Михаил III (Византия)
- За други значения Михаил III вижте пояснителната страница.
| Михаил III | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Михаил III в хрониката на Скилица | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 842 - 867 (самостоятелно от 856) | |
| Роден | 19 януари, 840 | |
| Починал | 23/ 24 септември 867 | |
| Константинопол Византия | ||
| Предшественик | Теофил | |
| Наследник | Василий I Македонец | |
Михаил III Пияницата (на гръцки: Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е византийски император, управлявал от 842 до 867 г.
Роден е като втори син на император Теофил и императрица Теодора II, но поради смъртта на по-стария му брат Константин скоро след рождението си е обявен за съимператор на баща си. Така Михаил идва на трона едва двегодишен.
Съдържание |
Управление[редактиране]
Михаил III е третият и традиционно считан за последен член на Аморийската династия. Пропагандата на по-късната Македонска династия го представя като неспособен и слаб владетел за да оправдае възкачването на Василий I.
Вътрешна политика[редактиране]
През по-голямата част от управлението на Михаил III Византия е управлявана от регенти, определяни от майка му императрица Теодора II, която има решаваща роля докато императора е още малолетен. През 843 г. по инициатива на Теодора е свикан църковен събор, на който окончателно е отхвърлено иконоборството. Иконоборческият патриарх Йоан VII Граматик е сменен с Патриарх Методий I. В следващите години традициите на православното иконопочитание са възстановени.
По-късно голямо влияние има неговият чичо кесарят Варда с чиято помощ Михаил III отхвърля регентството на майка си (856 г.). През този период империята преживява икономически възход, води успешни войни и дипломация и се стабилизира в политическо отношение.
Външна политика[редактиране]
При Михаил ІІІ империята води успешни войни с България, славяните и арабите. В 855 г., при регенството на Теодора, ромейски войски присъединяват областта Загора и някои крепости (Филипопол, Дебелт, Анхиало и Месемврия) докато България е ангажирана във война с Франкското кралство.
В 856-863 г. византийците водят война в Мала Азия срещу арабската династия на Абасидите и техните васали. Императора лично взима участие, но е победен през 860 година. Въпреки това военните действия са доведени до успешен за империята край.
По времето на Михаил ІІІ, варягите за пръв път нападат Византия (865 г.). Тяхната военно-морска експедиция срещу Константинопол е прекратена, сключен е мир, а императора наема контингент от варяги като част от личната си охрана.
По идея на патриарх Фотий в 860 г. е изпратена дипломатическа мисия водена от Константин-Кирил Философ и брат му Методий до хазарите, с цел да предотврати тяхното преминаване към юдаизма. Въпреки блестящото представяне на Методий пратеничеството не постига успех. През 862 година по молба на княз Ростислав императора изпраща светите братя Кирил и Методий във Великоморавия, където трябва да разпространят християнството на славянски език.
В 863 година е сключен мирен договор с България, съгласно който българите се задължават да приемат християнството от Византия. Император Михаил ІІІ става кръстник на княз Борис I под чието управление се извършва масовото покръстване на българския народ.
Преврат срещу Михаил ІІІ[редактиране]
През последните години от управлението си Михаил ІІІ обръща все по-малко внимание на държавата и се впуска в безделие и алкохолизъм. Скандал предизвиква развода на императора с първата му съпруга Евдокия Декаполитиса и сватбата с неговата любовница Евдокия Ингерина, дъщеря на варяжки телохранител.
През 866 г. по внушение на своя нов фаворит, бившият коняр Василий, император Михаил допуска убийството на чичо си, кесаря Варда, заподозрян в заговор. Василий на свой ред получава титлата кесар, но скоро след това започва да губи благоволението на владетеля. През нощта на 23/24 септември 867 г. Михаил ІІІ е свален чрез преврат и убит в покоите си от своя придворен любимец, който наследява трона като Василий I Македонец.
Литература[редактиране]
- Bulgarian historical review (2005), United Center for Research and Training in History, Published by Pub. House of the Bulgarian Academy of Sciences, v.33:no.1-4.
- John V.A. Fine Jr., The Early Medieval Balkans, Ann Arbor, 1983.
- Gjuzelev, V., (1988) Medieval Bulgaria, Byzantine Empire, Black Sea, Venice, Genoa (Centre culturel du monde byzantin). Published by Verlag Baier.
| Теофил | → | Византийски император (842 – 23/24 септември 867) | → | Василий I Македонец |
