува повече от хиляда години, драматично повлиява в създаването и изграждането на средновековната архитектура в Европа.
След падането на Константинопол през 1453 г. елементите на византийската архитектура в голяма степен се запазват и при османската архитектура.[1][2]
Бележки [редактиране]
- ↑ Necipoğlu, Gülru (1995). „Muqarnas: An Annual on Islamic Art and Architecture. Volume 12“. Leiden : E.J. Brill. р. 60.
- ↑ Behrens-Abouseif, Doris (1989). „Islamic Architecture in Cairo: An Introduction“. Leiden ; New York : E.J. Brill,. стр. 29. ISBN 9004086773.
