Плурицентричен език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Плурицентрични езици са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в Германия, Австрия и Швейцария, такива езици са още английски, френски, холандски, испански, персийски и някои други езици. Подобно на тях, българският език има няколко книжовни норми — наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици притежават единен стандарт — такива са италиански, датски, полски, руски и др.

Плурицентричните езици като правило са взаиморазбираеми. Институтът за български език към БАН въвежда за югозападният а-говор, и за северозападният у-говор, отделни книжовни норми, понеже по политически причини на територията на бивша Югославия те се разглеждат съответно като отделен език, или като самостоятелно наречие или даже диалект по Аусбау-парадигмата - на сърбохърватски език. В съвременният сръбски език съществува както диглосия, така и диграфия, а известните по политически причини в българската и сръбска лингвистика т.нар. преходни говори, съставляват част от общия Балкански езиков съюз, който е известен със своята аналитичност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Институт за български език. (1978). Единството на българския език в миналото и днес. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.