Русини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Русини
Общ брой около 55 000
Значителен
брой в
Флаг на Словакия Словакия: 24 201 (2001)[1]
Флаг на Сърбия Сърбия: 15 626 (2002)[2]
Флаг на Украйна Украйна: 10 100 (2001)[3]

Флаг на Хърватия Хърватия: 2 337 (2001)

Македония: 24 (2002)
Език русински, панонски русински, украински, словашки, руски
Религия Православие, Униатство
Сродни етно групи Славяни Източни славяни

Русини (карпато-русини) или рутени е общото наименование на няколко съвременни етнически групи, които говорят русински език. Част от русините (в Украйна — по-голяма) наричат себе си украинци.

Русините произхождат от северните Карпати и все още обитават както тези области, така и някои други в Панонската низина. Тяхната родина често е наричана Карпатска Рутения (Задкарпатска Русия), макар че това наименование не съвпада вече напълно с местата, населени с русини.

Основните русински етнически групи в някогашните Галиция и Буковина (днес в Западна Украйна) в Карпатите, се наричат лемки (ед. ч. "лемко"), бойки и гуцули. Имената на първите групи идват от думите лем или бой, означаващи само (на руски только, на украински тільки), а произходът на името на последната група не е ясен. Освен тези три групи, са известни още и верховинци и долиняци или хайнали.

История[редактиране | edit source]

Някои русински етнически групи, живеещи по границата на територията, на която се формира украинската нация през 19 век, не се включват изцяло в този процес. Такива групи са хората, населяващи Карпатска Рутения и Полесието, донските казаци и др. Някои от тях продължават да се наричат русини.

Карпато-русинското национално движение е особено силно сред онези русински групи, които най-рано са откъснати географски от украинската етническа територия (например, русинските заселници в Сърбия (Войводина), емигрантите в САЩ и Канада).

По време на владичеството на Австро-Унгария (18 и 19 век), някои русини се преселват на територията на северна Босна и Херцеговина, Войводина и Славония (днес в Хърватия). Всички те са наричани русини. До преброяването в бивша Югославия през 1971 г. обаче украинците и русините са записвани като русини, след което те биват преброявани отделно.

Със създаването на Интернет, някои русински емигранти на запад започват да го използват като средство за разгласяване на тяхната загриженост за запазване на етническата и културна идентичност на русините.

Религия[редактиране | edit source]

Русините са етническа група, която никога не е имала своя собствена държава. Поради тази причина, те са подложени на силно влияние в страните, където живеят (Унгария, Словакия, Полша, Украйна, Русия и т.н.).

Относно въпроса за приемане на християнството от русините има редица спорове, но вероятно е станало преди разделянето на християнството на източноправославна и католическа църква през 1054 г. Много русински църкви са посветени на св. св. Кирил и Методий.

Пол Робърт Магочи в книгата си „Нашият народ: карпато-русините и техните потомци в Северна Америка” (Our People: Carpatho-Rusyns and Their Descendants in North America), публикувана през 1984[4] представя балансирано историята на русините и дава изчерпателни сведения за тях. По времето, когато е написал книгата си, в Съединените щати е имало приблизително 690 000 карпато-русини, членове на някоя църква (320 000 на католическата, 270 000 на православната и 100 000 в различни други протестантски и други).

Униати[редактиране | edit source]

Много от русините принадлежат към Униатската църква, призната от папата след срещите в Ужгород през 1508 и Брест-Литовск през 1596, но те са запазили литургията на църковнославянски език и повечето от външните белези на източноправославното богослужение. В днешна Хърватия русините униати са организирани в епархия Крижевци

Източноправославни[редактиране | edit source]

Въпреки че изконно са свързани с Руската православна църква, източноправославните русини биват засегнати от комунистическия режим, а това се отразява и на източноправославната русинска диаспора. Множество емигрантски русински общности заявяват, че следват традицията отпреди Октомврийската революция като отхвърлят или омаловажават легитимността на църковната организация, действала под комунистическо управление.

Език[редактиране | edit source]

Русинският не е признат официално от Украйна, понеже там го считат за диалект на украинския, като на същото мнение са и редица украински учени [5]. Въпреки това, широко разпространено е и мнението, че русинският език е отделен славянски език. Дори някои русински учени смятат, че русинският език съществува от древността: „От праславянския възникнал и староруския – езикът в Киевска Русия. По времето на Киевска Русия, староруският, сред народа наричан "руски", в западноевропейската наука Ruthenian или русински език, бил, заедно с църковнославянския, официален език, а по-късно, след края на Киевска Русия и прехвърлянето на политическия и културен център далеч на изток, бил официален език и в Московското и другите руски княжества, както и в Полско-литовското княжество, които претендирали за право на наследство на Киевска Русия.”[6]. В Словакия е разпространено мнението, че русинският е диалект на словашкия език, но там русините имат своя организация и могат да ползват езика си [7]. Във Войводина (Сърбия) русинският има статут на малцинствен език заедно с още няколко други езика.

Известни русини[редактиране | edit source]

  • Анди Уорхол (по рождение Вархола) – син на русини от Словакия, художник.
  • Том Ридж – син на баща чероки и майка русинка, чието семейство произхожда от Словакия, политик.
  • Сандра Ди (по рождение Александра Зук) – внучка на русински емигранти, актриса.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Цветана Романска, Славянските народи, С. 1977, стр. 54-55

Източници[редактиране | edit source]

  1. Permanently resident population by nationality and by regions and districts - Population and Housing Census 2001, Statistical Office of the Словашка република
  2. 3. Population by national or ethnic groups by Census 2002, by municipalities. // Issue LII, No. 295, Final Results of the Census 2002. Communication. Belgrade, Republic Statistical Office of Serbia, 24 декември 2002. YU ISSN 0353-9555 SRB 295 SN31 241202. с. 6-7.
  3. Про кількість та склад населення Закарпатської області
    за підсумками Всеукраїнського перепису населення 2001 року
  4. тук в превод на словашки
  5. Ілюстрована історія лемківщини Юлиян Тарнович (1936), по изданието от 1964, Ню Йорк
  6. Боґдан Горбаль, Учебнїки карпатско-русинского язика зоз владическей одлоги културного нашлїдства восточно-католїцкей епархиї у Ню Джерзию, ЗАД
  7. Инфо Русин