Джеймс II (Шотландия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джеймс II Стюарт
Крал на Шотландия
James II Portrait.jpg
Лични данни
Управление 21 февруари 1437 г. — 3 август 1460 г.
Роден 16 октомври 1430 г.
Дънфърмлин, Файф, Шотландия
Починал 3 август 1460 г.
Роксбург, Шотландия
Семейство
Династия Стюарт
Баща Джеймс I
Майка Джоан Бофор
Брак Мария Гелдерландска

Джеймс II Стюарт (на английски: James II, на латински: Jakobus II, Яков II, на шотландски келтски: Séamus II, Шеймъс II, IPA:[ˈʃeɪməs], 16 октомври 14303 август 1460) е крал на Шотландия от 1437 г. до смъртта си. Син е на крал Джеймс I и на Джоан Бофор. Наследява шотландската корона едва седемгодишен, след убийството на баща си на 21 февруари 1437 г. Остава в историята с прозвището Огненолики заради червеното рождено петно на лицето си.

Ранни години[редактиране | edit source]

След убийството на Джеймс I от името на малолетния Джеймс II като регент започва да управлява назначеният за целта от шотландския парламент граф Арчибалд Дъглас, пети граф Дъглас. Малко след смъртта на стария крал страната е обхваната от анархия: в стремежа си да заграбят колкото е възможно повече от конфискуваните от покойния крал земи или да се наложат над кралската администрация, шотландските барони отново се вплитат в междуособни войни помежду си. Управлението на малкия Джеймс обаче започва със залавянето и екзекуцията на всички участници в заговора срещу баща му, които правят планове да поставят на престола Уолтър Стюарт. Отново на преден план в политиката излизат едрите магнатски фамилии, сред които най-вече се отличават графовете Дъглас и лордовете на Островите. През този период на политическата сцена излизат и два малко познати дотогава клана — Ливингстън и Крайтън, които започват да си оспорват властта в страната.

Безпорядъкът се засилва след смъртта на регента през 1439 г., когато постът останал овакантен, а в страната няма човек, способен да прекрати враждата между Ливингстън и Крайтън. Властта необичайно се поделя между граф Уилям Крайтън и сър Александър Ливингстън, който държи малолетния крал в качеството си на командир на замъка Стърлинг. През 1440 г. в Единбургския замък става арена на т.н „Черна вечеря“ — екзекутирани са последните представители на рода Дъглас — младия граф Уилям Дъглас и брат му. Коментатори приписват случилото се на родовете Крайтън, Ливингстън и Авондейл, които след екзекуцията на братята Дъглас наследяват овакантената титла „граф на Дъглас“ и огромните ѝ поземлени владения, превръщайки се в най-крупните магнати в Шотландия. През 1444 г. родът Ливингстън, обединили се с новите графове Дъглас, установяват пълен контрол на администрацията, отстранявайки рода Крайтън от власт. Така новите Дъглас запазват властта си до 1449 г.

През 1448 г. отново е възобновена войната с Англия, която нахлува в шотландските територии в графство Лотиан. В отговор през 1449 г. шотландците превземат и разрушават английската крепост Еник. През 1448 г. е възобновен и военният алианс между Шотландия и Франция, а шотландските войски на френска служба взимат активно участие в прогонването на анличаните от Нормандия. През 1449 г. е сключен и търговски договор с Бургундия за свободна търговия на шотландските търговци с Нидерландия, която по това време е под властта на бургундския дом. Шотландско-бургундския съюз е скрепен и с брак между младия Джеймс II и Мария от Гелдерланд, която е племенница на бургунския херцог.

Женитбата на Джеймс II бележи началото на самостоятелното му управление. Първата стъпка на краля е отстраняването на рода Ливингстън от власт — през 1450 всички членове на клана Ливингстън са освободени от държавните си постове, владенията им са конфискувани, а граф Робърт Ливингстън, ковчежника на Шотландия, е екзекутиран.

Борбата срещу Дъглас[редактиране | edit source]

Когато Джеймс II поема управлението в свои ръце, в администрацията на кралството цари пълен безпорядък, а хазната е почти празна след десетилетието на вихреща се анархия. Съгласно предбрачния си договор Джеймс II е длъжен да обезпечи съпруата си с годишен доход от 5 хиляди лири стерлинги. Постъпленията от данъците в кралския домен обаче са недостатъчни. Бедността на кралския двор обаче контрастира с богатството на най-крупния шотландски магнат — Уилям Дъглас, осми граф на Дъглас, чийто двор по пищност засенчва кралския. През 1451 г, възползвайки се от поклонничеството на Дъглас в Рим, Джеймс II нахлува с войските си в земите на графа. След завръщането на Дъглас обаче Джеймс II е принуден да отстъпи, тъй като не притежава средства за продължителна борба със силите на Дъглас.

