Мария II (Португалия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария II
кралица на Португалия
Maria Leopoldine of Austria Family.jpg
Лични данни
Управление 1826-1853
Родена 4 април 1819
Рио де Жанейро, Бразилия
Починала 15 ноември 1853
Лисабон, Португалия
Династия Браганса
Баща Педро IV
Майка Мария-Леополдина Австрийска

Мария II (на португалски: Maria II или Maria da Glória, в Бразилия) (4 април 1819 - 15 ноември 1853) е потомствена кралица на Португалия, управлявала от 1826 до 1853 г.

Мария да Глория е родена на 4 април 1819 в Рио де Жанейро, Бразилия като Мария да Глория Жоана Карлота Леополдина да Крус Франсишка Шафер де Паула Исидора Мигела Габриела Рафаела Гонзага де Австрия е Браганса (на португалски: Maria da Glória Joana Carlota Leopoldina da Cruz Francisca Xavier de Paula Isidora Micaela Gabriela Rafaela Gonzaga de Áustria e Bragança). Тя е дъщеря на Педро I, бъдещ император на Бразилия и крал на Португалия, и на съпругата му Мария-Леополдина Австрийска, дъщеря на император Франц II.

През 1826 г. умира дядото на Мария да Глория, крал Жоао VI Португалски, което предизвиква династична криза. Покойният крал има легитимен мъжки наследник — бащата на Мария Педро, който обаче през 1822 г. прокламирал независимостта на Бразилия от Лисабон и заел императорския ѝ престол като император Педро I. Другият син на Жоао VI Мигел пък бил в Австрия след поредица от опити да свали баща си и да прекрати либералното му управление.

Преди смъртта си Жоао VI посочил любимата си дъщеря Исабела-Мария за регент на престола до завръщането на легитимния наследник на кралството. Кралят обаче пропуснал да посочи кой от синовете му е легитимният наследник на престола — либералният император на Бразилия Педро I или абсолютистки настроеният Мигел.

Мнозина смятали, че Педро I e законният наследник на португалският престол, но никой не искал Бразилия и Португалия отново да бъдат обединени по една корона. Малката европейска страна се намирала под Бразилско управление, когато двете страни били част от т.н Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарв, основано от Жоао IV по време на престоя му в Рио де Жанейро от 1808 до 1820 г. Страхувайки се, че брат му Мигел е готов да се завърне в страната и да заеме престола, Педро се съгласява на взаимни отстъпки — Педро абдикирал от престола в полза на най-голямата си дъщеря Мария да Глория, която трябвало да се омъжи за чичо си Мигел, който трябвало да приеме либералната конституция на страната, да се закълне да я защитава и да се върне в Португалия, за да управлява като регент на Мария, докато тя навърши пълнолетие. Мигел приема предложеието на брат си, но след като се завърнал в Португалия, той детронирал регентстския съвет на сестра си Мария и се провъзгласил за крал, след което отменил либералната конституция. По време на кървавия режим на Мигел II Мария да Глория се намира в Европа и прекарва известно време във Виена, Лондон и Париж.

През 1831 Педро I абдикира от бразилския престол в полза на сина си Педро II (по-малкия брат на Мария) и от базата си на Азорските острови нападнал брат си Мигел, принуждавайки го да абдикира през 1834 г. Така Мария да Глория е възстановена на престола в Лисабон, а годежът ѝ с дон Мигел е анулиран.

На 26 януари 1835 Мария да Глория се омъжва за лойхтенбергския херцог Август, внук на императрица Жозефина. Август обаче умира два месеца по-късно, на 28 март 1836 г.

На 1 януари 1836 г. Мария да Глория се омъжва за принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, който става неин съуправител. След раждането на първия им син през 1837 г. Фердинанд бил провъзгласен и за крал на Португалия като Фердинанд II.

На 16 май 1846 г. в Португалия избухва революция, която е потушена от роялистките сили на 22 февруари 1847 г., което е причина Португалия да се размине с Пролетта на народите от 1848 г. Управлението на Мария II да Глория остава в историята с усилията на кралското правителство за подобряването на общественото здравеопазване в Португалия, което целяло да пресече епидемията от холера, която вилнеела из страната. Освен това Мария II полага и усилия за подобряване на нивото на образовонието в страната.

След поредица от бременности и раждания Мария II да Глория получава предупреждение от кралските лекари за сериозните рискове за здравето ѝ, до които може да доведе раждането на едно дете всяка година. Кралицата пренебрегва предупрежденията и умира през 1853 г. по време на раждането на дванадесетото си дете.

Потомци[редактиране | edit source]

  • Педро V (1837-1861)
  • Луиш I (1838-1889)
  • Мария (1840 — 1840)
  • Жоао Мария (1842 — 1861)
  • Мария Анна (1843 — 1884)
  • Антония Мария (1845 — 1913)
  • Фернандо (1846 — 1861)
  • Аугусто (1847 — 1889)
  • Леополдо (1849 — 1849)
  • Мария Флория(1851 — 1851)
  • син (1851)
  • Евгенио Мария (1853 — 1853)