Чай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за напитката. За растението вижте Чай (растение). За напитките, приготвяни от други растения, вижте Билков чай.

Тази статия е част
от поредицата за кухнята
Способи за приготвяне и готварски артикули
Способи - Инструменти
Мерки и теглилки
Съставки и видове храна
Храна
Подправки
Сосове - Супи - Десерти
Сирене - Макаронени изделия - Хляб - Чай

Други съставки

Регионални кухни
Азия - Европа - Карибите
Южна Азия - Латинска Америка
Близък Изток - Северна Америка - Африка
Други кухни...
Вижте също:
Известни готвачи - Кухни - Ястия
Готварска книга в Уикикниги
Чаша чай

Чаят (от китайски: ) е безалкохолна напитка, получена чрез сваряване или запарване на обработени и ферментирали листа от чаен храст (Camellia sinensis). Той е най-консумираната напитка в света след водата.[1] Чаят има освежаващ, леко горчив и тръпчив вкус.[2]

Съществуват 6 основни разновидности на чая - бял, жълт, зелен, улун, черен и пуар.[3] От тях най-разпространени са белият, зеленията, улун и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение, макар и понякога да се използват различни сортове, като основната разлика е в начина на обработка на листата. В случая с белия чай има особености и в отглеждането на растението.

Съдържание

[редактиране] Наименование

Наименованието на чая в повечето езици, включително и в българския, произлиза от китайската дума 茶. В различните китайски езици тя има различно произношение, поради което в некитайските езици думата е навлязла в две различни форми.[4]

В най-разпространените китайски езици, включително в мандарин и кантонски, 茶 се произнася „ча“. От тази форма произлиза българското „чай“, както и наименованието на напитката на много други езици, включително на хинди/урду, арабски, бенгалски, португалски, руски и японски.

В някои езици името на чая произлиза от формата „те“, използвана в диалекта на езика мин, говорен в района на Сямън (Амой), един от първите големи центрове на чаения износ от Китай. Сред езиците, които използват думи, производни на „те“, са испански и английски. В някои езици, като корейския, се използват паралелно думи, произлизащи от двете изходни форми. В чешкия около средата на 20 век формата е изместена от čaj.

[редактиране] История

Чаеното растение произлиза от Южен Китай, но днес се култивира в много други азиатски страни.

Първоначално чаят е използван като лекарствено средство. Широко разпространение получава като напитка в периода на китайската династия Тан. Китай е страната, в която чаят е открит като лекарство, а по-късно използван като напитка. Думата за чай произлиза също от китайски «те» от южните и «ча» от северните диалекти в китайския език. Те дават и различните названия на напитката в различните езици.

[редактиране] Легенди за чая

Две от най-популярните легенди за възникването на чая идват от Китай.Според едната от тях, чаят се появява през 2737 година преди новата ера. По това време Китай е управляван от Втория си император – Шен Нун. Майка му веднъж видяла дракон да лети над планините и моментално заченала. След девет месеца се появил на бял свят Шен Нун, който научил китайците да бъдат ненадминати майстори на земеделието. Той навсякъде ходел с триножник, на който било закачено котле, за да прави в него отвари от различни треви. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и тя толкова му харесала, че до края на живота си пиел само от нея. Според втората легенда, появата на чая датира от 519 година преди нашата ера. Неин герой е индийският монах Бодхидхарма. Бодхидхарма емигрирал от Индия в Китай, където основал будистката секта „Чан“, позната на целия свят в японския си превод „Дзен“. В планината Суншан монахът създал един от най-известните в днешно време манастири – манастира Шао Лин. Започнал да учи монасите на медитация, като им обещал, че девет години ще съзерцва една стена. Но още на втората нощ заспал. Събудил се и бесен от това, че се е изложил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. От стъпканите клепачи поникнало даряващото бодрост чаено дръвче. И до ден днешен на китайски, а и на японски, йероглифът за клепач е идентичен с този, който обозначава чай.[5]

[редактиране] Технология

[редактиране] Отглеждане

Чаена плантация в Южна Индия

Camellia sinensis е вечнозелено растение, отглеждано главно в тропичните и субтропични области.[6] Някои сортове понасят и мек умерен климат и се отглеждат, макар и в ограничен мащаб, в северни райони, като Пембрукшър в Уелс[7] или в щата Вашингтон.[8] Обикновено чаените растения изскват осма зона на студоустойчивост или по-топъл климат, както и поне 1300 mm годишни валежи, като предпочитат кисели почви.[9] Традиционно в Китай се смята, че висококачествен чай се добива при по-голяма надморска височина, до 1500 m, тъй като така растенията се развиват по-бавно и листата им придобиват по-добър вкус.[10]

