Джеймс I (Шотландия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джеймс I Стюарт
Крал на Шотландия
King James I of Scotland.jpg
Лични данни
Роден 25 юли 1394 г.
Дънфърмлин, Файф, Шотландия
Починал 21 февруари 1437 г.
Пърт, Шотландия
Семейство
Династия Стюарт
Баща Робърт III Стюарт
Майка Анабела Дръмонд

Джеймс I Стюарт (на английски: James I, на латински: Jakobus I, Яков, на шотландски келтски: Séamus I, Шеймъс, IPA:[ˈʃeɪməs], 25 юли 139421 февруари 1437) е крал на Шотландия от 1406 до смъртта си. Фактически обаче управлява страната от 1427 г., тъй като от 1406 до 1427 е заложник в Англия. След осовбождаването си Джеймс I се опитва да централизира властта в Шотландия и да създаде силна кралска власт, поради което е убит от недоволни шотландски барони.

В английски плен[редактиране | edit source]

Джеймс е роден на 25 юли 1394 в Дънфърмлин, графство Файф, Шотландия. Той е трети син на крал Робърт III Стюарт и Анабела Дръмонд. [1] През 1402 по-големият брат на Джеймс — Дейвид Стюарт, е арестуван по заповед на чичо си Робърт, херцога на Олбани, и е оставен да умре от глад в затвора във Фолкланд, Файф . Така Олбани завзема властта в Шотландия, а Джеймс става наследник на престола. Опасявайки се за живота и на Джеймс, през февруари 1406 Робърт III изпраща тайно сина си Дъртлътън, откъдето принцът трябвало да се качи на кораб за Франция. Научавайки за това Робърт Олбани изпраща значителни войски след Джеймс. В разигралото се сражение стражите на принца успяват да го евакуират с лодка на един пустия остров Бас Рок, където прекарват близо месец преди пристигането на френския кораб. Робърт Олбани уведомява за това английския крал, който организира нападение над кораба, превозващ принца към Франция. Така единадесетгодишният Джеймс е пленен от англичаните и е отведен в Англия. Като научава за съдбата на сина си Робърт III получава сърдечен удар и умира на 4 април 1406 г. в замъка в Родсей, Шотландия. В Англия Джеймс прекарва в плен цели 18 години. През това време властта в Шотландия се упражнява от чичо му Робърт и неговит син Мърдок. Преговорите за освобождаването на Джеймс започват скоро, но те били водени без особена енергия, тъй като Робърт и Мърдок нямали интерес от завръщането на Джеймс.

Шотландска монархия
Династия Стюарт
Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg

Робърт II
Робърт III
Джеймс I
Джеймс II
Джеймс III
Джеймс IV
Джеймс V
Мария I
Джеймс VI
Чарлз I
Чарлз II
Джеймс VII
Мария II
Уилям II
Анна

В Англия Джеймс I е принуден да придружава Хенри V в походите му във Франция, докато шотландците се сражават срещу англичаните на страната на дофина Шарл. В Англия Джеймс I среща и голямата си любов Джоан Бофор, за която се жени през 1424 г. В нейна чест той написва поемата «Kingis Quair», един от най-добрите образци на средновековната англо-шотландска поезия.

Преговорите за освобождаването на Джйемс напредват след смъртта на херцог Олбани и завършват на 4 декември 1423 г., когато в Лондон е подписан договор, според който Джеймс получава свободата си на цена от 40 хиляди лири стерлинги. Шотландксият крал се завръща в родината си през май 1424 г.

Реформите на Джеймс I[редактиране | edit source]

По време на престоя си в Англия Джеймс става един от най-образованите крале в историята на Шотландия. В англия младият крал получава добро образование, което развива неговите поетически, музикални и спортни умения. Добрата школовка на английска почва помага на Джеймс I да развие собствени възгледи и идеи, както и решителност за тяхното реализиране. След завръщането си в Шотландия Джеймс I изготвя мащабна реформаторска програма за укрепването на законността и правния порядък в кралството му: въведени са специални мерки против злоупотребите на бароните, забранени са междуособните войни и съюзите между магнатите. В цялата страна съдебната система е унифицирана: въведено е общо кралско право, местните норми и обичаи са обявени за недействителни; започва и решителна борба срещу ширещата се корупция. Освен това кралят се опитва да заздрави състоянието на кралската хазна. Финансовите начинания на Джеймс I обаче постигат по-скромен успех — въведеният подоходен данък е отменен след две години заради съпротивата на съсловията. Въпреки че приходите на хазната се увеличават, те не успяват да достигнат нивата при крал Дейвид II. Реформите на Джеймс I срещат съпротивата на крупните шотландки магнати (Дъглас и Олбани). Това принуждава Джеймс да предприеме крути мерки, за да сломи съпротивата им — през 1425 кралят арестува и екзекутира братовчед си Мърдок, херцога на Олбани, и семейството му и конфискува имуществото им.

