22 февруари

22 февруари е 53-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 312 дни до края на годината (313 през високосна).

Събития

• 1358 г. — По време на Парижкото въстание граждани превземат кралския дворец.
• 1540 г. — Мари дьо Гиз е официално коронована за кралица на Шотландия.
• 1635 г. — Създадена е Френската академия по заповед на кардинал Ришельо.
• 1825 г. — Русия и Великобритания определят границата между Аляска и Канада.
• 1831 г. — Мария-Анна Савойска и Фердинанд I се венчават във Виена в катедралата на кардинала на Оломоуц.
• 1840 г. — Град Форт Уейн получава статут на град.
• 1848 г. — С антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция.

Париж — 25 февруари 1848 г.

• 1887 г. — Екзекутирани са участниците в Офицерския бунт в България.
• 1892 г. — За първи път е изнесена комедийната пиеса на Оскар Уайлд "Ветрилото на лейди Уиндърмиър".
• 1897 г. — Държавата въвежда задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив.
• 1899 г. — Статутът на българското дипломатическо представителство в Белград е изравнен с този на независимите държави.
• 1901 г. — Открито е 11-то Обикновено Народно събрание.
• 1911 г. — Канада гласува да остане в състава на Британската империя.
• 1928 г. — Със спектакъла Копелия се поставя началото на българския балет.
• 1932 г. — Нацистите избират Хитлер за кандидат-президент.
• 1943 г. — Холокостът и България: България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.
• 1945 г. — Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността й.
• 1952 г. — Тържествено е открит на гранитен постамент бронзов паметник на Александър Пушкин в естествен ръст, изработен от Петко Задгорски, в Морската градина на Бургас.
• 1956 г. — Елвис Пресли за първи път попада в музикалния хит парад с песента Heartbreak Hotel.
• 1957 г. — Австралийският плувец Джон Конрадс започва серията си от шест световни рекорда, поставени за 2 дни.
• 1965 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Краят на една ваканция".
• 1967 г. — Сухарто става президент на Индонезия на мястото на Сукарно.
• 1967 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Най-дългата нощ".
• 1972 г. — Президентът на САЩ Ричард Никсън посещава Китай за разговори на високо равнище.
• 1974 г. — Пакистан признава Бангладеш за независима държава.
• 1974 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Баща ми бояджията".
• 1975 г. — Извършен е първият полет на Су-25.
• 1980 г. — Стартира телевизионното предаване "Минута е много".
• 1981 г. — Иран освобождава трима английски мисионери.
• 1991 г. — Народно събрание приема Закон за аграрна реформа — връщане на земята на бившите ѝ собственици.
• 1993 г. — Българският хелзинкски комитет е приет за член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека.
• 1997 г. — Учредена е политическата формация Българска евролевица.
• 1998 г. — Официално са закрити Осемнадесетите зимни олимпийски игри в Нагано, Япония.
• 1999 г. — Пуснат е I-mode в Япония.
• 1999 г. — Подписана е българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор между двете държави.
• 2007 г. — Сен Мартен и Сен Бартелми получават статут на отвъдморска общност на Франция.
• 2011 г. — Земетресение с магнитуд 6.3 по Рихтер удря град Крайстчърч по обед в 12:51 часа местно време.

