Хиндустани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за официалния език в Индия и Пакистан. За официалния език във Фиджи вижте Фиджийски хиндустани.

Хиндустани
हिन्दुस्तानी
ہندوستانی
Страна Индия, Пакистан и други
Брой говорещи Роден език: 242 милиона (1991–1993)[1][2]
Втори език: 224 милиона (1999)[1][2]
Общо: 466 милиона
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Индоарийски
...-Централни индоарийски
....-Западни хинди
.....→Хиндустани
Официално положение
Официален в Флаг на Индия Индия (хинди и урду)
Флаг на Пакистан Пакистан (урду)
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 hi, ur
ISO 639-2 hin, urd

Хиндустани (हिन्दुस्तानी, ہندوستانی, [ɦɪnd̪ʊst̪aːni]), наричан също хинди-урду (हिंदी उर्दू, هندی اردو), е най-разпространеният индоарийски език, използван като лингва франка в северните части на Индия и в Пакистан.[3][4] В края на 20 век езикът се говори от около 466 милиона души.[1][2]

Хиндустани, подобно на персийския или българския език, е плурицентричен език и има две книжовни норми: хинди, която използва писмеността деванагари, и урду, която използва вариант на арабската азбука.[5] Макар двете норми понякога да се разглеждат като самостоятелни езици, в говоримата си форма те са почти неразличими и дори самите книжовни норми са много близки по отношение на граматиката. Основните различия са в областта на литературните конвенции и на академичния и технически речник, като в урду има по-силни персийски, тюркски и арабски влияния, а в хинди - повече санскритски.[6][7] Преди Разделянето на Индия наименованията „хиндустани“, „урду“ и „хинди“ са взаимнозаменяеми.

История[редактиране | edit source]

Автограф на последния моголски владетел Бахадур Шах II от 1844 година

Хиндустани се формира през 16-17 век в рамките на Моголската империя. Нейните владетели, макар и от тюркско-монголски произход,[8] са силно иранизирани още преди идването си в Индия и официален език на тяхната държава става персийският.[9] В същото време хиндустани се развива като лингва франка въз основа на кхариболи, индоарийският диалект, говорен в района на столицата Делхи, инкорпорирайки голям брой персийски, арабски и тюркски думи и използвайки като писменост персийския вариант на арабската азбука. С военните успехи на моголите хиндустани се разпространява в обширни райони от Северна Индия.

С времето езикът започва да бъде наричан „забани урду“ (на персийски: زبان اردو, „език на лагера“, от тюркската дума „орду“), заради своята функция на разговорен език в моголската армия. По-късно във владетелския двор се формира по-силно персизирана форма на езика, която получава името рехта. След завладяването на Индия от британците администрацията на Британска Индия започва да използва хиндустани като официален език в цялата страна, допринасяйки за неговото налагане в още по-големи части от Индия. По това време езикът се говори от мюсюлманите в цялата страна, както и от много индуисти в Северна Индия, с изключение на селските райони на Бенгал.[10]

След разделянето на страната в средата на 20 век, правителствата на Индия и Пакистан приемат две отделни книжовни норми за хиндустани, хинди и урду, използващи съответно деванагари и персийско-арабската азбука. Съществуващите и по-рано социолектни разлики в езика са използвани за допълнително разграничаване на двете форми. Така индийското правителство провежда политика на замяна на терминология с персийски произход в хинди с неологизми, базирани на класическия санскрит (санскритизация).

Граматика[редактиране | edit source]

Хиндустани, в двете си книжовни форми, е официален език както в Индия, така и в Пакистан

Хиндустани е език със силно изразени аналитични черти. От осемте падежа в санскрит в хиндустани са останали само два, наричани пряк падеж и косвен падеж, като вторият се използва с всички следлози (с изключение на следлога "ne", когато е употребен след лични местоимения от първо и второ лице ед. и мн. ч.). За разлика от повечето индоевропейски езици, словоредът на хинди е SOV, а не SVO.

Хиндустани има силно развита глаголна система с ясно очертан аналитизъм. Категорията аспект на глаголното действие се изразява чрез модификация на смисловия глагол (който фигурира само с основата си) с глагол-модификатор, който поема граматическите функции на сказуемото.

Хиндустани има двучленна именна категория род - мъжки и женски, като съществителните имена се обособяват в 4 групи по този признак - две за имена от мъжки род и две за имена от женски род; във всеки от тези два случая едната група съществителни имат характерна флексия, която обуславя формалното им изменение, а втората събира всички останали съществителни имена от съответния род.

Прилагателните имена в хиндустани се делят на две групи - изменяеми и неизменяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното име по род и число.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в ((en)) Lewis, M. Paul (ed.). Hindi. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 4 август 2011.
  2. а б в ((en)) Lewis, M. Paul (ed.). Urdu. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 4 август 2011.
  3. ((en)) Siddiqi, Mohammad Tahsin. Hindustani-English code-mixing in modern literary texts. University of Wisconsin, 1994.
  4. ((en)) Pulsipher, Lydia Mihelič и др. World Regional Geography: Global Patterns, Local Lives. Macmillan, 2005. ISBN 0716719045. ... By the time of British colonialism, Hindustani was the lingua franca of all of northern India and what is today Pakistan ...
  5. ((en)) Nunley, Robert E. и др. The Cultural Landscape an Introduction to Human Geography. Prentice Hall, 1999. ISBN 0130801801. ... Hindustani is the basis for both languages ...
  6. ((en)) Kachru, Yamuna. Hindi. Volume 12 of London Oriental and African language library. John Benjamins Publishing Company, 2006. ISBN 9789027238122. с. 2.
  7. ((en)) Hoiberg, Dale и др. Students' Britannica India: Select essays. Popular Prakashan, 2000. ISBN 9780852297629. с. 175.
  8. ((en)) Mohammad, Zahir ud-Din. The Baburnama: Memoirs of Babur, Prince and Emperor. Modern Library Classics, 2002. ISBN 0375761373. Note: Gurkānī is the Persianized form of the Mongolian word "kürügän" ("son-in-law"), the title given to the dynasty's founder after his marriage into Genghis Khan's family.
  9. ((en))  Timurid Dynasty. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 4 август 2011. Turkic dynasty descended from the conqueror Timur (Tamerlane), renowned for its brilliant revival of artistic and intellectual life in Iran and Central Asia... Trading and artistic communities were brought into the capital city of Herat, where a library was founded, and the capital became the centre of a renewed and artistically brilliant Persian culture...
  10. ((en)) Hurst, John Fletcher. Indika: the country and the people of India and Ceylon. Concept Publishing Company, 2003, [1891]. с. 344.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]