През 1452 Джеймс II призовава Дъглас на преговори в Стерлинг, след като предварително дава писмени гаранции за безопазнстта му. На 22 февруари 1452 г., вбесен от отказа на Дъглас да развали съюза си с различни едри магнати, Джеймс II убива графа с един удар на ножа си. Убийството на граф Дъглас възмущава страната. Пред вратите на Стърлинг с голяма войска се появява братът на убития граф и нов наследник на титлата му — граф Джеймс Дъглас. Обвинявайки краля в убийство, Джеймс се отрича от васалната клетва на графовете на Дъглас към шотландските крале и напада града. Едновременно с това в страната избухва въстание срещу краля, предвождано от съюзниците на Дъглас —лорда на Островите, графовете Крауфорд и Морей. Въстанието се развива в типичните за феодализма прояви — отказ от изпълняваме на васалните задължения към сюзерена. Джеймс Дъглас обаче не успява да се възползва от възможността да разгроми краля. Джеймс II успява да си осигури подкрепата на парламента и организира военна експедиция във владенията на графовете Дъглас. Като резултат, в края на 1452 г. между кралят и графа е сключено примирие.

През 1455 г., възползвайки се от отстраняването от властта в Англия на херцога на Йорк, покровител на Дъглас, и от началото на английската гражданска война, Джеймс II предприема поредното настъпление срещу дома Дъглас. Кралските войски нахлуват във владенията на графа и го принуждават да бяга в Англия. В битката при Аркинхолм войските на Дъглас са разбити, а граф Морей е убит. През август 1455 г. по предложение на краля парламентът на Шотландия повдига обвинение в измяна срещу Дъглас и хората му и заповядва конфискация на имуществото им.

Разгромът на рода Дъглас е истински триумф на кралската власт в Шотландия и един от най-големите успехи на династията Стюарт. В голямата си част тази победа става възможна благодарение на личните качества на крал Джеймс II — ловък дипломат, който успява да отстрани много от съюзниците на Дъглас, и добър стратег, който умее да се възползва от достиженията във военното изкуство (включително и артилерията).

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Разгрома на едрите магнати позволява на Джеймс II да създаде нова опора на кралската власт в страната — чрез масово раздаване на титли и земи кралят успява да създаде нова класа знатни благородници из средите на двребното дотогава благородничество, която е по-зависима от кралската власт. Опирайки се на парламента на Шотландия, Джеймс II успява да прокара множество реформи, насочени към засилването на кралската власт: премахнати са наследствените длъжности в администрацията, в съдебната система е въведен ред и е прокаран принципът за необходимост от парламентарна санкция при отчуждаване на земи от кралския домен. Конфискацията на земите на Дъглас оказва благоприятно влияние върху състоянието на хазната, чиито приходи нарастват до 10 хиляди стерлинги годишно. Безредиците в страната, които се отразяват разоряващо на много области, не позволяват обаче връщането на единното данъчно облагане за цялата страна. При Джеймс II се утвърждава практиката на раздаване на земя без задължителни феодални задължения, а само срещу условието собствениците ежегодно да внасят определена за това сума пари в кралската хазна, което става белег за разлагането на феодалната система в кралството. През 1451 в Глазгоу кралят основава и втория университет в страната.

Външна политика[редактиране | edit source]

При Джеймс II външната политика на Шотландия се развива в традиционните рамки на англо-шотландското противопоставяне. Джеймс II се опитва неуспешно да организира антианглийски съюз с Франция, Дания и Кастилия. Джеймс се възползва от войната между Йорк и Ланкастър, опитвайки се да превземе Нортумбрия още през 1456 г. През 1460 г. той обсажда крепостта Роксбург, която единствена в Шотландия все още се намира в английски ръце. На 3 август случаен взрив на едно от шотландските оръдия убива крал Джеймс II на място. Въпреки смъртта му, Роксбург в крайна сметка е превзет от шотландците.

Семейство[редактиране | edit source]

На 3 юли 1449 г. Джеймс II се жени за Мария Гелдерландска, племенница на бургундския херцог Филип III. От нея Джеймс II има шест деца:

  • Мария (13.05.1453— май 1488)
  • Джеймс III, крал на Шотландия (10.07.1451—11.06.1488)
  • Маргарет
  • Александър, херцог на Олбани (1454—1485)
  • Дейвид, граф на Морей (1455— юли 1457)
  • Джон, граф на Мар (1457-1479)

Източници[редактиране | edit source]


  • 'The Auchinleck Chronicle', printed in McGladdery, James II, Appendix 2, pp 160–73.
  • M. Brown, The Black Douglases (East Linton, 1998).
  • C. McGladdery, James II (Edinburgh, 1990).
  • R Tanner, The Late Medieval Scottish Parliament: Politics and the Three Estates, 1424-1488 (East Linton, 2001).
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Яков II (король Шотландии)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.