Фотий I Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фотий
константинополски патриарх
Фотий 
Роден: ок. 820 г.
Константинопол, Византия
Починал: 6 февруари, 893 г.
Борди, Армения

Фотий I Константинополски е виден византийски богослов, Константинополски патриарх (857-867 и 877-886), енциклопедист и ритор от ІХ век. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския престол след Йоан Златоуст. Светец на Православната църква под името Фотий, патриарх Цариградски. Изиграва централна роля в покръстването на славяните и мисиите на Кирил и Методий. Основна фигура в т. нар. спор "филиокве" с Римския папски престол, станал век по-късно една от основните причини за схизмата между Източната и Западната църква.

Биография[редактиране | edit source]

По произход е арменец. Семейството му се придържа към Халкидонския символ на вярата.

Фотий е първият, който обвинява Западната църква в ерес заради добавката "и от Сина" (филиокве), направена в Никео-цариградския символ на вярата, макар по това време тя все още да не е официално приета в Рим. Фотий предприема и остра политическа полемика на богословска тематика срещу стремежа на Римския престол да наложи тотално първенство на папата. Анатемосва папа Николай I, който в отговор анатемосва него. Така започва разривът между Западната и Източната църква, довел през 1054 г. и до Великата схизма.

В първия период, когато Фотий е патриарх на Константинопол, той изпраща с покръстителска мисия братята Константин-Кирил и Методий в Моравия. Фотий е основна фигура и в приемането на християнството на княз Борис I от византийския император Михаил III. През 866 г. Фотий отправя специално послание до Борис I, чийто текст е запазен и е публикуван многократно.

Фотий е бил високо образован интелектуалец, който преди да стане патриарх се занимава с книжовна и преподавателска дейност. Съставя енциклопедическото съчинение "Библиотека", в което описва четените от него антични и апокрифни книги, много от които сега не съществуват. Той е един от предприелите покръстване на българите, учител е на св. Кирил. След завръщането си в Константинопол от заточение ок. 874 г. става възпитател на бъдещия византийски император Лъв VI Философ. Не е изключено към кръга от негови близки ученици да е принадлежал и бъдещият български владетел Симеон Велики.

Фотий е канонизиран за светец от Православната църква. Паметта му се чества на 6 февруари.

Издания[редактиране | edit source]

  • Mango, C. The Homilies of Photius. Cambridge, 1958.
  • Св. патриарх Фотий. Избранные трактаты из «Амфилохий». Перевод, составление, статья Д. Е. Афиногенова. М., 2002 (Святоотеческая письменность).
  • Leserri, V. L'epistola del patriarca Fozio al papa Niccolò I. - Augustinianum, 45, 2005, № 1, 259-263.
  • Василик, В. В. Десятая гомилия патриарха Фотия. - Studia Slavica et Balcanica Petropolitana. Петербургские славянские и балканские исследования, 2009, № 1-2, 185-194.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Пиер (Л’Юлийе), йером. Св. патриарх Фотий и християнското единство. - Духовна култура, 1958, № 2 и 3.
  • Dvornik, F. The Photian Schism. History and Legend. Cambridge, 1948.
  • Пиер (Л’Юлийе), архим. Свети Патриарх Фотий и България. - Духовна култура, 1966, № 3, 1-7.
  • Theodoridis, Christos (Ed.). Photii Patriarchae Lexicon I [A-& D], II [E-M]. Vol. 1-2. Berlin und New York, 1982-1998.
  • Каприев, Г. Византийската философия. Четири центъра на синтеза. С., 2001, 165-213.
  • Тарнанидис, Й. Вселенският патриарх Фотий и славянският свят. - В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 398-414.
  • Dorfmann-Lazarev, I. The apostolic foundation stone: the conception of orthodoxy in the controversy between Photius of Constantinople and Isaac surnamed Mrut. - In: Byzantine Orthodoxies: Papers from the Thirty-sixth Spring Symposium of Byzantine Studies, University of Durham, 23–25 March 2002. Ed. Andrew Louth and Augustine Casiday. Aldershot, 2006 (Publications of the Society for the Promotion of Byzantine Studies),
  • Колев, Сл. Патриарх Фотий. - http://www.pravoslavie.bg/Философия/Патриарх-Фотий.
  • Афиногенов, Д. Е. Учението на патриарх Фотий за свещените изображения. - Архив за средновековна философия и култура, 14, 2008,
  • Alexopoulos, Th. Der Ausgang des thearchischen Geistes. Eine Untersuchung der Filioque-Frage anhand Photios’ »Mystagogie«, Konstantin Melitiniotes’ »Zwei Antirrhetici« und Augustins »De Trinitate«. Göttingen, 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]