Иконоборство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Иконоборството е религиозно-политическо течение в християнството през VІІІ век и ІХ век, противопоставящо се на ширещото се и добиващото прилики с идолопоклоничество преклонение пред икони и реликви, а също така на прекаленото им комерсиализиране. То намира силна подкрепа у някои ромейски императори, опасяващи се от подронването на своята власт и прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт. Съпроводено е с остри политически борби и гонения срещу инакомислещите, особено монаси. Папите в Рим и Карл Велики не са поддържали ромейското иконоборство.

Миниатюра 48 от Манасиевата летопис, ХІV век: Разрушение на църква по повеля на иконобореца император Константин V Копроним.

Първи период (730 - 787 г.)[редактиране | edit source]

В 726 г. император Лъв III забранява иконопочитанието. Унищожени са хиляди икони, мозайки, стенописи и статуи. Официално иконоборството е признато на събор в 754 г. с поддръжката на император Константин V Копроним. На този събор иконопочитането е било обявено за ерес! Унищожават се иконите! Обявяват се гонения на всички, които оспорват решението на събора! Константин V ограбва земите на монаси, унищожава ги и ги прогонва от държавата!В 787 г. на Седмия вселенски събор в град Никея решението на предишния събор се отменя. Голяма роля играе при това императрица Ирина, вдовица на Константин V Копроним. Следващите императори — Константин VI и Михаил I са иконопочитатели.

Втори период (814 - 842 г.)[редактиране | edit source]

След поражението на Михаил I във войната с българите, в 813 г. на престола се качва Лъв V Арменец, при когото иконоборството е възстановено на основа на решенията на събора от 754 г. По време на регентството и заповед на императрица Теодора патриархът Йоан VII е отстранен, а павликяните са подложени на унищожение. Новият патриарх Методий председателства в 843 г. Константинополския поместен събор, който одобрява отново решенията на Седмия вселенски събор и отлъчва иконоборците от църквата. Главен идеолог на иконопочитанието е Йоан Дамаскин. На 11 март 843 г. се въвежда празника Неделя на православието (първа от Великия пост) за честване на иконопочитанието.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Бычков, В. Византийская эстетика. М., 1977.
  • Kessler, H. Iconography at the Crossroads. Princeton, 1993.
  • Бычков, В. Эстетика отцов Церкви. М., 1995.
  • Языкова, И. К. Богословие иконы (учебное пособие). М., 1995.
  • Parry, K. Depicting the Word: Byzantine Iconophile Thought of the Eighth and Ninth Centuries. Leiden, 1996 (The Medieval Mediterranean, 12).
  • Byzantine Defenders of Images: Eight Saints’ Lives in English Translation. Ed. A.-М. Talbot. Washington, D.C., 1998.
  • Die Patriarchen der Ikonoklastischen Zeit. Germanos I. – Methodios I. (715–847). Hg. R.-J. Lilie. Frankfurt am Main u. a., 1999 (Berliner Byzantinische Studien 5).
  • Lange, G. Bild und Wort. Die katechetischen Funktionen des Bildes in der griechischen Theologie des sechsten bis neunten Jahrhunderts. Hg. von Reinhard Hoeps und Alex Stock). 2. erweiterte Aufl. Paderborn, 1999 (IKON. Bild + Theologie, 3).
  • Тарабукин, Н. М. Смысл иконы. М., 1999.
  • Besançon, А. The Forbidden Image: An Intellectual History of Iconoclasm. Chicago, 2001 (= Безансон, А. Запретный образ. Интеллектуальная история иконоборчества. М., 1999).
  • Рыжов, Ю. Философия иконы в традиции Востока и Запада. – http://www.binetti.ru/studia/ryzhov_2.shtml.
  • Barber, C. Figure and Likeness: On the Limits of Representation in Byzantine Iconoclasm. Princeton, 2002.
  • Живов, В. М. Богословие иконы в первый период иконоборческих споров. - В: Разыскания в области истории и предыстории русской культуры. М., 2002, 40–69.
  • Харитонов, Хр. Нумизматични аспекти на иконоборчеството във Византия през VІІІ-ІХ век. - Известия на Регионалния исторически музей – Велико Търново, 17-18, 2002, 299-304.
  • Vikan, G. Sacred Images and Sacred Power in Byzantium. Aldershot, 2003 (Variorum Collected Studies Series).
  • Успенский, Б. А. Семиотика искусства: Поэтика композиции. Семиотика иконы. Статьи об искусстве. М., 2005.
  • Auzépy, M.-F. L'histoire des iconoclastes. Paris, 2007 (Bilans de recherchе, 2).
  • Великов, Ю. Словото за Образа. Теодор Абу Кура и свети Кирил Философ и защитата на светите икони през девети век. С., 2010.
  • Ivanovic, F. Symbol and Icon: Dionysius the Areopagite and the Iconoclastic Crisis. Eugene (OR), 2010.
  • Teodoro lo Studita, Antirrheticus Adversus Iconomachos. Confutazioni contro gli avversari delle sante icone, a cura di Antonio Calisi, Chàrisma Edizioni, Bari 2013, pp. 106. ISBN 978-88-9085-590-0