Анди Уорхол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анди Уорхол
американски художник
Анди Уорхол 
Роден: 6 август 1928
Питсбърг, САЩ
Починал: 22 февруари 1987  (на 58 години)
Ню Йорк, САЩ

Анди Уорхол (на английски: Andy Warhol) е американски художник, водещ представител на течението поп арт. След успешна кариера като илюстратор на реклами, той става световно известен със своята работа като художник, авангарден кинорежисьор, звукозаписен продуцент и писател.

В центъра на творчеството на Анди Уорхол е общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности и изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности. Например Кока Кола представлява демократичното равенство между хората, защото: „Кока Кола винаги е Кока Кола, Кока Колата, която пие президентът, е същата като твоята или моята.“ Той използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през 20. век. Този нов поглед към американската култура е тема и резултат в творчеството му.

Освен изкуството, Анди Уорхол е доста популярен и с твърдението си, че „в бъдеще всеки ще бъде световноизвестен за 15 минути“. По-късно той се пошегувал пред репортери: „Моята нова реплика е, че след 15 минути всички ще бъдат известни“.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Къщата в Питсбърг, в която Уорхол прекарва детството си

Анди Уорхол е роден на 6 август 1928 година в Питсбърг, Пенсилвания,[1] в семейството на Ондрей Вархола (1888-1942) и Юлия Юстина (1892-1972).[2][3] Бащата и майката на Уорхол имигрират в Съединените щати съответно през 1914 и 1921 година от селцето Мико в днешна Словакия и са русини[4] с източнокатолическо вероизповедание. В Америка бащата е миньор в каменовъглена мина. Анди Уорхол има двама по-големи братя, Пол (Павол), чийто син Джеймс Уорхола става илюстратор на детски книги, и Джон (Ян).

Когато е в трети клас, Анди Уорхол се разболява от хорея, болест на нервната система, която предизвиква неволни движения на крайниците и петна по кожата. Заболяването вероятно е усложнение след прекарана скарлатина.[5] С времето той развива хипохондрия и страх от болници и лекари. Много болнаво дете, Анди Уорхол остава изолиран в училище и силно привързан към майка си.[6] Той прекарва дълго време на легло, като рисува, слуша радио и колекционира снимки на кинозвезди. Самият той по-късно описва този период от живота си като много важен за развитието на личността, уменията и предпочитанията му.

Когато Анди Уорхол е тринадесетгодишен баща му загива при злополука.[7]

Уорхол от рано показва артистични наклоностти и учи рекламен дизайн в Техническия институт „Карнеги“ в Питсбърг, днес част от Университета „Карнеги Мелън“.[8]

Рекламен дизайнер[редактиране | edit source]

През 1949 година Уорхол се мести в Ню Йорк и започва успешна кариера като илюстратор в списания и дизайнер на реклами. През следващите години става известен с ексцентричните си рисунки с туш на реклами на обувки. Те са изпълнени в характерен небрежен стил и по-късно са включвани в музейни сбирки с негови произведения на изкуството.

Този период е свързан и с бързото развитие на звукозаписната индустрия - въвеждането на виниловите плочи, Hi-Fi, стерео записите. Една от водещите американски звукозаписни компании, RCA Records, наема Уорхол, заедно с друг дизайнер, Сид Маурър, да изготвя дизайна на обложките на грамофонни плочи и на промоционални материали за записите.[9]

Анди Уорхол е сред пионерите в използването на ситопечата за отпечатването на рисунки. Първите му опити с тази техника са ръчни рисунки, но скоро той преминава към използване на ситопечат, базиран на фотографии. През този период той разработва и други иновативни техники, повечето свързани с печата. Често използва елементарна форма на печат, при която прилага мастилото върху хартия и я използва за получаването на отпечатък, докато то е още мокро.[10]

Работите на Уорхол като рекламен дизайнер, а и по-късно като художник, включват елемент на случайност в изпълнението, при който се допускат грешки и непреднамерени следи по крайното произведение. В резултат на това изображенията често са изпълнени с несъвършенства, като петна и зацапвания. В своята книга „POPism“ самият Уорхол казва: „... когато правиш нещо точно погрешно, винаги попадаш на нещо“.[11]

60-те години[редактиране | edit source]

През 60-те години Анди Уорхол започва да рисува за известни американски продукти като Кока Кола и консервите супа Кемпбел. Започва да използва шаблони за рисунките си, като с това цели не само правене на изкуство от масово продавани стоки, но и да превърне изкуството в такава стока. Уорхол казва, че иска да бъде като робот. Той наема „работници на изкуството“ в своето студио, наречено „Фабриката“ на Юниън Скуеър (Ню Йорк), където започват да се отпечатват копия, да се правят обувки, филми и др. Освен това, Анди започва да изпълнява поръчки за портрети и реклами.

„Фабриката“ е била сборен пункт за нюйоркските бохеми, където всеки е можел да освободи страстите си извън рамките на допустимото. Там, например, Уорхол заснема „Blow Job“. Сред честите посетители на „Фабриката“ са били Салвадор Дали, Мик Джагър и Боб Дилън. Повлиян от нюйоркското ъндърграунд кино, Уорхол започва да снима за масова продукция, като развива свой собствен маниер. Типично за него е съсредоточаването на камерата върху един единствен обект в продължение на часове. Така например в първия му филм „Sleep“ е заснет Джон Джорно, докато спи в продължение на четири часа. В „Empire“ е сниман Empire State Building от свечеряването до късните часове през нощта в продължение на осем часа.

70-те години[редактиране | edit source]

80-те години[редактиране | edit source]

Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987 след рутинна операция на жлъчния мехур. Той се страхувал от болници и затова отлагал да провери проблемите с жлъчката, които имал.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Andy Warhol: Biography. // Andy Warhol Foundation for the Visual Arts, 2002.
  2. ((en))  Biography. // Warhola.com. Посетен на 2010-08-14.
  3. ((en))  Mother. // Warhola.com. Посетен на 2010-08-14.
  4. ((en)) Dillenberger, Jane Daggett. Religious Art of Andy Warhol. Continuum International Publishing Group, 2001. ISBN 9780826413345. с. 7.
  5. Colacello 1990, с. 16.
  6. ((en)) Guiles, Fred Lawrence. Loner at the ball: the life of Andy Warhol. London, Bantam Books, 1989. ISBN 0-593-01540-1. OCLC 19455278.
  7. ((en))  The Prince of Pop Art. // Arthistoryarchive.com. Посетен на 2010-08-14.
  8. Colacello 1990, с. 19.
  9. ((en)) Oldham, Andrew и др. 2Stoned. London, Secker and Warburg, 2002. ISBN 0-436-28015-9. OCLC 50215773. с. 137.
  10. ((en)) Scherman, Tony и др. Pop: The Genius of Andy Warhol. HarperCollins, 2010. ISBN 9780060936631.
  11. ((en)) Warhol, Andy и др. POPism: the Warhol sixties. Harcourt, 2006. ISBN 9780156031110.
Цитирани източници
  • ((en)) Colacello, Bob. Holy Terror: Andy Warhol Close Up. New York, HarperCollins, 1990. ISBN 0-06-016419-0.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за