Бундеспрезидент (Германия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щандарт на бундеспрезидента
Вила Хамершмит, Бон

Федералният президент (на немски: Bundespräsident; още бундеспрезидент) е държавният глава на Федерална Република Германия (докато главите на отделните федерални провинции са наричани само президенти). От 18 март 2012 г. федерален президент е Йоахим Гаук.

Функциите на федералния президент са определени от Конституцията на ФРГ. Властта, с която разполага федералният президент на Германия в германската политическата система, е силно ограничена от конституцията. Институцията федерален президент разполага най-вече с представителни функции, за което тя се нарича още pouvoir neutre (в превод: неутрална власт). Като институция тя се причислява към изпълнителната власт.

Седалищата на президента са Дворецът Белвю в германската столицата Берлин и Вила Хамершмит в бившата столица Бон. В помощ на президента е изградено специално ведомство, т.н. президентска служба (Bundespräsidialamt), която консултира, информира, подготвя и улеснява работата на федералния президент[1].

Федералният президент се избира за период от 5 год. от Федералното събрание. Преизбиране на встъпил в длъжността президент е възможно само веднъж. Многократен избор е възможен, само ако след 2-ия период следва друг президент[1]. Хорст Кьолер е преизбран на изборите за федерален президент на 23 май 2009 г.

Президентът днес[редактиране | edit source]

Квалификация[редактиране | edit source]

За президент могат да бъдат избирани всички граждани на Германия, които имат правото да гласуват за Бундестага и са навършили 40 год.[2]. До август 2008 г. най-младият федерален президент е Валтер Шел - когато встъпва в длъжност, той е бил на 54 год.

Изборът на кандидатите зависи от съотношението на партиите във Федералното събрание. В зависимост от статуквото (status quo) големите партии (ХДС и СПД) водят консултации за подходящ кандидат, за да му осигурят абсолютното мнозинство. В този аспект е и неписаното правило, че кандидати, получили мнозинство, принадлежат на някоя от големите партии[1].

Кандидатът, а и бъдещият президент, не е длъжен да е член на парламента, правителството или някоя от законодателните власти в провинциите. Така например предишният президент Хорст Кьолер е бил преди избора си директор на Международния валутен фонд.

Избор[редактиране | edit source]

Изборът на федерален президент е конституиран чрез член 54 на Конституцията на ФРГ[3]. Федералният президент не е пряко избиран от народа, а чрез членовете на Федералното събрание, поради което заеманата от него позиция в контекста на политическата система на Германия е слаба[1].

За избора на федерален президент се свиква специално федерално събрание, което е и единствената му задача. То се състои от членовете на Бундестага, Бундесрата и делегати, избрани от законодателната власт (Ландтаг) на федералните провинции[1]. Въпреки това не е задължително делегатите сами да са членове на тази законодателна власт — често уважавани граждани са избирани за такива. Самият избор на федерален президент протича чрез тайно гласуване.

Като цяло Федералното събрание наброява повече от 1000 души (почти по равно от Бундестага и Бундесрата). Германската конституция задължава това събрание да бъде свикано 30 дни преди изтичането на мандата на текущия президент. На практика то се свиква веднъж на всеки 5 год. (във всички години, завършващи на цифра "4" или "9"). От 1979 г. Федералното събрание се събира на 23 май - датата на създаването на тогавашната ФРГ през 1949 г., и се свиква от председателя на Бундестага.

Федералният президент не може да бъде избран на 1 заседание на федералното събрание за период повече от 5 год. За да бъде преизбран, трябва да бъде свикано ново събрание, което пак е възможно едва 30 дни преди изтичането на мандата. Преизбирането на даден президент може да става само веднъж за период от 5 год.

Федералното събрание се опитва да избере президент чрез абсолютно мнозинство на гласове. Ако след 2 гласувания никой кандидат не получава такъв вид подкрепа, чрез 3-ти вот кандидатът се избира с обикновено мнозинство, независимо от големината на мнозинството[1]. Последното се е случвало досега 2 пъти: при избирането на Густав Хайнеман през 1969 г. и при избора на Роман Херцог през 1994 г.[1]

Всички избрани досега президенти са били преди това активни политици и дължат избора си на партията, която ги е издигнала и която е съставяла същевременно мнозинството във федералното събрание[1]. Президентът получава годишна заплата от 213 000 евро, което продължава и след като изтече неговият мандат.

При приемане на своя пост бундеспрезидентът трябва да даде следната клетва, формулирана в член 56. от Конституцията:

Заклевам се да отдам живота си в името на доброто на германците, да увелича техните облаги, да избегна всякаква вреда над тях, да поддържам и браня конституцията и правилника на Федерацията, да изпълнявам съвестно своите задължения и да съм справедлив с всички.

По избор президентът може да добави[4] и: "Затова нека Бог ми помага".

