Мария II Стюарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мери II
Кралица на Англия, Шотландия и Ирландия
Queen Mary II.jpg
Лични данни
Управление 13 февруари 168928 декември 1694
Коронация 11 март 1689 г.
Пълно име Мария Стюарт
Родена 30 април 1662
Лондон, Англия
Починала 28 декември 1694
Лондон, Англия
Погребана в Уестминстърско абатство, Лондон
Предшествана от Джеймс II Стюарт
Наследена от Вилхелм Орански
Семейство
Брак Вилхелм Орански
Династия Стюарт
Баща Джеймс II
Майка Лейди Ан Хайд
Герб Coat of Arms of England (1689-1694).svg
Мария II Стюарт (или Мери II Стюарт) (30 април 1662 г. - 28 декември 1694 г.) е кралица на Англия и Ирландия от 13 февруари 1689, и на Шотландия (като Мери II) от 11 април 1689 г. до смъртта си. Протестантка по вяра, Мария II се възкачва на английския престол заедно със своя братовчед и съпруг Вилхелм Орански след Славната революция в Англия, която детронира баща ѝ, католика Джеймс II. Мария II управлява кралството заедно със съпруга си, на когото тя прехвърля по-голямата част от задълженията си на монарх и който остава едноличен владетел след смъртта ѝ. Въпреки това, когато кралят е зает с някоя от многобройните си военни кампании зад граница, кралица Мария II упражнява властта си сама, проявявайки се като властен и неотстъпчив монарх. Кралицата проявява изключителна активност в църковните дела на Англиканската църква, на която приживе тя остава единствен върховен глава. В историята това съвместно царуване е отбелязано като царуването на Уилям и Мери.

Ранни години[редактиране | edit source]

Мария II е родена на 30 април 1662 г. в лондонския дворец Сейнт Джеймс като най-голямо дете на херцога на Йорк — Джеймс (бъдещия крал Джеймс II) и съпругата му лейди Ан Хайд. Бащата на Мария е брат на крал Чарлз II, а майка ѝ е дъщеря на един от най-близките му съветници. Въпреки че родителите на Мария имат още 11 деца, до зряла възраст оцеляват само тя и по-малката ѝ сестра Анна, по-късно кралица.

Херцогът на Йорк приема католицизма през 1668 или 1669 г., но Мария и сестра ѝ запазват протестантското си вероизповедание, вероятно по настояване на царстващия им чичо. През 1671 г. умира лейди Ан Хайд, а през 1673 г. херцогът на Йорк се жени повторно за католичката Мария-Беатрис д'Есте (Мария ди Модена).

На 15 Мария е сгодена за щатхалтера на Холандия, Вилхелм Орански, който е протестант и е първи братовчед на Мария от леля ѝ Мария-Хенриета Стюарт. Първоначално на планирания брак се противопоставя крал Чарлз II, който смята, че племенницата му би трябвало да се омъжи за престолонаследника на Франция, дофина Луи. По-късно обаче кралят приема под натиска на Парламента. Мария Стюарт и Вилхелм Орански се женят на 4 ноември 1677 г., след което двамата заминават в Холандия.

Въпреки че е вярна на съпруга си, в брака на Мария преобладават горчивите моменти. След три бременности на Мария двойката продължава да е бездетна, а безплодието се оказва най-големият източник на нещастие в брака им. Енергичната и отзивчива натура на Мария я прави изключително популярна сред холандците, но съпругът ѝ често е студен и отчужден, тъй като поддържа връзки с други жени.

Славната Революция[редактиране | edit source]

След смъртта на бездетния английски крал Чарлз II през 1685 г. на престола в Лондон се възкачва бащата на Мария — йоркският херцог Джеймс, коронован като крал Джеймс II Английски и VII Шотландски. Джеймс II обаче е католик, което разбунва духовете в протестантска Англия. Английският парламент не успява да предотврати възкачването му на престола въпреки ожесточените си усилия. Джеймс II не предприема големи преследвания на протестанти, дори и спрямо пуританите, но такива все пак има и дори най-малката репресия на новия крал се посреща с широко възмущение.

През 1688 г. Джеймс II се сдобива със син, който кръщава като католик, което изчерпва търпението на парламента и той предлага на холандския щатхалтер Уилям III (Вилхелм) Орански и съпругата му Мария да свалят Джеймс II и да заемат английския престол. Парламентът възлага големи надежди на дъщерята Мария, която е най-близкият престолонаследник с протестантско вероизповедание, а освен това е и женена за протестант. Адмирал Ръсел, който заминава за Холандия като парламентьор, заявява, че англичаните няма дълго да чакат и ако Вилхелм и Мария откажат, ще намерят други кандидати. Все пак Вилхелм Орански се колебае, тъй като няма смелост да наруши всички династични правила и да посегне към трона на един съвсем законен крал, който освен това си има и съвсем законен мъжки наследник. Освен това Вилхелм се страхува, че ставайки кралица на Англия, съпругата му ще получи по-голяма политическа власт от него самия. Мария обаче заявява, че не се интересува от политика, а и англичаните отвръщат, че те не могат да търпят католик на трона и по тази причина властта трябва да мине към дъщерите на Джеймс II от първия му брак — Мария или сестра ѝ Анна.

Когато френският крал Луи XIV напада град Пфалц и започва Деветгодишната война, Вилхелм и Мария вземат решение. На 5 ноември холандският флот дебаркира в залива Торбей в Корнуол а оттам холандската армия на Уилям и Мария тръгва към Лондон. Изпратената насреща ѝ армия начело с херцог Марлборо минава на тяхна страна. Крал Джеймс II бяга във Франция, а на Коледа през 1688 г. Вилхелм Орански влиза в столицата и е назначен за регент на вакантния престол. Така първата част на Славната революция приключва.

Управление[редактиране | edit source]

Вилхелм Орански се споразумява с депутатите да запазят законодателната власт, а той и съпругата му да вземат изпълнителната, за да може да води война с Франция — основната му цел. През декември 1688 г. е публикуван Закон за правата (на английски: Bill of rights), който обявява Джеймс за свален и предава властта в ръцете на Мария и съпруга ѝ Вилхелм Орански - единствен случай на двама пълновластни монарси на Англия. За техен наследник, ако нямат деца е определена втората сестра Анна. Освен това законът забранява монархът да е католик и ограничава най-основните му права. По този начин депутатите претендират, че възстановяват традиционната конституция (устройство) на кралството, която е била нарушена от кралския абсолютизъм. Серия други закони (за толерантността, за кралските разходи, за наследството) определят отношенията между водещите институции в държавата. На 11 март 1689 г. кралската двойка е коронясана официално.

От 1690 г. насетне Вилхелм постоянно отсъства, зает в множество военни кампании извън страната. През това време Мария II управлява самостоятелно. Кралицата управлява с твърда ръка: тя заповядва арестуването на вуйчо си Хенри Хайд по обвинение в заговор за връщането на Джеймс II на власт, а по същото обвинение тя низвергва и затваря Джон Чърчил, граф Марлборо, което влошава отношенията на кралицата със сестра ѝ Анна, която се намира в близки отношения със съпругата на Чърчил. Въпреки честите отсъствия на Вилхелм, Мария, съгласно Закона за правата, избягва да се меси в управлението на Англия, когато съпругът ѝ е в Лондон.

Мария II Стюарт умира от едра шарка на 28 декември 1694 г. в Кенсингтънския дворец. Погребана е в Уестминстърското абатство.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mary II of England“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.