Родени

Вашингтон‎

Шопен

Шопенхауер

• 1403 г. — Шарл VII, крал на Франция († 1461 г.)
• 1440 г. — Владислав Постум, Крал на Унгария († 1457 г.)
• 1514 г. — Тахмасп I, ирански шах († 1576 г.)
• 1732 г. — Джордж Вашингтон, първи президент на САЩ († 1799 г.)
• 1749 г. — Йохан Форкел, германски композитор († 1818 г.)
• 1771 г. — Винченцо Камучини, италиански художник († 1844 г.)
• 1785 г. — Жан Пелтие, френски физик († 1845 г.)
• 1788 г. — Артур Шопенхауер, германски философ († 1860 г.)
• 1819 г. — Джеймс Ръсел Лоуел, американски поет († 1891 г.)
• 1824 г. — Пиер Жансен, френски астроном († 1907 г.)
• 1840 г. — Август Бебел, немски политически деец († 1913 г.)
• 1857 г. — Робърт Бейдън-Пауел, основател на скаутското движение († 1941 г.)
• 1857 г. — Хайнрих Херц, германски физик († 1894 г.)
• 1868 г. — Мелетий Велешки, български духовник († 1924 г.)
• 1875 г. — Ела Шарп, английски учител († 1947 г.)
• 1886 г. — Хуго Бал, немски поет († 1927 г.)
• 1889 г. — Робин Джордж Колингуд, британски философ († 1943 г.)
• 1893 г. — Сава Киров, български дипломат († ? г.)
• 1895 г. — Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик († 1979 г.)
• 1897 г. — Иван Михайлов, български генерал († 1982 г.)
• 1897 г. — Карол Сверчевски, полски политик († 1947 г.)
• 1897 г. — Леонид Говоров, съветски маршал († 1955 г.)
• 1899 г. — Дечко Узунов, български художник († 1986 г.)
• 1900 г. — Луис Бунюел, испански режисьор († 1983 г.)
• 1900 г. — Никола Дончев, български политик († 1978 г.)
• 1903 г. — Бела Грунбергер, френски психоаналитик († 2005 г.)
• 1903 г. — Франк Рамзи, английски математик († 1930 г.)
• 1908 г. — Жана Николова-Гълъбова, български учен († 2009 г.)
• 1910 г. — Факира Мити, български илюзионист († 1989 г.)
• 1920 г. — Иван Дуриданов, български лингвист († 2005 г.)
• 1921 г. — Джулиета Мазина, италианска актриса († 1994 г.)
• 1921 г. — Жан-Бедел Бокаса, централноафрикански диктатор († 1996 г.)
• 1922 г. — Уди Адам, израелски офицер
• 1923 г. — Юлия Огнянова, български режисьор
• 1925 г. — Иван Шулев, български актьор
• 1927 г. — Флоренцио Кампоманес, филипински шахматист († 2010 г.)
• 1930 г. — Джулиано Монталдо, италиански режисьор
• 1932 г. — Едуард Кенеди, американски сенатор († 2009 г.)
• 1935 г. — Данило Киш, писател († 1989 г.)
• 1935 г. — Кирил Боянов, български учен
• 1935 г. — Мат Коел, американски неонацист
• 1937 г. — Джоана Ръс, американска писателка
• 1943 г. — Тери Игълтън, британски литературен теоретик
• 1943 г. — Хорст Кьолер, германски политик
• 1944 г. — Виктор Михайлов, български политик
• 1948 г. — Джон Аштън, американски актьор
• 1949 г. — Ники Лауда, американски пилот от Формула 1
• 1950 г. — Христо Карастоянов, български писател
• 1953 г. — Ромас Каланта, литовски студент († 1972 г.)
• 1957 г. — Милко Ковачев, български политик
• 1958 г. — Спиридон Скембрис, гръцки шахматист
• 1959 г. — Кайл Маклоклан, американски актьор
• 1959 г. — Михаил Гуревич, турски шахматист
• 1962 г. — Стив Ъруин, австралийски естественик († 2006 г.)
• 1967 г. — Зинат Пирзаде, шведска актриса
• 1969 г. — Хоакин Кортес, испански танцьор
• 1970 г. — Саид-Магомед Какиев, чеченски военен командир
• 1971 г. — Михаил Юмерски, български футболист
• 1972 г. — Майкъл Ченг, американски тенисист
• 1972 г. — Роландо Виясон, оперен певец
• 1973 г. — Пламен Кралев, автомобилен състезател
• 1973 г. — Шота Арвеладзе, грузински футболист
• 1974 г. — Амиран Муджири, грузински футболист
• 1974 г. — Валери Йорданов, български актьор
• 1974 г. — Джеймс Блънт, английски музикант и изпълнител
• 1975 г. — Дрю Баримор, американска актриса
• 1975 г. — Нели Ифандиева, българска телевизионна водеща
• 1980 г. — Милен Добрев, български щангист
• 1984 г. — Бранислав Иванович, сръбски футболист
• 1985 г. — Лариса Рикелме, парагвайски модел
• 1986 г. — Марк Алън, ирландски професионален играч на снукър
• 1999 г. - Иван Иванов, български квантов физик
• 1971 г. - Петър Лазаров, известен корабен агент от Бургас