Задължения[редактиране | edit source]

Властта, с която разполага федералният президент на Германия, е представителна[1]. Той няма правото да дава указания и да се меси във водените от федералното правителство политики[5]. Той има само правото да дава напътствия, които обаче не са обвързващи.

За разлика от много други страни, вкл. България, в Германия президентът не е главнокомандващ на въоръжените сили. По време на мир тази роля се пада на правителството за защита и най-вече на канцлера по време на война, както е и според член 65а[6]. Президентът има следните задължения.

Назначаване на Федералното правителство[редактиране | edit source]

Според член 63 от Конституцията на ФРГ канцлерът се предлага на Бундестага за избор от федералния президент. Бундестагът има правото да го избере. В случай, че го избере, президентът го назначава на служба. Бундестагът обаче може да отхвърли предложението на президента и да избере свой кандидат, който президентът трябва да назначи на длйжност. Формално назначаването става чрез подписването на съответния документ[1].

Ако обаче изборът на канцлер е протекъл в нарушение на конституцията или кандидатът е противоконституционен, федералният президент може (и е задължен) да откаже назначаването и във втория случай да се обърне към Конституционния съд[1].

Бундеспрезидентът назначава и уволнява формално и останалите членове на Федералното правителство само "по предложение на канцлера" (записано в член 64)[1]. Президентът от своя страна може да отстрани канцлера, но само след вот на Бундестага[7]. Ако това стане, то този, който заема поста на канцлер, се избира от Бундестага[8].

Разпускане на Бундестага[редактиране | edit source]

В случай, че Бундестагът избере някого за служба в правителството или за канцлер чрез обикновено, а не квалифицирано мнозинство, президентът може, по своя преценка, да назначи тази личност за канцлер или да разпусне Бундестага. При случай на отхвърляне на таен вот в Бундестага и на предложение на действащия канцлер за разпускане, президентът, отново по своя преценка, може да разпусне Бундестага за 21 дни. Досега тази власт е използвана само 3 пъти в историята на Федералната република. И в трите случая не е сигурно, че мотивите за разпускането са такива, каквито са заложени в конституцията.

Провъзгласяване на законите[редактиране | edit source]

Всички федерални закони трябва да бъдат подписани от президента и след това обнародвани в „Държавен вестник“, за да могат да влязат в сила. Нормативни административни актове като постановления, правилници и наредби се изготвят и подписват от съответната служба и също се обнародват в „Държавен вестник“[9].

Преди да подпише, президентът трябва да провери дали законът съответства на конституцията и/или неговото съдържание е конституционно. Ако не е така, той има правото (а и задължението) да откаже да подпише закона. Такова отвхърляне се е случвало до август 2008 г. само 8 пъти, като последните 2 са били при предишния президент Хорст Кьолер през октомври и декември 2006 г. Отказът не може да бъде политически мотивиран, а трябва да е само на правова основа и то обоснован. За тази си функция той често е наричан пазител на конституцията (Hüter der Verfassung)[1]. Досега, както и през 2006 г., президентът винаги е отказвал подписване поради съмнение в това дали законът съответства на конституцията.

Чуждестранни връзки[редактиране | edit source]

Президентът взема участие в чуждестранни визити и получава чуждестранни почетни звания. Той също сключва мирни договори с други държави, акредитира германски дипломати и получава писма, касаещи акредитирането на чуждестранни дипломати.

Амнистия и отличия[редактиране | edit source]

Президентът може да помилва осъдени от федералното правораздаване, което се случва рядко, както и да награждава с почести и ордени.

При извънредно положение[редактиране | edit source]

При случай на национална криза законът обозначава президента като посредник. При определени условия президентът може да обявява състояние на "криза".

Други задължения[редактиране | edit source]

Президентът назначава федералните съдии, федералните служители и военните офицери. Тези назначения изискват парафа на канцлера или на съответния ресорен министър[10].

Заместници[редактиране | edit source]

Конституцията не предвижда длъжността вицепрезидент. Ако президентът е извън страната или длъжността му е свободна, президентът на Бундесрата (тази позиция се заема от премиерите на провинциите за 1 го. на ротационен принцип) става временно президент. Докато прави това, тя/той няма право да остава едновременно и на поста си като президент на Бундесрата.

Ако президентът умре или е премахнат от поста си чрез импийчмънт, то до 30 дни се назначава нов. Такъв случай досега не е имало в Германия.

Докато президентът е на пътуване или отсъства, президентът на Бундесрата няма право да приема неговата роля, но може да "представлява" бундеспрезидента, работейки по задачите, които изискват само физическа работа като присъствие на определено място или неотложно подписване на документи.

