Теодор Хойс
|
||||||||
Теодор Хойс (31 януари 1884 - 12 декември 1963) е немски политик. Той е либерал и първия президент на Федерална Република Германия.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Хойс е роден в Бракхайм, в близост до Хайлброн, провинция Баден-Вюртемберг. След като завършва гимназия, той следва икономика, държавно право, история, философия и история на изкуството в Мюнхен и Берлин. Получава докторат през 1905 година в Мюнхен. През 1908 година се жени за Ели Хойс-Кнап (1881 - 1952), от която има син. След завършване на своето образование, той работи като политически журналист и е директор на списанието "Die Hilfe" ("Помощта") в Берлин от 1905 до 1912 година.
От 1912 до 1918 година той е главен редактор на "Neckarzeitung" ("Вестник Некар") в Хайлброн. В Берлин той работи като редактор на седмичния новинарник "Deutsche Politik" ("Немска политика"). През 1910 той се присъединява към Прогресивната народна партия (на немски: Fortschrittliche Volkspartei), в която остава до 1918 година.
Между 1923 и 1926 година той публикува списанието "Die Deutsche Nation" (от немски „Немската нация“). Хойс става член на Германската Демократична партия (Deutsche Demokratische Partei, DDP) през 1918 година, която представлява политическия наследник на Прогресивната народна партия. Той е член на парламентаа от 1924 до 1928 и от 1930 до 1933 година.
През 1933 година, заедно със своите съпартииници от Германската Демократична партия, Хойс гласува за „Позволителния закон“ (от немски Ermächtigungsgesetz), който дава изключителна власт на Адолф Хитлер. След края на своя мандат в Райхстага, когато в Германия се забраняват политическите партии, Хойс той се връща към личния си живот.
[редактиране] Години на националсоциализъм
В годините на Третия райх, Хойс остава в контакт с мрежа от либерали, което довежда до връзки с германската съпротива в края на войната, но Хойс остава безучастен.
През 1941 година Хойс е сътрудник на либералния вестник „Франкфуртер Цайтунг“ (Frankfurter Zeitung), в който публикува предимнно исторически и културни статии. През 1942 година, националсоциалистите забраняват по заповед на Адолф Хитлер на германските вестници да публикуват текстове на Хойс. Теодор Хойс продължава да пише, но вече под псевдоними, като Томас Бракхайм (Thomas Brackheim) и р.с. (r.s.). Под псевдоним издава и кратка биография на химика Юстус фон Либих, която излиза през 1940 година от печат.
През годините 1943-1945 година той живее и работи в Хайделберг. Тук е работи предимнно върху биографията на Роберт Бош, която му е поръчана от самия индустриалец преди неговата смърт.
[редактиране] След Втората световна война
В Хайделберг го заварва и краят на Втората световна война. Тук, заедно с Рудолф Агрикола и Херман Кнор получава през 1945 година лиценз за издаването на един от първите следвоенни вестници, „Рейн-Некар-Цайтунг“ (Rhein-Neckar-Zeitung).
На 24. септемри 1945 е провъзгрласен от американскита военна администрация за министър на културата в провинция Баден-Вюртемберг. Между 1946 и 1947 година е преподавател по история в Техническия иниверситет в Щутгарт. Като един от създателите на либералната Народната демократична партия, превърнала се в Свободна Демократична партия, той става член на парламент в провинция (Ландтаг) на Баден-Вюртемберг от 1946 до 1949. През 1949 година, Хойс получва титлата Доктор хонорис кауза берлинския свободен университет.
През декември 1948 той е избран за председател на новосъздадената западногерманска Свободна Демократическа партия. Той пропагандира обединяването на всички либерални партии във ФРГ, превъзмогвайки разделението между десни и леви либерали, съществуващо през Ваймарската ребублика. През 1948 година той става член на Парламентарния съвет (Parlamentarischer Rat) и получава голямо влияние върху Основния закон (Grundgesetz) - конституцията на Федерална република Германия.
В първия германски Бундестаг е избран за депутат от листата на либералите, които напуска след като е избран от Федералното събрание (Bundesversammlung) за Бундеспрезидент на федералната Република. На избора той е препочетен на второто гласувне пред социалдемократа Курт Шумахер. През 1954 година той е преизбран на постта Бундеспрезидент още при първото гласуване и остава на власт до 1959. Той не пожелава да управлява и трети мандат, защото това би наложило промени на конституцията.
Хойс дава точна форма на дейността на президента като управлява обективно. Като представител на либералите и на културните традиции на Германия, той е символ на увереността в следвоенна Германия. Неговите международни посещения допринасят в голяма степен за висока оценка, давана на все още младата Федерална Република Германия.
Хойс е застъпник на идеята да въоръжаване и изграждане на самостоятелна армия на Западна Германия, което му създава противници. Когато през 1955 година армията е факт, противниците му са сломени. По този повод в една свояиронична реч към новите войници той казва "Nun siegt mal schön!" ("Хайде сега побеждавайте"), но отправена към бившите си противници.
През 1959 година Хойс е награден с престижната Награда за Мир от Германската книжна търговия (Friedenspreis des Deutschen Buchhandels). През 1963 година той умира в Щутгарт, където е и погребан.
През 1964 година се учредява Фодацията Теодор Хойс, която годишно раздава наградите за гражданска инициатива и смелост в областта на демокрацията.
От 2002 година неговото последното жилище в Щутгарт е превърнато в Къща музей Теодор Хойс. Самолетът, използван от Бундеспрезидент, е кръстен на името на първия Бундеспрезидент на ФРГ / Теодор Хойс.
[редактиране] Външни препратки
- ((de)) Биография на Теодор Хойс в dhm.de
- ((de)) Фондация "Къщата на Теодор Хойс"
- ((de)) ((en)) ((es)) ((fr)) Страницат на Буднеспрезидента - кратка хронологична биография на Хойс
|
|||||||
