Лудвиг Максимилиан университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг Максимилиан университет
Ludwig-Maximilians-Universität MünchenUniversitas Ludovico-Maximilianea Monacensis
Основаване 1472 (като Университет на Инголдщат до 1802 г.)
Вид държавен
Ректор Бернд Хубер
Преподаватели 16.943 (от които 747 професори) (Зимен семестър 2013/2014)
Студенти 50.542 (Зимен семестър 2013/20104; 15% чуждестранни)
Местоположение Мюнхен, Бавария, Германия
Цветове зелено и бяло         
Уебсайт uni-muenchen.de
Герб на ЛМУ
Лудвиг Максимилиан университет в Общомедия

Лудвиг Максимилиан университет, накратко ЛМУ или Уни Мюнхен (Ludwig-Maximilians-Universität München; LMU; Uni München) е университет в баварската столица Мюнхен в Германия. Наименован е на основателите си херцог Лудвиг IX и крал Максимилиан I Йосиф.[1]

През зимния семестър 2009/10 в него са записани 45 649 студенти. Той е вторият по големина в Германия. Има 700 професори и 18 факултета и 150 специалности. В него работят 12 300 служители.

История[редактиране | edit source]

Основан е с папско разрешение от херцог Лудвиг IX, херцог на Бавария-Ландсхут през 1472 г. в Инголщат. Заради опасността от французите, Максимилиан I през 1800 г. го премества в Ландсхут и от 1802 г. носи сегашното си име. През ноември 1826 г. крал Лудвиг I повторно премества университета от Ландсхут в Мюнхен. През 1840 г. се построява сегашната му сграда от Фридрих фон Гертнер, първоначално имаща възможност да поеме хиляда души. Посредством преместването кралят цели формирането на елитите да се случва близо до двореца, както и сближаването на университета с намиращите се в Мюнхен академии на науките и на изящните изкуства. [2][3]

Още от самото начало университетът е отворен и за католици, и за протестанти. За ръководител на катедрата по философия е избран Фридрих Шелинг. Университетът се превръща в едно от най-блестящите средища на католицизма в Германия. Други водещи фигури от началния период на университета са Гьорес, Бадер, Дьолингер, Йохан Непомук Рингсайс, Ернст фон Ласо и Клеменс фон Брентано. [3]

През 1852 г. Юстус фон Либиг става професор по химия в университета. Друг професор, Макс фон Петенкорфер, открива причините за холерата след епидемията от 1854 г. През 1854 г. към университета се присъединява и Вилхелм Хайнрих Рил, който става основоположник на Баварския национален музей. [4]

Галерия[редактиране | edit source]

Известни личности[редактиране | edit source]

Преподаватели
Студенти и докторанти

Литература[редактиране | edit source]

  • Laetitia Boehm (Hrsg.): Biographisches Lexikon der Ludwig-Maximilians-Universität München. Duncker und Humblot, Berlin 1998, ISBN 3-428-09267-8.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Landshut (1800 - 1826). Ludwig-Maximilians-Universität München. Abgerufen am 6. Januar 2010.
  2. Ludwig-Maximilians-Universität München. Staatliches Bauamt München 2. Abg. 6. Januar 2010.
  3. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 117-121.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 138-140.

Външни препратки[редактиране | edit source]