Държавен глава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Държавен глава е общ термин за индивидуална или колективна държавна институция, която е върховен представител на държавата. Държавният глава персонифицира приемствеността и легитимността на държавата. Реалните функции и правомощия на държавния глава се различават чувствително в различните държави и исторически периоди в зависимост от формата на държавно управление. Законодателният орган на страната може да отнеме правомощията на държавния глава чрез импийчмънт.

В някои случаи, например в САЩ като президентска република държавният глава е и глава на изпълнителната власт. В други страни, например в Германия като парламентарна република, държавният глава има само представителни функции. В Русия като полупрезидентска република държавният глава може да разпуска законодателния орган (Федералното събрание на Русия).

В историята на България с промяната на държавното устройство функциите на държавен глава са изпълнявани от монарх, регент, а по-късно от колективни органи като Президиум на Народното събрание, Държавен съвет и Председател (президент) на Република България. Днес тази функция се изпълнява от институцията Президент на България чиито правомощия са определени в конституцията на Република България от 1991 г. която определя сегашното Държавно устройство на България[1]. Новата конституция на Република България налага държавно устройство основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава - президент. Предвижда се свикване на Велико народно събрание (400 народни представители), което може да променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители.

Президентът в България се избира пряко от избирателите за срок от 5 години; може да бъде преизбран само за още 1 мандат. Президентът представлява държавата в международните отношения, сключва международни договори, дава и възстановява българско гражданство, назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители, упражнява право на помилване, опрощава несъбираеми държавни вземания, насрочва избори и референдуми, упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на отлагателно вето (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане). Президентът е върховен главнокомандващ въоръжените сили на България.[2]

Първият президент на България, избран с пряк вот съгласно разпоредбите на новата конституция, е д-р Желю Желев, който печели президентските избори на втори тур на 19 януари 1992[3]. В края на своето управление той поиска да направи България полупрезидентска република като се аргументира с необходимостта от по-осезаем контрол над изпълнителната власт от страна на държавния глава. Според него с Конституцията на Народна република България от 1971 г.. България е имала такава форма на управление,[4] като тази форма на управление е желана от повечето българи и това трябва да се докаже със свикване на референдум.[5]

Вижте също [редактиране]

Източници [редактиране]

  1. История и правомощия на българския президент, www.president.bg видяно на 20.09.2008
  2. Конституция на Република България, Глава четвърта: ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА, Текст
  3. История и правомощия на българския президент, www.president.bg, видяно на 20.09.2008
  4. Желю Желев: Не президентска, а полупрезидентска република ще е най-доброто за България
  5. Желю Желев иска полупрезидентска република


Външни източници [редактиране]