Чаените растения се отглеждат от семена или издънки. Реколта може да се събира около 3 години след насаждането, а растенията започват да дават семена на 4 до 12 години.[6] Оставено без грижи, чаеното растение израства в дърво с височина до 16 m,[6] но култивираните растения се подрязват до височина около 1 m, за да се улесни събирането на реколтата.[11] При брането се откъсват само крайните 3-5 cm от листата. Тези върхове израстват отново на всеки 7 до 15 дни през сезона на активен растеж, като се смята, че по-бавнорастящите листа имат по-добър вкус.[6]

В производството на чай се използват две основни разновидности на чаеното растение - C. sinensis sinensis и C. sinensis assamica. В рамките на тези два подвида има множество сортове, класифицирани обикновено според размера на листата. Трите основни групи са асамски чай (с най-големи листа), китайски чай (с най-малки листа) и камбод (с междинен размер на листата).[12]

[редактиране] Обработка и ферментация на листата

Зеленият, белият и черният чай се получават от едно и също растение (Camellia sinensis или Camellia assamica), но технологията при производството им се различава главно по степента на допуснатата ферментация.

За белия чай се събират най-младите чаени листа на клонките, покрити с бял мъх и прилежащите им цветни пъпки. Той не е ферментирал и от него става светла запарка, като температурата на водата при запарването трябва да е около 70°С.

За зеления чай се събират листа от цялото растение, но в зависимост от коя част са и през кой сезон са брани се определя колко е качествен чаят. При него също се прекъсва ферментацията възможно най-бързо (чрез термична преработка). Запарката от него се приготвя при температура около 70-80°С.

Следват улонгите, за които е характерно, че са с нарочно прекъсната ферментация. Често за тях говорят като за червен чай. Запарката от тях става по-тъмна и се приготвя при температура около 80-90 °С.

Към тях причисляват и „Пу Ер“, който дълго време е бил на разположение само в китайския императорски двор. Цената му е била изключително висока, а технологията на производство - строго пазена тайна. Твърди се[кой го твърди?], че ферментира 2 пъти, като в процеса участват специални бактерии. Китайците го пият за лечение, а в световната медицина от него се правят извлеци, капсули и различни продукти, защото според различни изследвания редовната му употреба води до стопяване на мазнини и помага срещу редица заболявания.

Пълна Ферментация претърпява черният чай. За жалост при нея се разграждат и най-важните катехини, които обуславят здравословния ефект на чая. Той може да се запарва и с кипнала вода. Колкото по-слабо е ферментирал чаят, толкова по-кратко се запарва, с по-ниска температура на водата и се получава по-здравословна напитка.

[редактиране] Пакетиране и съхранение

[редактиране] Приготвяне на напитката

[редактиране] Съдържание

[редактиране] Физиологичен ефект

[редактиране] Икономика

Най-големият производител на чай в света е Китай. Там се предпочита зеленият чай, но се произвеждат всички видове. Той е и най-големият износител. Днес, освен в Азия, чай се отглежда и в Африка, Америка, Австралия и дори Европа.

[редактиране] Култура

[редактиране] Бележки

  1. ((en)) Macfarlane, Alan и др. The Empire of Tea. The Overlook Press, 2004. ISBN 1-58567-493-1. с. 32.
  2. ((en)) Ody, Penelope. Complete Guide to Medicinal Herbs. New York, NY, Dorling Kindersley Publishing, 2000. ISBN 0-7894-6785-2. с. 48.
  3. ((en))  Tea types and tea varieties. // Starchefs.com. Посетен на 15 юли 2009.
  4. ((en)) Dahl, Östen. The World Atlas of Language Structures Online. // Max Planck Digital Library. Посетен на 4 юни 2008.
  5. "История на чая", http://genik.eu/index.php/tea-history, 24.12.2011
  6. а б в г ((en))  Camellia Sinensis. // Purdue University Center for New Crops and Plants Products. Посетен на 26 октомври 2010.
  7. ((en)) Turner, Robin. Duo plant tea in Wales. // WalesOnline, 2009. Посетен на 18 декември 2010.
  8. ((en))  Tea (PDF). // WSCPR.org, 2006. Посетен на 18 декември 2010.
  9. ((en)) Rolfe, Jim и др. Camellias: A Practical Gardening Guide. Timber Press, 2003. ISBN 0881925772.
  10. ((en)) Pruess, Joanna. Tea Cuisine: A New Approach to Flavoring Contemporary and Traditional Dishes. Globe Pequot, 2006. ISBN 1592287417.
  11. ((en))  tea production. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2010. Посетен на 18 декември 2010.
  12. Mondal, T.K. Biotechnology in Agriculture and Forestry. Berlin, Springer, 2007. ISBN 3540491600. с. 519–535.

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици