Михаил III (Византия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил III
византийски император
Michael iii.jpg
Михаил III в хрониката на Скилица
Лични данни
Управление 842 - 867 (самостоятелно от 856)
Роден 19 януари 840
Починал 23/ 24 септември 867
Константинопол Византия
Предшественик Теофил
Наследник Василий I Македонец
Семейство
Династия Аморийска династия
Баща Теофил
Майка Теодора II
Бракове Евдокия Декаполитиса
Евдокия Ингерина
Михаил III в Общомедия
За други значения Михаил III вижте пояснителната страница.

Михаил III Пияницата (на гръцки: Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 842 до 867 година.

Михаил III е третият и последен император от Аморийската (Фригийската) династия. Пропагандата на по-късната Македонска династия го затвърждава представата за Михаил III като неспособен и слаб владетел, за да оправдае възкачването на Василий I Македонец.

Роден е като втори син на император Теофил и императрица Теодора II. Поради смъртта на по-големия му брат Константин, скоро след рождението си е обявен за наследник и съимператор на баща си. След като Теофил умира през януари 842 г., Михаил идва на трона едва двегодишен.

Управление[редактиране | edit source]

През по-голямата част от царуването на Михаил III, Византия е управлявана от регенти, определяни от майка му императрица Теодора II, която има решаваща роля докато императора е още малолетен. През 843 г. по инициатива на Теодора е свикан църковен събор, на който окончателно е отхвърлено иконоборството. Иконоборческият патриарх Йоан VII Граматик е сменен с Патриарх Методий I. В следващите години традициите на православното иконопочитание са възстановени.

По-късно голямо влияние има неговият чичо кесарят Варда, с чиято помощ Михаил III отхвърля регентството на майка си (856 г.). Въпреки слабата личност на императора, способният кесар Варда ръководи държавата, която през този период преживява икономически и културен разцвет, води успешни войни и осъществява важни дипломатически постижения, най-важното от които е преминаването на България към християнството.

Външна политика[редактиране | edit source]

През 843/4 г. правителството в Константинопол предприема сурови мерки срещу сектата на павликяните в източната част на Мала Азия. Хиляди павликяни загубват живота си, обесени, обезглавени или разпънати на кръст, а собствеността и земите им са конфискувани от държавата. Около 100 хил. мъже, жени и деца са ослепени. Част от спасилите се павликяни се укрепват в района на градовете Амара, Таранда, Тефрике (днешен Дивриги) и основават през 844 г. павликянската държава, съществувала до 878 г. Със съдействието на арабите, войските на павликяните създават значителни трудности за византийската държава през следващите няколко десетилетия.

При Михаил ІІІ империята води успешни войни с България, славяните и арабите. В 855 г., при регенството на Теодора, ромейски войски присъединяват областта Загора и някои крепости (Филипопол, Дебелт, Анхиало и Месемврия) докато България е ангажирана във война с Франкското кралство.

Номизма на императрица Теодора, майка и регент на Михаил III. Изображението от обратната страна представя императора с по-нисък ранг от този на майка му и сестра му Текла.

В 856-863 г. византийците водят война в Мала Азия срещу арабската династия на Абасидите и техните васали. Императора лично взима участие, но е победен през 860 година. Въпреки това военните действия са доведени до успешен за империята край.

По идея на патриарх Фотий в 860 г. е изпратена дипломатическа мисия водена от Константин-Кирил Философ и брат му Методий до хазарите, с цел да предотврати тяхното преминаване към юдаизма. Въпреки блестящото представяне на Методий пратеничеството не постига успех. През 862 година по молба на княз Ростислав императора изпраща светите братя Кирил и Методий във Великоморавия, където трябва да разпространят християнството на славянски език.

В 863 година е сключен мирен договор с България, съгласно който българите се задължават да приемат християнството от Византия. Император Михаил ІІІ става кръстник на княз Борис I под чието управление се извършва масовото покръстване на българския народ.

По времето на Михаил ІІІ, варягите за пръв път нападат Византия (865 г.). Тяхната военно-морска експедиция срещу Константинопол е прекратена, сключен е мир, а императора наема контингент от варяги като част от личната си охрана.

Михаил III, изобразен как се състезава с колесница на Хиподрума

Преврат срещу Михаил ІІІ[редактиране | edit source]

През последните години от управлението си Михаил ІІІ обръща все по-малко внимание на държавата и се впуска в безделие и алкохолизъм. Пиянските пиршества и състезанията с колесници, в които дори участва лично, стават най-важните занимания за императора, запомнен в историята с прозвището "Пияницата". Скандал предизвиква развода на императора с първата му съпруга Евдокия Декаполитиса и сватбата с неговата любовница Евдокия Ингерина, дъщеря на варяжки телохранител.

През 866 г. по внушение на своя нов фаворит, бившият коняр Василий, император Михаил допуска убийството на чичо си, кесаря Варда, заподозрян в заговор. Василий на свой ред получава титлата кесар, но скоро след това започва да губи благоволението на владетеля. През нощта на 23/24 септември 867 г. Михаил ІІІ е свален чрез преврат и убит в покоите си от своя придворен любимец, който наследява трона като Василий I Македонец.

Литература[редактиране | edit source]

  • Bulgarian historical review (2005), United Center for Research and Training in History, Published by Pub. House of the Bulgarian Academy of Sciences, v.33:no.1-4.
  • John V.A. Fine Jr., The Early Medieval Balkans, Ann Arbor, 1983.
  • Gjuzelev, V., (1988) Medieval Bulgaria, Byzantine Empire, Black Sea, Venice, Genoa (Centre culturel du monde byzantin). Published by Verlag Baier.


Теофил Византийски император (842 – 23/24 септември 867) Василий I Македонец