Разгромът на рода Олбани фактически бележи извършването на роялистки преврат в Шотландия. Кралската власт е уклрепена, магнатите са отстранени от властта, в администрацията са привлечени дребни аристократи, свещеници и обикновени граждани. Главна опора на режима става самата личност на Джеймс I и популярността му сред народа. Увеличава се и политическата роля на шотландския парламент, чийто облик придобива завършен вид именно при Джеймс I. С подкрепата на парламента Джеймс I разгръща невиждана дотогава в Шотландия законотворческа дейност — нормативна регулация получават почти всички аспекти на обществения живот в Шотландия.

Външна политика[редактиране | edit source]

Успешното провеждане на множеството реформи във вътрешнополитическия живот на Шотландия до голяма степен е обусловено на благоприятната външнополитическа конюнктура. След смъртта на Хенри V Англия престава да бъде опасност за Шотландия. През 1424 г. Джеймс I продължава примирието с Англия. Постепенно кралят спира изплащането на откупа си от 40 хиляди лири стерлинги, от които англичаните получили едва половината.

Джеймс I продължава и военния съюз между Шотландия и Франция — шотландците на служба при Шарл VII продължили да воюват срещу англичаните, а през 1434 г. дъщерята на Джеймс I Маргарет е омъжена за дофина Луи.

Джеймс I и Църквата[редактиране | edit source]

Укрепването на кралската власт в Шотландия дава възможност на краля да разгърне борбата си срещу влиянието на римския папа в страната. През 1426 г. по предложение на Джеймс I парламентът забранява контактите с папата без изричното позволение на краля, както и закупуването на пенсии и постове в Шотландската църква. Представители на Джеймс I участват активно и на събора в Базел, който се опитва да ограничи властта на папата. Джеймс I гледа на църковната организация в Шотландия като част от държавния апарат и често се намесва в църковните дела, като се стреми да ограничи корупцията в Шотландската църква и да повдигне нейния авторитет. Джеймс I е последният шотландски крал, който отпуска средства за строеж на манастири, и първият, при когото започва да работи и инквизицията в Шотландия.

Краят на управлението[редактиране | edit source]

Засилването на кралската власт в Шотландия засяга най-вече интересите на едрите шотландски барони. Репресиите срещу редица шотландски магнатски фамилии, съпровождани с конфискации на техните земи, увеличава размера на кралския домен в Шотландия — през 1424 е конфискувано графство Бахън, през 1425 към земите на короната са присъединени графствата Файф, Ментейт и Ленъкс, през 1427 - графство Стрейтърн, през 1435 - Марч и Мер. Неуспешни се оказват опитите на краля да подчини високите части на страната — ареста на водачите на планинските кланове през 1428 и формалното подчинение на лорда на Островите не дават резултат. През 1431 г. кралските войски начело с Александър Стюарт, граф на Мер, дори били разбити от планинците при Харлоу.

През 1437 г. войната с Англия започва отново, но действията на Джеймс I не са успешни — неуспешната обсада Роксбург предизвиква недоволството на шотландските барони. Така през 1437 г. крупни магнати организират заговор срещу Джеймс I. Начело на заговорниците застава чичото на краля — граф Уолтър Стюарт. Джеймс I е убит от заговорниците през нощта на 21 февруари 1437 г., в замъка в Пърт.

Крал и поет[редактиране | edit source]

Освен като виден държавник, Джеймс I се отличава и с поетическите си дарби. Неговите творби са събрани и издадени през 1783 г. В Боделанската библиотека в Оксфорд се съхранява ръкописа на поемата на Джеймс I «Kingis Quair», написана в чест на съпругата му. На Джеймс I принадлежи и стихотворението «Christis Kirk on the Grene», което в шегвит стил описва живота в шотландското село. На Джеймс I се приписва и авторството на много други малки стихотворения.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1424 г. Джеймс I се жени за Джоан Бофор, братовчедка на английския крал Хенри V. От Джоан Джеймс I има осем деца:

  • Маргарет Стюарт, принцеса на Шотландия (1424-1445), омъжена за френския крал Луи XI
  • Изабел Стюарт, принцеса на Шотландия (1426-1494), омъжена за бретанския херцог Франсоа I
  • Елеонор Стюарт, принцеса на Шотландия (1433-1484), омъжена за австрийския ерцхерцог Сигизмунд
  • Мери Стюарт, графиня на Бахън (ум. 1465)
  • Джоан Стюарт, графиня на Мортън (ок. 1428-1486)
  • Александър Стюарт (†1430)
  • Джеймс II Стюарт, крал на Шотландия (1430-1460)
  • Анабел Стюарт, принцеса на Шотландия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Pinkerton. Ancient Scottish Poems;
  • Washington Irving. Sketch Book;
  • David Irving. History of Scottish Poetry;
  • Balfour-Melville E. James I, King of Scots, 1936
  • Nicholson, R. Scotland: the Later Middle Ages, 1974
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Яков I (король Шотландии)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  


Грешка при цитиране: Присъстват етикети <ref>; липсва етикет <references/>