Теодор Хойс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за германския политик. За моста вижте Теодор Хойс (мост).

Теодор Хойс
Теодор Хойс
Мандат
13 септември 1949 – 12 септември 1959 г.
Наследник Хайнрих Любке
Роден 31 януари 1884
Бракенхайм, Германия
Починал 12 декември 1963 (на 79 г.)
Щутгарт, Германия
Националност германец
Съпруг(а) Ели Хойс-Кнап (1881-1952)
Полит. партия ФФП (1910-1918)
ДДП (1918-1933)
ФДП (1948-1963)
Университет Уни „Мюнхен“
Професия журналистполитик
Подпис Signatur Theodor Heuss.jpg
Портал  Портална икона   Политика

Теодор Хойс (на немски: Theodor Heuss) е немски политик, либерал и 1-ви бундеспрезидент на Германия.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Хойс е роден в Бракхайм, в близост до Хайлброн, провинция Баден-Вюртемберг. Следва икономика, държавно право, история, философия и история на изкуството в Мюнхен и Берлин. Получава докторат през 1905 г. в Мюнхен. През 1908 г. се жени за Ели Хойс-Кнап (1881 - 1952), от която има син.

След завършване на образованието си работи като политически журналист и директор на списанието "Die Hilfe" ("Помощта") в Берлин от 1905 до 1912 г.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

От 1912 до 1918 г. е главен редактор на "Neckarzeitung" ("Вестник Некар") в Хайлброн. В Берлин работи като редактор на новинарския седмичник "Deutsche Politik" ("Немска политика"). През 1910 г. се присъединява към Прогресивната народна партия (на немски: Fortschrittliche Volkspartei), в която остава до 1918 г.

Между двете световни войни[редактиране | edit source]

Между 1923 и 1926 г. публикува списанието „Die Deutsche Nation“ (от немски „Немската нация“). През 1918 г. става член на Германската Демократична партия (Deutsche Demokratische Partei, DDP), политическият наследник на Прогресивната народна партия. Член на парламента от 1924 до 1928 г. и от 1930 до 1933 г.

През 1933 г., заедно със своите съпартийци от Германската демократична партия, Хойс гласува за „Позволителния закон“ (от немски Ermächtigungsgesetz), който дава изключителна власт на Адолф Хитлер. След края на мандата си в Райхстага, когато в Германия се забраняват политическите партии, Хойс се оттегля от активен обществен живот.

Години на националсоциализъм (1933-1945)[редактиране | edit source]

В годините на Третия райх, Хойс остава в контакт с мрежа от либерали, което довежда до връзки с германската съпротива в края на войната, но Хойс остава безучастен.

През 1941 г. е сътрудник на либералния вестник „Франкфуртер Цайтунг“ (Frankfurter Zeitung), в който публикува предимнно исторически и културни статии. През 1942 г. по заповед на Хитлер се забранява на германските вестници да публикуват текстове на Хойс. Хойс продължава да пише, но вече под псевдонимите Томас Бракхайм (Thomas Brackheim) и р.с. (r.s.). Под псевдоним издава през 1940 г. и кратка биография на химика Юстус фон Либих.

През 1943-1945 г. живее и работи в Хайделберг. Работи предимнно върху биографията на Роберт Бош, която му е поръчана от самия индустриалец преди неговата смърт.

След Втората световна война (1945-1963)[редактиране | edit source]

В Хайделберг го заварва и краят на Втората световна война, където през 1945 г. заедно с Рудолф Агрикола и Херман Кнор получава лиценз за издаването на един от първите следвоенни вестници, „Рейн-Некар-Цайтунг“ (Rhein-Neckar-Zeitung).

На 24 септемри 1945 г. е провъзгласен от американската военна администрация за министър на културата в провинция Баден-Вюртемберг. Между 1946 и 1947 г. е преподавател по история в Техническия иниверситет в Щутгарт. Като един от създателите на либералната Народна демократична партия, превърнала се в Свободна Демократическа партия, става член на парламента в провинция (Ландтаг) на Баден-Вюртемберг от 1946 до 1949 г. През 1949 г. Хойс получва титлата Доктор хонорис кауза от берлинския свободен университет.

През декември 1948 г. е избран за председател на новосъздадената западногерманска Свободна Демократическа партия. Пропагандира обединяването на всички либерални партии във ФРГ, превъзмогвайки разделението между десни и леви либерали, съществуващо през Ваймарската ребублика. През 1948 г. става член на Парламентарния съвет (Parlamentarischer Rat) и получава голямо влияние върху Основния закон (Grundgesetz) - конституцията на Федерална република Германия.

В първия германски Бундестаг е избран за депутат от листата на либералите, които напуска след като е избран от Федералното събрание (Bundesversammlung) за Бундеспрезидент на Федералната република. На избора неговата кандидатура е препочетена на второто гласуване пред тази на социалдемократа Курт Шумахер. През 1954 г. Хойс е преизбран на поста Бундеспрезидент още при първото гласуване и остава на власт до 1959 г. Той не пожелава да управлява трети мандат, защото това би наложило промени в конституцията.

Хойс дава точна форма на дейността на президента като управлява обективно. Като представител на либералите и на културните традиции на Германия, той е символ на увереността в следвоенна Германия. Неговите международни посещения допринасят в голяма степен за високата оценка, давана на все още младата Федерална република.

Хойс е застъпник на идеята за въоръжаване и изграждане на самостоятелна армия на Западна Германия, което му създава противници. Когато през 1955 г. армията е факт, противниците му са сломени. По този повод в една свояиронична реч към новите войници той казва "Nun siegt mal schön!" ("Хайде сега побеждавайте"), но отправена към бившите си противници.

През 1959 г. Хойс е награден с престижната Награда за мир на Организацията на германските книгоразпространители (Friedenspreis des Deutschen Buchhandels).

Умира през 1963 г. в Щутгарт, където е и погребан.

През 1964 г. се учредява Фондацията „Теодор Хойс“, която годишно раздава наградите за гражданска инициатива и смелост в областта на демокрацията.

От 2002 г. последният му дом в Щутгарт е превърнат в Къща музей Теодор Хойс. Самолетът, използван от Бундеспрезидента, носи неговото име.

Външни препратки[редактиране | edit source]