Починали

Америго Веспучи

• 205 г. — Гай Фулвий Плавциан, римски политик (* 150 г.)
• 606 г. — Сабиниан, римски папа (* ? г.)
• 1371 г. — Дейвид II, Крал на Шотландия (* 1324 г.)
• 1512 г. — Америго Веспучи, италиански мореплавател (* 1454 г.)
• 1712 г. — Никола Катина, френски генерал (* 1637 г.)
• 1750 г. — Пиетро Филипо Скарлати, италиански композитор (* 1679 г.)
• 1760 г. — Ана Магдалена Бах, втората съпруга на Йохан Себастиан Бах (* 1701 г.)
• 1797 г. — Барон Мюнхаузен, немски барон (* 1720 г.)
• 1875 г. — Чарлз Лайъл, шотландски адвокат (* 1797 г.)
• 1887 г. — Атанас Узунов, български военен деец (* 1857 г.)
• 1887 г. — Димитър Филов, български офицер (* 1846 г.)
• 1907 г. — Вангел Попхристов,­ български революционер (* ? г.)
• 1907 г. — Доно Брещенски,­ български революционер (* ? г.)
• 1907 г. — Митре Влаха,­ български революционер (* 1973 г.)
• 1912 г. — Рихард Андре, немски картограф (* 1835 г.)
• 1913 г. — Фердинанд дьо Сосюр, швейцарски езиковед (* 1857 г.)
• 1913 г. — Франсиско Мадеро,­ президент на Мексико (* 1873 г.)
• 1919 г. — Иполит Бернхайм, френски лекар (* 1840 г.)
• 1933 г. — Арчибалд Нокс, британски дизайнер (* 1864 г.)
• 1939 г. — Антонио Мачадо, испански поет (* 1875 г.)
• 1942 г. — Стефан Цвайг, австрийски писател (* 1881 г.)
• 1944 г. — Георги Чолаков, деец на БРП (* 1911 г.)
• 1947 г. — Степан Юринич, български зоолог († 1855 г.)
• 1956 г. — Александрос Сволос, гръцки политик (* 1892 г.)
• 1965 г. — Димо Янков, български революционер (* 1875 г
• 1980 г. — Веса Паспалеева, детска поетеса (* 1900 г.)
• 1980 г. — Оскар Кокошка, австрийски художник (* 1886 г.)
• 1983 г. — Мечислав Яструн, полски поет (* 1903 г.)
• 1984 г. — Имре Херман, унгарски невролог (* 1889 г.)
• 1987 г. — Анди Уорхол, американски художник (* 1928 г.)
• 1989 г. — Шандор Марай, унгарски писател (* 1900 г.)
• 1992 г. — Петър Динеков, български учен (* 1910 г.)
• 1998 г. — Петре Богданов, български оперен певец (* 1913 г.)
• 2001 г. — Боро Чаушев, югославски партизанин (* 1917 г.)
• 2002 г. — Чък Джоунс, американски аниматор (* 1912 г.)
• 2009 г. — Хауърд Зийф, американски кинорежисьор (* 1927 г.)

Празници

• Световен ден на идеята за побратимяване — Отбелязва се от организациите на скаутите в света
• Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления — На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува “Харта на жертвите на престъпления”
• САЩ — Ден в памет на Джордж Вашингтон
• Сейнт Лусия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1979 г., национален празник)

--78.90.127.130 07:13, 28 април 2012 (UTC)--78.90.127.130 07:13, 28 април 2012 (UTC)