Импийчмънт[редактиране | edit source]

Президентът ползва имунитет и не може да бъде отстранен чрез гласуване. Единственият механизъм, чрез който е възможно той да бъде отстранен от тази му длъжност, е импийчмънт от Бундестага или Бундесрата поради нарушаване на законите на Германия. Веднъж приложен, процесът по отстраняване върху президент, той преминава във федералния конституционен съд, който трябва да реши дали обвинението е основателно и дали президентът е виновен. Съдът има последната дума и възможността след решение, че президентът е виновен, да го отстрани от длъжност. До днес това не се е случвало в Германия.

Резиденции[редактиране | edit source]

Първата официална резиденция на президента е Дворецът Белвю в Берлин. Втората резиденция е Вила Хамершмит в Бон. Това е заложено в контекста на Обединението на Германия през 1990 г. и преместването на официалната столица от Бон в Берлин.

Бон, след преместването в Берлин, остава административна столица на Германия и седалище на няколко министерства (като Министерството за икономическо сътрудничество и развитие), комитети и агенции. Точно кои институции остават, а и в някои случаи са преместени от други градове в Бон, е регламентирано чрез специален закон, т.н. „Закон Берлин/Бон“ (Berlin/Bonn-Gesetz) от 1994 г.

Списък на федералните президенти[редактиране | edit source]

След Втората световна война в периода от 7 септември до 12 септември 1949 г. функцията на федерален президент се изпълнява от служебно назначения Карл Арнолд.

Списък на федералните президенти на Федерална република Германия
Nr. Име Партия Начало на мандата Край на мандата
1 DBP - Bundespräsident Theodor Heuss - 80 Pfennig - 1982.jpg Теодор Хойс (1884–1963) ФДП 12 септември 1949 1 12 септември 1959
2 DBP 1967 543 Heinrich Lübke.jpg Хайнрих Любке (1894–1972) ХДС 13 септември 1959 30 юни 1969
3 Stamps of Germany (BRD) 1971, MiNr 645.jpgГустав Хайнеман (1899–1976) СДП 1 юли 1969 30 юни 1974
4 Bundesarchiv Bild 146-1989-047-20, Walter Scheel.jpgВалтер Шел (* 1919) ФДП 1 юли 1974 30 юни 1979
5 Karl Carstens Briefmarke.jpg Карл Карстенс (1914–1992) ХДС 1 юли 1979 30 юни 1984
6 Richard von Weizsäcker.jpg Рихард фон Вайцзекер (* 1920) ХДС 1 юли 1984 30 юни 1994
7 Roman Herzog.jpg Роман Херцог (* 1934) ХДС 1 юли 1994 30 юни 1999
8 Johannes rau 2004-05-16 berlin-RZ.jpg Йоханес Рау (1931–2006) СДП 1 юли 1999 30 юни 2004
9 Horst Köhler.jpg Хорст Кьолер (* 1943) ХДС 1 юли 2004 31 май 2010 2
(подал оставка)
10 Landtag Niedersachsen DSCF7769.JPG Кристиан Вулф (* 1959) ХДС 30 юни 2010 17 февруари 20123
(подал оставка)
11 Йоахим Гаук (* 1940) СДП 18 март 2012

Забележки:

(1) Член 136, ал. 2 от Конституцията на ФРГ постановява, че до избирането на първия федералния президент тази функция се изпълнява от председателя на Бундесрата. Бундесратът се събира за първи път на 7 септември 1949 г. и избира на тази дата Карл Арнолд за негов президент.
(2) След оставката на Хорст Кьолер на 31 май 2010 до 30 юни 2010 и.д. федерален президент е Йенс Бойрнзен, като функциите на федералния президент са определени в член 57 от Конституцията на ФРГ.
(3) От 17 февруари и.д. федерален президент е Хорст Зеехофер, като функциите на федералния президент са определени в член 57 от Конституцията на ФРГ.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Wolfgang Rudzio: Das Politische System der Bundesrepublik Deutschland (Политическата система на Федерална република Германия)
  2. Член 54, абзац 1 от Конституцията на ФРГ
  3. член 54 на конституцията на ФРГ - за бундеспрезидента
  4. Член 56 от Конституцията на ФРГ
  5. Член 65 от Конституцията на ФРГ
  6. Член 65а от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Конституция на Федерална република Германия)
  7. член 67 от Конституцията на ФРГ
  8. член 67 от Констируцията на ФРГ
  9. Член 82 от Констируцията на ФРГ
  10. Член 60 от Конституцията на ФРГ)

Литература[редактиране | edit source]

  • Волфганг Рудцио: Das Politische System der Bundesrepublik Deutschland (Политическата Система на Федерална Република Германия); 6. Auflage, издатество Leske+Budrich, 2003, стр. 346-354 ,ISBN 3-8100-3887-3
  • Манфред Г. Шмидт: Das politische System Deutschlands (Политическата система на Германия); издатество Beck, Мюнхен, 2007, ISBN 978-3-406-54737-9

Външни препратки[редактиране | edit source]