Неофит VIII Константинополски
|
||||||||||
Неофит VIII Константинополски (на гръцки: Νεόφυτος Η΄, Неофитос) е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград от 1891 до 1894 година, пловдивски (1872 - 1880), одрински (1880 - 1886) и пелагонийски (1887 - 1891) владика.
Биография [редактиране]
Неофит е роден в свещеническо семейство със светското име Йоаким Папаконстантину (Ιωακείμ Παπακωνσταντίνου) в 1832 година в македонското гръцко село Кюпкьой (днес Проти), тогава в Османската империя. На възраст от шест години е изпратен в манастира „Богородица Икосифиниса“. Учи в богословското училище в Халки от 1851 г. По време на следването си той е ръкоположен за дякон и се преименува на Неофитос (Неофит).
След звършване на обучението си работи за кратко като учител, а след това като помощник на нисийския, а по-късно на струмишкия митрополит. След това заминава за Германия, където учи теология в Мюнхен. След завръщането си става архидякон на амасийския митрополит, който го ръкополага за презвитер и архимандрит.
На 25 ноември 1867 г. е избран за правищки епископ.[1] На 19 януари 1872 е прехвърлен в Пловдивска епархия, на мястото на приелия Българската екзархия и осъден от Патриаршията Панарет.
През 1878 е номиниран на патриархалните избори, на които е избран за патриарх Йоаким III. През 1880 е прехвърлен в Одринска епархия. През 1886 той подава оставка и отива в манастира Ватопед на Света гора. През 1887 обаче е избран за пелагонийски митрополит, а в 1891 година за никополски и превезки.
Умира в 1909 година.[2]
Бележки [редактиране]
- ↑ Πίνακας γνωστών Επισκόπων και Μητροπολιτών της Ι.Μ.Ελευθερουπόλεως
- ↑ Биография на сайта на Вселенската патриаршия
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |