Катарина де Браганса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Катарина де Браганса
Кралица на Англия, Шотландия и Ирландия
Catherine of Braganza, Queen of England.jpg
Лични данни
Родена 25 ноември 1638 г.
Вила Висоза, Португалия
Починала 31 декември 1705
Лисабон, Португалия
Семейство
Брак Чарлз II
Династия Браганса
Баща Жуау IV
Майка Луиза де Гусман

Катарина де Браганса (25 ноември 1638 - 31 декември 1705) е португалска инфанта и кралица на Англия, Шотландия и Ирландия, съпруга на крал Чарлз II.

Катарина е родена във Вила Висоза на 25 ноември 1638 г. Тя е дъщеря на португалския крал Жуау IV (тогава херцог на Браганса) и Луиза де Гусман. Катарина получава строго католическо образование, под прекия надзор на майка си. След отделянето на Португалия от Хабсбургската империя и възкачването на баща ѝ на португалския престол, ръката на Катарина няколко пъти е искана от Дон Хуан Австрийски, Франсоа дьо Вендом, Луи XIV и Чарлз II. След Пиренейския договор от 1659г., когато Франция се отчуждава от Португалия, в Лондон на Катарина започва се гледа и като полезен инструмент за закрепване на съюза между Англия и Португалия. След реставрацията на Стюартите в Англия през 1660 г. и възцаряването на Чарлз II, майката на Катарина започва преговори със съветниците на английския крал и на 23 юни 1661 г. е подписан предбрачният договор между двете страни.

Кралица на Англия[редактиране | edit source]

Първоначално Катарина е омъжена символично за Чарлз II на специална церемония в Лисабонската на 23 април 1662 г. След пристигането на инфантата в Портсмът на 14 май 1662 г. двойката официално е венчана на церемонии — едната, извършена тайно по католически обред, и една официална церемония по Англикански обред на 21 май. Според предбрачния договор Англия получава като зестра от Португалия пристанищните градове Танжер и Бомбай, които по-късно стават опорни пунктове за британската колонизация на Индия и Северна Африка.

Бракът на английския крал за португалската инфанта не е посрещнат добре от английската общественост поради католическата вяра на младоженката, която дори не е коронована за кралица, тъй като на католиците е забранено да присъстват на англикански церемонии.

Новата кралица среща големи трудности при преодоляването на езиковата бариера, неверността на съпруга си и честите конфликти между англикани и католици. С времето обаче нейното благоприличие, лоялност и привързаност към Чарлз II променят отношенито на обществото към Катарина.

Катарина обаче не успява да роди на краля деца, въпреки няколкото си бременности, завършили с аборт. Поради това кралицата се чувства неудобно, като се има предвид, че кралят продължава да се сдобива с незаконни деца от своите любовници. Въпреки това обаче Чарлз II се отнася с уважение към съпругата си, не спира да я подкрепя и застава на нейна страна в случаите, в които собствените му любовници не й засвидетелстват подобаващо уважение. Кралят категорично отхвърля и идеята да се разведе с Катерина, за да осигури протестантски наследник на короната, въпреки постоянни натиск от страна на Парламента, който настоява точно за това.

Въпреки че е известно, че кралицата продължава да изповядва католицизма, религията ѝ и привързаността ѝ към краля превръщат Катарина в мишена на антикатолическите чувства в страната. През 1678 г. тя е обвинена, че е съпричастна към убийството на сър Едмънд Готфри, който уж е убит от нейни хора. През ноември Катарина е обвинена от Тит Оутс, че е организирала "Папистки атентат", и е част от заговор за отравянето на краля. Въпреки че става ясно, че доказателствата срещу кралицата са изфабрикувани, Камарата на общините гласува искане за изгонването на кралицата от Уайтхол. През 1679 г. кралят категорично застава на страната на съпругата си срещу инсинуациите срещу нея.

Последни години[редактиране | edit source]

По време на последното боледуване на Чарлз II през 1685г. Катарина показва голяма загриженост за връщането на краля в лоното на католицизма, а след смъртта му Катарина показва дълбока скръб за съпруга си. По-късно през същата година Катарина неуспешно се застъпва пред Джеймс II в защита на Джеймс Скот, херцог Монмаунт, незаконен син на съпруга ѝ и водач на Монмаунтското въстание. По време на управлението на Джеймс II и наследилите го Мария II и Вилхелм Орански, Катарина остава в Англия, пребивавайки в Съмърсет Хаус. Въпреки добрите отношения на бившата кралица Мария II и Вилхелм Орански, позициите ѝ в кралския двор продължават да отслабват поради католическата ѝ вяра, което довежда до постепенната изолация на Катарина от придворното общество. Освен това парламентът гласува за намаляване на броя на католическата прислуга на бившата кралица и я предупреждава да не участва в агитации срещу властта. Най-накрая през март 1692 г. Катарина де Браганса се завръща в Португалия.

Бившата английска кралица подкрепя договорът между Англия и Португалия от 1703г. и управлява като регент на брат си Педро II през 1701, 1703-1705. Катарина умира на 31 декември 1705 в лисабонския дворец Бемпошта и е погребана в манастира на св. Херонимо в Лисабон.

Любопитно[редактиране | edit source]

Катарина де Браганса популяризира в Англия пиенето на чай между 16:00 и 17:00 - обичай, който по това време е по-популярен сред португалската аристокрация. Чаят е внесен за първи път в Португалия от португалските владения в Азия, както и чрез търговията, която португалците осъществяват с Китай и Япония. Според някои твърдения на управителя на музея на Браганса, освен "пиенето на чай" кралица Катарина въвежда употребата на вилицата на английските трапези.

Въпреки твърденията, че нюйоркският квартал Куинс е наречен така в чест на Катарина де Браганса, името на кралицата не се споменава в нито един от 200-годишните документи, които се съхраняват в градския архив. Поради твърденията, че семейството на кралицата е спечелило значително богатство от търговията с африкански роби, нейната 10-метрова статуя в Куинс е унищожена от местни афроамериканци и потомци на ирландски заселници. Умален размер на тази статуя е поставен в Лисабон по време на Експо 98.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Catherine of Braganza“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.