Ника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бунта от 6 век. За руските кинонагради вижте Ника (награда).

Ника (на гръцки: Νίκα) са градски безредици през 532 година в Константинопол, столицата на Византийската империя, довели до масово насилие и значителни разрушения. Името идва от паролата, която метежниците давали помежду си:"Ника" ("побеждавай")[1]

Бунтовете започват, след като през 531 г. няколко души са арестувани за убийство при сблъсъци между партиите на сините и зелените след надбягвания с колесници на константинополския Хиподрум. Арестуваните е трябвало да бъдат обесени и повечето от тях са екзекутирани, но на 10 януари 532 г. двама от тях, син и зелен, успяват да избягат и се укриват в една църква, обградени от подкрепяща ги тълпа. Император Юстиниан I се съгласява на отстъпки и заменя смъртната присъда със затвор, но тълпата настоява за пълно помилване.

На 13 януари на Хиподрума се провеждат надбягвания в присъствието на императора, към края на които обединените привърженици на зелените и сините нападат намиращия се в съседство императорски дворец с викове „Ника!“ (Nίκα, „Победа!“). Тълпите обсаждат двореца в продължение на няколко дни, а започналият пожар разрушава патриаршеската катедрала „Света София“ и църквата „Света Ирина“. Според описанието на Прокопий:

Храмът Св. София, Зевскиповите бани и императорският дворец от Пропилеите до т.н. дом на Арес изгоряха и бяха унищожени. Освен това пострадаха двата портика, което стигат до площада, носещи името на Константин, много къщи на богати хора и големи богатства.

—Прокопий Кесарийски. „За войните“. Кн. I. гл. 24

Някои сенатори подкрепят бунтовете, обявявайки се за намаляване на данъците и уволнение на високопоставени служители като префекта Йоан Кападокийски и квестора Трибониан. На петия ден от бунта те обявяват за император Ипатий, племенник на бившия император Анастасий I.[1]

Според Прокопий Кесарийски, Юстиниан обмисля възможността да напусне града, но е разубеден от съпругата си Теодора. На 18 януари правителството успява да овладее града с помощта на редовна войска, водена от пълководците Велизарий и Мундо. Много бунтовници са обкръжени в Хиподрума и избити, като според Прокопий жертвите достигат 30 хиляди души. Ипатий е убит, а негово имущество и това на сенаторите, подкрепили бунта, е иззето.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Прокопий Кесарийски, "De bello Persico", I, 24