Уайтхол (дворец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дворецът Уайтхол от Хенрик Данкертс, гледан от запад. Банкетната зала е отляво.

Дворецът Уайтхол (Palace of Whitehall) е бил главната резиденция на английските монарси в Лондон от 1530 до 1698, когато всичко (с изключение на Банкетната зала) е унищожено от пожар. Преди пожара дворецът е бил най-големият в Европа, с над 1500 стаи (а в определен период е бил и най-голямата сграда в света).

Дворецът дава името си Уайтхол на днешния комплекс от административни сгради на британското правителство. Улицата между площад Трафалгар и Площада на Парламента също носи името Уайтхол.

Местоположение[редактиране | edit source]

Дворецът се е разпростирал върху по голямата част от територията, която днес се намира между авеню Northumberland на север и Даунинг стрийт и почти до Дерби Гейт (Derby Gate) на юг; и от възвишенията, където днес са сградите на кралската конна гвардия (Horse Guards road), на запад до бреговете на река Темза на изток - общо около 23 акра (93 хил. m²).

История[редактиране | edit source]

През 13 век дворецът Уестминстър вече е станал седалище на правителството в Англия и главна лондонска резиденция на кралете от 1049. Околностите му станали много престижно и скъпо място. Уолтър де Грей, архиепископ на Йорк, купил имот в областта малко след 1240, и го нарекъл York Place.

Едуард I отсядал в имота на няколко пъти и разширил сградата, за да побере цялата му свита. York Place е построен отново през XV век и разширен толкова много от кардинал Улси, че с него можел да се сравнява единствено дворецът Ламбът. Впоследствие, когато Хенри VIII премахнал кардинала от власт през 1530, той избрал York Place вместо Уестминстър за своя главна лондонска резиденция. Той се наслаждавал на богатствата му в компанията на младата си годеница лейди Ан Болейн.

План на двореца през 1680 г.
Част от проекта за нова сграда на мястото на двореца, направен от Кристофър Рен през 1698 г. Дворецът обаче така и не е построен.

Хенри VIII преустройва York Place и продължава да го разширява и преустройва през целия си живот. Вдъхновен от двореца Ричмънд, той включил също така възстановителен център с боулинг, тенис кортове, арена за бой с петли и арена за турнири. Изчислено е, че над 30 000 англ. лири са похарчени през 40-те год. на 15 век - 50% повече от построяването на целия дворец Брайдуел. Хенри VIII се е оженил за 2 от съпругите си в двореца - Ан Болейн през 1533 и Джейн Сиймур през 1536. През януари 1547 кралят умира в този дворец. През 1611 дворецът е място на първото известно представление на пиесата на Шекспир Бурята.

Джеймс I прави някои значими промени на сградите, най-вече изграждането през 1622 на новата Банкетна зала, построена по проект на Иниго Джоунс, за да замени множеството други банкетни зали, датиращи още от времето на Елизабет I. Украсата му приключва през 1634 по времето на Чарлз I, който е екзекутиран пред сградата през 1649. До 1650 дворецът е бил най-големият комплекс от този вид в Англия, с над 1500 стаи. Обликът му е изключително разнообразен, а частите му са били с много различни размери и в няколко различни архитектурни стила. Дворецът приличал по-скоро на малко градче, отколкото на една сграда.

Чарлз II не променя много неща. Подобно на баща си и той умира в двореца, само че получава удар, а не е екзекутиран. Джеймс II поръчва различни промени, включително нов параклис, завършен през 1687, преустройство на покоите на кралицата (1688) и др.

Гибел[редактиране | edit source]

През 1691, когато дворецът е най-големият и най-сложният в Европа, пожар унищожава повечето от старите дворцови сгради. Още един пожар на 4 януари 1698 разрушава повечето от другите жилищни и правителствени сгради. Въпреки няколкото опита да бъде построен отново, финансовите ограничения не позволяват грандиозно преустройство. През втората половина на 18 век местността е отпусната за строеж на градски къщи.

По време на пожара много произведения на изкуството са унищожени, включително и Купидон - прочута скулптура на Микеланджело, купена като част от колекцията Гонзага през XVII век.

Дворецът днес[редактиране | edit source]

Банкетната зала е единствената сграда, която съществува и до днес, въпреки че е малко променена. И все пак все още могат да се открият следи от двореца, включително части от покрития тенис корт от времето на Хенри VIII.

През 1938 започва обновяването на източната част с построяването на сградата на Министерството на отбраната. Открито е подземно помещение от времето на кардинал Улси, сега известно като Избата на Хенри VIII, добър пример за тухлено-сводест покрив от времето на Тюдорите, дълъг 70 и широк 30 фута.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]